3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 16.05. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 517/18.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. В. В. от [населено място], подадена от пълномощника му– адв. С. Н. – К. против решение №2181 от 26. 10. 2017г. по гр.д. №1776/17г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация-ЗК [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – юрк Б. В. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Развити са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. – К. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/ в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 86/17г.//. Посочил е, че като обуславящ изхода на делото правен въпрос бил този по приложението на чл.52 ЗЗД. Поддържал е общо противоречие с т.11 на ППВС №4/68г. Разгледал е накратко съдържанието на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като по това основание са изложени оплаквания за неправилност на решението, така определени и от касатора. Посочил е, че ВКС следва да допусне касационно обжалване, тъй като в противен случай се нарушавал чл. 124 Конституцията на РБ, като съдът трябвало да извърши преценка правилно ли е приложен чл.52 ЗЗД.Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.52 ЗЗД. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Макар и формулирал общ въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- относно приложението на чл.52 ЗЗД, касаторът не е развил доводи, водещи до извод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Въпреки, че е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и е посочил общо, че следва да се провери решението във връзка с приложението на т.11 на ППВС4/68г., касаторът не е изложил каквито и да било доводи свързани с такова противоречие, не е развил и съображения за несъответствие на приетото от въззивният съд с цитираната тълкувателна практика. От прегледа на решението се налага извод че в съответствие с указанията на Пленума на ВС, въззивният съд е съобразил критериите, свързани с определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, като е мотивирал изводите си със събраните по спора доказателства. Следователно, така обоснованото от касатора не води до извод за основателност на твърдението му, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., както е отбелязал и касатора, с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и развитото разбиране на страната по отношение съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то не може да формира валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На ответника по касация на основание чл.78,ал.8 ГПК следва да бъде присъдено поисканото юристкосултско възнаграждение в размер на 300лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2181 от 26. 10. 2017г. по гр.д. №1776/17г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. В. В. от [населено място], да заплати на ЗК [фирма] – [населено място],направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: