Изх. №20-00-53
13.11.2015 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
чл. 96,от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да сключи договор за изработка на интернет страница с възложител дружество установено в САЩ. Цената на услугатапо договор е приблизително в размер на 30 000 $.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е облагаема доставка и следва ли дружеството да начислява данък за услугата по изработване на интернет страница, и на какво основание?
2. Налице ли е оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и към кой момент, следва да се подаде заявление за регистрация?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретния случай, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т. е в случая това ще е територията на САЩ.
За дружеството, в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на данък, тъй като доставките, които са с място на изпълнение извън територията на страната (територията на САЩ), не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. В тази връзка и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС доставчикът не начислява данък при доставката с място на изпълнение извън територията на страната.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот за целите на регистрацията по закона е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В конкретния случай, извършваните от дружеството доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната не формират облагаем оборот, за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона.
Допълнително следва да се има предвид, разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка независимо от оборота.
В случаите, когатодружеството извършва доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение извън Европейския съюз, няма да възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
.’