ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
[населено място], 10.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 801/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Б. М. от София, против определение № 1 от 03.01.2018 г. по т.д. № 2556/2017 г. на Върховен касационен съд, І т.о.
Ответникът по частната жалба – И. Г. Ж., не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от А. Б. М. молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение № 269 на ВКС, ТК, ІІ т.о. от 01.06.2016 г., по ч.т.д. № 1144/2016 г. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима, поради това, че влязлото в сила определение на ВКС, с което е било потвърдено разпореждане на въззивен съд за поправка на очевидна фактическа грешка не попада сред съдебните актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, както и поради това, че подадената молба за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и 304 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК,І т.о. е било образувано по молба на А. Б. М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила определение № 269 на ВКС, ТК, ІІ т.о. от 01.06.2016 г., по ч.т.д. № 1144/2016 г., с което е потвърдено разпореждане от 22.12.2014г. по гр.д. №4012/14г. на САС, постановено по молба на И. Ж. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в издадения по делото изпълнителен лист и касаеща само вписаното правно основание на уважения иск – 240, ал.1 ЗЗД. С това разпореждане молбата е приета за основателна и е разпоредено издаването на изпълнителен лист с вписано правилно правно основание – чл.538 ТЗ. При тези фактически данни, законосъобразна е преценката на състава на ВКС, І т.о.,че отправеното искане по чл.303 ГПК е недопустимо. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията, доколкото нямат такава правна последица, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото, респективно тези от преграждащите, с които е уважено искане за отказ от иск/ вж. ПП ВС 2/77г. и ТР ОСГТК №7/14г. – т.6/ . Следователно, при произнасяне по реда на чл.247 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, ІІ т.о. не е постановил съдебен акт подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Този извод се налага от това, че настоящият случай касае определение, което не прегражда нито развитието на производството, нито разрешава материалноправен спор с последиците на силата на пресъдено нещо, тъй като с него единствено е отстранено допуснато несъответствие между мотивираната воля на съда и обективираната в писмения текст на акта, като в това производство / по чл.247 ГПК/ инстанционния контрол, упражнен от ВКС / приключил с определението, предмет на исканата отмяна/ не обхваща проверка на правилността на акта, който е корегиран. Поради това и пространните оплаквания за недължимост на вземането по изпълнителния лист не са преценявани с атакуваното определение, както и не са могли да бъдат предмет на разглеждане от ВКС, І т.о. Същите, подробно изложени в частната жалба не могат да бъдат предмет и на настоящият контрол, който се свежда единствено до проверка на преценката за недопустимост на извънинстанционното производство.
Основателно е и приетото от ВКС, І т.о. за това, че подадената молба макар и при формално посочване на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не съдържа доводи в съответствие с изискването на процесуалния закон, според който отмяната на това основание може да се иска само когато са налице фактически обстоятелства относими към изброените хипотези в нормата. В съответствие с цитираното тълкувателно решение /т.10 ТР № 7/ 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г./, на което се е позовал и решаващият състав в своето определение, подадената молба за отмяна също се явява процесуално недопустима.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 от 0301.2018 г. по т.д. № 2556/2017 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: