6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
[населено място], 14.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1668/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А. против решение №2453/27.11.2017г. по в.гр.д.№3370/17г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №8350/16.11.2016г. по гр.д.№2000/15г. на Софийски градски съд, в частта,с която е отхвърлен предявеният от него срещу ЗАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над 70 000 лв. до предявените 120 000 лв.,претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,осъществено на 02.09.2014г.
В касационната си жалба ищецът излага доводи за неправилност,поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила,както и за необоснованост на изводите на апелативния съд за неоснователност на претенциите им за разликата до пълния им предявен размер. Оспорен е определеният от въззивния съд като справедлив с оглед обезщетяването на претърпените от него неимуществени вреди размер,като необичайно нисък.
В отговор на касационната жалба ЗАД„Булстрад Виена иншурънс груп“ счита,че не са налице основания за допускане на решението на въззивния съд до касационен контрол,а по същество излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при изпълнение изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение Софийски апелативен съд е приел за установени в производството пред първата инстанция настъпването на ПТП на 02.09.2014г.,в което ищецът е бил участник като пътник в катастрофиралия автомобил, противоправността в действията на водача на автомобила и причинната връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен за ищеца резултат.За да разреши спорния между страните въпрос за справедливия размер,в който ищецът е следвало да бъде обезщетен за причинените му неимуществени вреди – понесени болки и страдания от получените травматични увреждания,съдът се е позовал на писмените доказателства, свидетелските показания и съдебно-медицинските експертизи.Въз основа на същите е приел за установено,че вследствие на деликта ищецът е получил открито счупване на дясната голямопищялна кост,счупване на дясната малкопищялна кост под и на главата, счупване на вътрешния малеол /израстък/ в областта на десния глезен,счупване на гръдната кост; претърпял е три операции на подбедрицата,свързани с болничен престой общо 24 дни; лечението е продължило в домашно – амбулаторни условия,като периодът на възстановяване на десния крак е продължил в рамките на десет месеца,а възстановяването на гръдната кост – два месеца;през част от този период /3-5 месеца/ ищецът не е могъл да се обслужва сам и да посреща битовите си нужди; възстановяването към момента на разглеждането на делото не е било приключило, като наличен е останал дефицит в движенията на глезенната става,за преодоляването на който е необходима рехабилитация, кракът му се е скъсил с два сантиметра, походката му е накуцваща,а болките продължават.Освен тези обстоятелства,преценени като брой,вид и тежест на телесните увреждания, продължителност на лечебния и възстановителен период,търпени неудобства, последици за здравето на ищеца и прогнози за бъдещото му здравословно състояние съдът е съобразил и възрастта на ищеца – 56 години,и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпването на застрахователното събитие.Въз основа на тези данни и, прилагайки разпоредбите на чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД, съдът е намерил за справедлив паричен еквивалент,обезщетяващ търпените от пострадалия болки и страдания сумата 70 000 лв. Поради това и доколкото тази му извод е съвпаднал с крайния такъв на Софийски градски съд въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната от ищеца част.
Във връзка с оплакването за неправилно определен, в нарушение на принципа за справедливост, размер на обезщетението, в писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба касаторът поставя като значими за изхода на делото въпросите: Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД,за да бъде то справедливо?; 2. Задължително ли е излагане от страна на съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД,както и за критериите при определяне на този размер,който въпрос е разрешен в противоречие с отговора в ППВС №4/1968г.- т.11?; 3.Съставлява ли икономическа конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера за неимуществени вреди,причинени от ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 КЗ /§27 от ПЗР на КЗ в предходния период/,които съставляват законово отражение на тази конюнктура?; Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл.226 КЗ/отм./ да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 КЗ/отм./,като проявена форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието?; 5. Следва ли съдът при определяне на застрахователното обезщетение за имуществени вреди по искове с правно основание чл.226 КЗ и при съобразяване на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД да отчита лимитите на застрахователното покритие по чл.226 КЗ/отм.//§27 от ПЗР на КЗ в периода до 02.09.2014г./ и как последните следва да се отнасят с размера на присъжданото обезщетение? и 6. Съставлява ли лимит на застрахователното покритие по чл.226 КЗ/отм.//§27 от ПЗР на КЗ в периода до 02.09.2014г./ друго обстоятелство,което съдът е длъжен да обсъди по смисъла на ППВС №4/1968г. и въз основа на оценката му да заключи какъв размер на обезщетение да присъди?. Допълнителните предпоставки за допускането на касационния контрол са наведени от касатора в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 /по въпроси 1,2,3 и 4/ и т.3 ГПК.Твърди се очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/. Като задължителна съдебна практика,в отклонение от която касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл при разрешаването на посочените въпроси се сочат ППВС №4/1968г.,реш. по т.д.№387/2008г., т.д.№172/2011г.,т.д.№486/2012г., т.д.№708/2009г. и т.д.№1278/2014г.,всички на второ т.о. на ВКС и т.д.№2745/2014г. на първо т.о. на ВКС /по първия въпрос/; ППВС №4/1968г., реш. по т.д.№566/10г. на второ т.о. на ВКС /по втория въпрос/, реш. по т.д.№708/09г. на второ т.о. на ВКС /по третия въпрос/, реш. по т.д.№1948/2013г. , реш. по т.д.№299/2011г. и реш. по т.д.№795/08г., всички на второ т.о. на ВКС /по първия и четвъртия въпрос/.
