О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
[населено място], 17.11.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2744/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 вр. с чл.396 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 2756 / 17.08.2017 год. по ч.гр.д.№ 4087/2017 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 19 046/18.07.2017 год. по гр.д.№ 9818 / 2016 год. на Софийски градски съд и е допуснато обезпечение на висящ частичен иск на [фирма], за сумата от 90 000 лева – обезщетение за пропуснати ползи, срещу ответниците С. И., И. В. и Е. Панамска,чрез налагане на обезпечителна мярка „ възбрана „ по отношение на идеални части от недвижим имот, описан в определението, срещу парична гаранция, в размер на 10 000 лева .Жалбата,подадена от ищеца, е насочена срещу въззивното определение, в частта му по определяне на парична гаранция за допускане на обезпечението. Същият намира, че не са били налице предпоставки за определянето на такава гаранция, тъй като не е извършена преценка дали от наложената обезпечителна мярка биха могли да произтекат конкретни вреди за ответниците, чието репариране паричната гаранция е предназначена евентуално да осигури. Съответно отрича настъпването на съществени негативи от налагането на обезпечителната мярка , за патримониума на ответниците. Прилага изложение по чл. 280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, но е недопустима, като изходяща от ищеца, в полза на който е допуснато обезпечението, и ограничена до обжалване на определената в негова тежест парична гаранция, предвид следното:
Нормата на чл.396 ал.2 изр. трето ГПК следва да се тълкува в логическата й връзка с чл.396 ал.2 изр. второ ГПК , като се съобрази , че двете изречения са едновременно допълнени при изменението на ГПК – ДВ бр.100/21.12.2010 год. и са с оглед даденото тълкувателно разрешение в ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Неговият смисъл е, че по правило определенията относно допускане на обезпечение подлежат на двуинстанционно обжалване, като законодателната промяна, въвеждаща и касационен контрол, е с цел предоставяне на равна процесуална възможност за всяка от страните в обезпечителното производство. При това тълкуване и настоящата редакция на чл.396 ал.2 ГПК, въззивното определение,при това само такова, с което е допуснато обезпечение, би било обжалваемо единствено от ответника. За ищеца, с постановяване на въззивното определение вече е извършена двуинстанционна преценка за основателността на молбата за обезпечение, която преценка поглъща и преценка на условията, при които следва да бъде допуснато, каквото условие, при това факултативно, е паричната гаранция. В този смисъл е и константната практика на Върховен касационен съд – опр. № 723 по ч.т.д.№ 3282/2014 г. на ІІ т.о., опр.№ 126 по ч.т.д.№ 424/ 2015 год. на І т.о., опр.№ 313 по ч.т.д.№ 1362/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС – чиито мотиви настоящото определение възпроизвежда, като изцяло споделяни от съдебния състав.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] против определение № 2756 / 17.08.2017 год. по ч.гр.д.№ 4087/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на жалбоподателя, с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :