О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№201
[населено място] 03.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№634/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №3786/28.12.2015г. по ч.гр.д.№4988/15г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №300/12.10.2015г. по т.д.№135/2015г. по описа на Софийски окръжен съд в частта,с която е прекратено производството по делото.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от ищеца „О“,в която се твърди неправилност,незаконосъобразност и несъответствие със съдебната практика на изводите на въззивния съд за липса на активна легитимация, правосубектност и надлежна представителна власт и за дължимост на държавната такса.Счита,че е представил достатъчно доказателства,годни да установят наличието на всички положителни процесуални предпоставки за допустимост на предявения от него установителен иск по чл.694 ал.1 от ТЗ,както и,че не са налице законови основания за осъждането му да плати държавна такса при прекратяване на производството. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С атакуваното определение САС е приел,че е сезиран с частна жалба срещу посоченото определение на СОС в частта му,с която е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател иск по чл.694 ал.1 от ТЗ.За да потвърди същото,съдът е изложил мотиви,че дадените от първоинстанционния съд на ищеца указания за отстраняване на нередовности, констатирани от него в исковата молба, не са изпълнени точно,като от представените допълнителна молба и приложени към нея доказателства не е изяснена правосубектността на ищцовото дружество,от какво произтича оспореното от него парично вземане на кредитора [фирма],както и,че не е доказал активната си легитимация на кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане.
В представеното изложение към жалбата се поддържа основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК с навеждане на твърдения,че изложеното от съда в определението е в пряк разрез с константната съдебна практика и представените от ищеца доказателства. Сочи и представя решение №28/26.05.2015г. по т.д.№4569/13г. на ВКС второ т.о. и определение №329/16.04.2014г. по ч.т.д.№5/2014г. на ВКС първо т.о.,съдържащи изводи относно надлежната легитимация на страните при предявен иск по чл.694 ал.1 от ТЗ.
Конкретен правен въпрос, свързан с мотивите на въззивната инстанция по делото в постановеното от нея определение, който да е решен в противоречие с посочената от касатора практика, не е поставен в изложението. Липсата на такъв е достатъчно основание за недопускане на атакувания съдебен акт до касационно обжалване,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме,че процесуално-правен въпрос може бъде изведен от изложението,доколкото представената от касатора съдебна практика е свързана с въпроса за легитимацията на страните в производството по чл.694 ал.1 от ТЗ,не може да бъде направен извод за наличие на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Посочените по-горе решение и определение на ВКС касаят хипотези , различни от настоящата.Решението не съдържа разрешение със задължителна за съдилищата сила на конкретен правен въпрос,доколкото в същото е формиран извод за недопустимост на въззивното решение,на което основание последното е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.Определението съдържа мотиви относно активната легитимация на кредитор с прието вземане да иска установяване на недължимост на вземане на друг кредитор,но не визира случаи,в които качеството на такъв на ищеца е отречено в производството по несъстоятелност. В случая,за да обоснове правния си интерес от воденето на установителния иск по чл.694 ал.1 от ТЗ срещу прието от синдика и одобрено от съда вземане на трето лице спрямо длъжника и да се легитимира активно,ищецът следва да е установил именно това си качество,но не е сторил това. Поради това следва да се приеме,че релевираната от частния жалбоподател съдебна практика е неотносима.
От съществено значение е и фактът,че обективираният в атакуваното определение извод за липса на активна процесуална легитимация на ищеца е само един от изводите,мотивирали САС за потвърждаване на определението за прекратяване.Доводи,формулирани правни въпроси и релевантна съдебна практика по отношение на всички решаващи изводи на съда,с които е обосновал крайния резултат от спора, не са посочени в частната жалба и в приложеното към нея изложение по чл.280 от ГПК.
Поради това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3786/28.12.2015г. по ч.гр.д.№4988/15г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.