О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 16.07.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 750/2018 година.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. П. А. и Д. З. А. и двамата от [населено място] против решение №8252 от 07.12.2017г. по гр.д. 3468//2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение молба вх-.№ 151441/13.11.2017г., подадена от Д. П. А. и Д. З. А..
Ответникът по жалбата – [фирма] , [населено място] е заявил становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, в частта предмет на обжалване, имаща характер на определение, въззивният съд се е произнесъл в производство по чл.248, ал.1 ГПК по молбата на настоящите жалбоподатели за изменение на постановеното от него по делото решение № 6799/12.102017г. в частта му за разноските, като я е отхвърлил. За да постанови този резултат, съставът е приел за правилен определения с решението му от 12.07.2017г. размер на дължимите и възложени на банката разноски. В тази връзка са развити мотиви, за това, че съдът е длъжен с оглед справедливо възлагане тежестта за разноски да съобрази въведеното възражение за тяхната прекомерност, което било налице, съобразно изискването на т.3 ТРОСГТК №6/13г. За да мотивира неоснователност на искането възнаграждението да се изчисли върху материалния интерес по всеки от исковете,съдът е посочил,че в случая следва да се изхожда от адвокатското пълномощно,в което хонорарът е договорен и заплатен като функция от общия материален интерес,а не за всеки отделен иск.
Решението в обжалваната част с характер на определение е неправилно.
С решение от 12.10.2017 г. по гр.д. № 3468/2017 г. на Софийски градски съд, IV – А с-в., въззивнитя съд по същество, след частична отмяна на решението на СРС е признал за установено, че клаузите на чл. 2, ал. 1; чл.2, ал. 3; чл.6, ал. 2; чл. 12, ал. 1 от договора за кредит за нищожни, осъдил е дружеството да заплати сумата от 468,20 швейцарски франка, представляващи заплатена без правно основание сума за годишна такса за управление на кредита за периода 07.04.2008 г.-30.04.2014 г.; сумата от 6 242,50 швейцарски франка – недължимо платена сума поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода 07.04.2008 г. – 30.04.2014 г.; сумата от 2 233,46 швейцарски франка, недължимо платена поради валутна разлика, получена от превалутирането на сумата по кредита и към момента на усвояването му между швейцарски франк и евро за периода 07.04.2008 г. – 30.04.2014 г. ведно със законната лихва и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са признати за нищожни клаузите на чл.3, ал. 1; чл. 3, ал.5; чл.6, ал. 3; чл. 8, ал.2 и ал. 3 и чл. 22, ал.1 от договора за кредит, като е осъдил дружеството да заплати сумата от 7 401,30 швейцарски франка, платена без основание за периода 01.05.2009 г.-30.04.2014 г., представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски ведно със законната лихва.
С оглед този изход на спора са присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 2315.13лв., а по отношение на отменената част от решението на СРС са присъдени и такива за първоинстанционното производство в размер на 1131.05лв.
При тези фактически данни, предмет на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, по която е произнесен обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт е изменение по реда на чл.248,ал.1 ГПК на присъдените с гореописаното решение разноски, направени във въззивното производството пред въззивният съд, съобразени с изхода на спора пред него. Следователно, съгл. т.24 на ТР ОСГТК №6/12г., настоящето производство е по чл.274, ал.2 ГПК, спрямо което развитите от страната доводи по чл.280, ал.1 и 2 ГПК са ирелевантни.
С частната си жалба, жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на приетото от въззивния съд,че в полза на молителите следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение само в обжалвания размер от 2315.13лв. от направените от тях 4000лв. Страната е поддържала, че минималното адвокатско възнаграждение,предвидено в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено спрямо материалния интерес по всеки от обективно съединените искове поотделно и така изчислено, според нея то възлиза на 2593.62лв./ по осъдителните искове/. Наред с това,според жалбоподателите, съдът не е съобразил доводите срещу възражението на въззивника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, както и разпоредбата на §2 от ДР на наредбата,която го ограничава в действията по намаляването на същото до двукратния размер на минималното, предвидено в наредбата адвокатско възнаграждение.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
В производството пред въззивния съд е представен договор за правна защита и съдействие,удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение за оказаната защита в размер на 4000лв. в полза на процесуалния представител на Д. А. и Д. А.- адв. В Волева. Съдът е посочил, че намалява това възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 ГПК на сумата 2000лв., след което е отбелязал, че го съобразява с Наредба № 1 / 04г., поради което е присъдил сумата 2315.13лв. Стойността на предявените искове, уважени с решенията на първата и втората инстанции е с цена в левова равностойност 32505.03лв. Адвокатското възнаграждение не е уговорено между страните като сбор от суми,получени чрез съответно начисляване върху всеки от предявените искове поотделно,а като обща сума върху целия материален интерес.Поради това, зачитайки свободата на договаряне между страните по договора за правна защита, не следва да се приложи правилото на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г./нова – ДВ бр.84/16г./ , а при преценка по възражението за прекомерност и съобразяване на минимално установения по наредбата размер на адвокатско възнаграждение, подлежащо на присъждане, съдът следва да изхожда от възприетата в чл.7 ал.2 на същата наредба система на изчисление – върху материалния интерес по делото.В случая материалният интерес по въззивната жалба е в размер на 32505.03лв.,спрямо който минималното адвокатско възнаграждение,изчислено по чл.7 ал.2 т.4, възлиза на 1475.15лв. Т.е. съдът в случая е намалил частично договореното възнаграждение в резултат направеното искане по чл.78,ал.5 ГПК.Макар и неоснователно твърдението на страната, с оглед изложеното, че минималното възнаграждение за оказаната правна защита следва да се преценява сумарно предвид всеки иск отделно, в случая решението,в обжалваната част е неправилно, с оглед съобразеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, договорено и платено за въззивната инстанция. Правно необосновано решаващият състав е направил извод за наличие на неговата прекомерност. Това възнаграждение е договорено за представителство на две физически лица – общо в размер на 4000лв. Още в постановеното решение, с което съдът е счел искането на [фирма], [населено място] по чл.78, ал.5 ГПК за основателно, не са изложени конкретни мотиви, а само е констатирано, че съобразявайки фактическата и правна сложност на делого възнаграждението следва да се намали с 2000лв.,а с оглед Наредба№1/04г.на 2315лв. С решението от 07.12.2017г., в обжалваната пред настоящата инстанция част, съдът е изложил общи мотиви, свързани със задължението му да съобрази разясненията дадени с т.3 на ТРОСГТК № 6 / 12г. И въпреки, че е отчел, че делото представлявало „правна сложност”, е посочено, че били налице множество идентични производства, водени от адв. Волева – обстоятелство без каквото и да било правно значение за уважаване на конкретния искане по чл.248, ал.1 ГПК, но съобразено основно от съда, с оглед краткото мотивиране неоснователонст на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.