Съставът на ВКС,първо търговско отделение намира за необосновани предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол,съобразно критериите по чл.280 ал.1 ГПК, преценявани в съответствие с указанията в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените в изложението първи /материално-правен/ и втори /процесуално-правен/ въпроси се отнасят до начина на определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и до задължението на съда да изложи съответни конкретни съображения,извлечени от данните по делото, с които да обоснове преценката си за справедлив размер.Доколкото първият от въпросите е зададен абстрактно,без да се свързва с конкретно разрешение,дадено от въззивния съд,а вторият визира процесуално нарушение /неизлагане на съображения/,каквото не се констатира да е допуснато от него, общият критерий за допустимост на касационното обжалване не е осъществен по отношение на тези два въпроса и това е достатъчно основание да бъде отказано да бъде извършена селекцията. Независимо от това не е налице и допълнителното изискване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В соченото от касатора в обосноваване наличието на този допълнителен критерий ППВС № 4/1968г. е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно,а изисква преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съдебната практика се приема, че при преценката за неимуществените вреди,подлежащи на обезщетяване, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на получените вследствие на деликта телесни увреждания, интензитета и продължителността на търпените вследствие на тях физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определянето на размера на справедливото обезщетение в конкретния случай въззивният съд е взел предвид така възприетите в съдебната практика критерии, поради което не би могло да бъде изведено,че се е отклонил от нея.
Останалите формулирани в изложението въпроси касаят конкретно икономическия критерий,като относим при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и в частност са свързани с твърдението на касатора за липса на съобразяване на въззивния съд с установените към момента на настъпването на застрахователното събитие лимити на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.В цитираните от касатора решения на ВКС /по т.д.№708/2009г., т.д.№1948/2013г. и т.д.№299/2011г. на второ т.о./,се приема,че „при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент“ /цит./,доколкото техните размери отразяват именно промяната на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В конкретния случай въззивният съд е посочил в мотивите на решението си,че отчита,наред с останалите изброени по горе критерии,определящи справедливия размер на обезщетението, и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.Липсата на изрично позоваване от съда на конкретните нива на застрахователно покритие към този момент не може да бъде изтълкувано като несъобразяване изобщо на икономическия критерий,доколкото тези лимити служат само за ориентир за конкретните икономически условия,а не са самостоятелен критерий при присъждането на обезщетението за неимуществени вреди от ПТП /в. т. см. р.№95/24.10.12г. по т.д.№916/11г. на първо т.о., р.№155/11.12.12г. по т.д.№711/11г. на първо т.о., р.№207/09.03.13г. по т.д.№207/11г. на второ т.о., р.№141/28.01.16г. по т.д.№1398/14г. на второ т.о., р.№73/27.05.14г. по т.д.№3343/13г. на второ т.о. и др./. Ето защо липсата на изрично позоваване на тях сама по себе си не би могла да обуслови автоматично извод,че определеният с решението размер на обезщетение от 70 000 лв. за получените травми се явява занижен спрямо нормативно определените нива по § 27, ал.1, т.1, б. „а“ от КЗ / отм./ – за всяко събитие при едно пострадало лице – 1 000 000 лв. Наведеното от касатора оплакване в касационната жалба за присъждане на по-високо по размер обезщетение към по-ранен момент, за по-малки вреди, в полза на друго лице, по друго дело не би могло да обоснове извод за приложимост на критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,предвид това,че преценката на решаващия съд за справедливия за всеки конкретен случай размер на обезщетение се основава на различни факти и доказателства,установени/събрани в съответното производство. Доколко тази преценка съответства на фактическата обстановка по конкретния казус, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение,която касае правилността на постановения съдебен акт, която не може да бъде контролирана във фазата по допускане.
Основанието на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК не е обосновано от касатора в писменото му изложение,а само е цитиран законът. Очевидна неправилност на въззивното решение не се констатира и служебно от състава.
Поради изложеното на касатора следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2453/27.11.2017г. по в.гр.д.№3370/17г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.