Съгласно разрешенията, дадени с т.3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г,основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Или съдът следва да изложи собствени мотиви т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Едва след тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права. В случаят, съдът е дефинирал понятията фактическа и правна сложност, но не ги е приложил към конкретния случай, тъй като извод за такова съобразяване не може да бъде обоснован единствено с наличие на трайна практика на ВКС по част от въпросите, повдигнати в производството / липсва конкретност/, нито с отбелязването за наличие на множество идентични дела, водени от процесуалния представител на страната. Съдът е бил длъжен да отчетете конкретното производство, както и факта, че това са конкретно направени разноски от страната по конкретния правен спор. Не е отчетено още, че противната страна е отправила бланково възражение, без посочване на доводи, а съдът без мотиви е извършил намаляване на възнаграждението, като е развил такива едва с обжалваният пред настоящата инстанция акт. При преценката на фактическата и правна сложност на делото е следвало да бъде съобразено многообразния правен характер на доводите и възраженията по претенциите по установяване неравноправност на редица клаузи от договор за кредит, и по присъждане на суми, които ищците са считали за недължимо събрани от банката. Т.е. разглеждани са множество обективно и субективно предявени искове, по които макар и както е отбелязал въззивният съд по част от разгледаните въпроси да е била налице трайна практика на ВКС, по другите разглеждани от страните не е съществувала такава и същите са обуславяли по-висок интензитет на усилията, които защитата е следвало да положи. Не е било съобразено от въззивният съд и реално осъщественото от процесуалния представител по конкретния правен спор, нито е съпоставено с така определената фактическа и правна сложност на делото – производството пред него е било образувано по две жалби, изходящи и от двете страни по спора, т.е. защитата на ищците е изготвила въззивна жалба и защита по жалбата на противната страна, участвала е в проведеното заседание, отправяла е доказателствени искания, изготвила е и представила писмена защита. Или, с оглед изложеното общо направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК не е било основателно. Поради това, неправилно и при несъобразяване със задължителните указания на ТРОСГТК №6/12, съдът е намалил дължимото адвокатско възнаграждение за защита пред него. Следователно, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен в тази част и по същество се присъди разликата над присъдените 2315.13лв. до действително направените разноски в размер на 4000лв.
По отношение на определената, съобразно уважената част от исковете сума за разноски за първоинстанционното производство, страната не е изложила допълнителни доводи. В случая не е налице намаляване на възнаграждението пред първата инстанция – въпрос, по който съдът изобщо не се е произнасял, а присъждане на сума, с която е изменена в резултат на въззивното решение отговорността за разноски по правилото на чл.78, ал.1 ГПК. В тази част и страната,както бе посочено не е изложила никакви съображения, само лаконично е поддържала, че следвало да й се присъди изцяло платеното адвокатско възнаграждение и пред първата инстанция-. довод, неотносим към реално осъществените от съда и атакувани по реда на чл.248, ал.1 ГПК действия.
Като неоснователно следва да бъде третирано искането на молителите съдът да съобрази нормата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г.,доколкото към момента на произнасянето с атакуваното определение /а и с въззивното решение/ посочената норма вече не е намирала приложение,поради обявяването й за нищожна с посоченото решение на ВАС. Съгласно задължителната съдебна практика -т.3 ТРОСГТК № 6/12г., същата и по време на действието си не е била обвързваща за съда,който е бил свободен да присъди при преценка за прекомерност разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в намален до минималния по наредбата размер.
С оглед изложеното обжалваното решение, в частта с която е оставено без уважение искането на страната за изменение на присъдените за въззивното производство разноски следва да бъде отменено и по същество присъдени разноски още в размер на 1684.95лв., в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение №8252 от 07.12.2017г. по гр.д. 3468//2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение молба вх-.№ 151441/13.11.2017г., подадена от Д. П. А. и Д. З. А. за изменение по реда на чл.248,ал.1 ГПК, в частта му за разноските на решение №6799 от 12.10.2017г. по гр.д. № 3468/2017 г. на Софийски градски съд за разликата над 2315.13лв. до 4000лв.- разноски пред въззивната инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение №6799 от 12.10.2017г. по гр.д. № 3468/2017 г. на Софийски градски съд в частта му за разноските, като :
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. П. А. и Д. З. А. допълнително сумата 1684.95лв. разноски за въззивното производство .
ПОТВЪРЖДАВА решение №8252 от 07.12.2017г. по гр.д. 3468//2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение молба вх-.№ 151441/13.11.2017г., подадена от Д. П. А. и Д. З. А. за изменение по реда на чл.248,ал.1 ГПК, в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: