4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
[населено място], 02.01.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2070/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на П. Й. Х. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 предл.2 ГПК на влязлото в сила решение №779 ,постановено на 17.04.2015г. по т.д.№410/15г. по описа на Софийски апелативен съд,с която същата е осъдена да заплати на И. Й. Д. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.129 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 70 000 лв.,представляваща неплатена цена на дружествени дялове,прехвърлени с договор за продажба от 10.03.2011г.,ведно със законната лихва и 13 819 лв. лихва за забавата за периода 22.03.2011г. – 20.03.2013г.
Искането за отмяна се обосновава с твърдения за наличие на нововъзникнало писмено доказателство от съществено значение за делото – нотариален акт за възмездно прехвърляне вземането за продажната цена на дяловете от ищеца И. Д. на П. П. /бившия съпруг на Х./.С последното молителят счита,че се доказва основното й възражение, поддържано в хода на делото,че тя е подставено лице в сделката за прехвърляне на дружествени дялове,а продажната им цена се дължи именно от бившия й съпруг П.. С молбата се прави искане след отмяна на решението на апелативния съд делото да се върне на същия за разглеждане от друг състав и ново произнасяне при съобразяване на посоченото обстоятелство.
Ответникът по молбата И. Й. Д. я е оспорил с твърдения за недопустимост,поради неспазен срок за подаването й,с оглед разпоредбата на чл.305 ал.1 т.1 ГПК и за неоснователност, поради липса на разписаните в закона предпоставки за отмяната.
Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана от надлежна страна в процеса. Доколкото соченото като основание за отмяната писмено доказателство – нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу прехвърляне на вземане е от 12.03.2018г.,а подаването на молбата за отмяна е извършено в последния ден от тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК,считан от тази дата,а именно – на 12.06.2018г., липсата на данни за момента на узнаване на съществуването на доказателството от молителя,не препятства извода за допустимост на молбата.
По същество съставът намира молбата за неоснователна.
Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено от законодателя в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това,основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка,като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК.
В молбата , с която е сезиран настоящият състав на ВКС , молителят Х. се е позовала на наличието на основанието,посочено в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 предл.2 ГПК. Съгласно тази норма, се допуска отмяна на влязлото в сила решение,когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства,които обективно са съществували и биха могли да обусловят друг правен резултат по делото, но поради независещи от него причини не са могли да му бъдат известни при разрешаването на спора,респ. същият не е могъл да се снабди с тях своевременно. Изискването обстоятелствата и доказателствата да са съществували към момента на приключването на устните състезания се обосновава с липсата на преклудиращ спрямо нововъзникналите факти ефект на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и с възможността въз основа на тях да бъде предявен отделен иск за защита на правата на страната. От друга страна целта на отмяната е да не се допусне съществуването в правния мир на едно неправилно решение /неотговарящо на съществувалата към приключването на делото фактическа обстановка/ и доколкото същото е основано на осъществилите се към този момент обстоятелства,последващо възникналите такива, удостоверени със съответните нови доказателства, не биха могли да обусловят констатация за неправилна съдебна преценка на материалното правоотношение, налагаща преразглеждането на спора. Новосъздадено /след приключването на съдебното дирене/ писмено доказателство би могло да обуслови отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК само в случай,че то материализира обстоятелство,което е съществувало и е било твърдяно по време на висящността на спора.
Настоящият случай не покрива посочените хипотези.В молбата си Х. се позовава на нововъзникнало писмено доказателство – нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу прехвърляне на вземане. Същото материализира осъществена след приключване на устните състезания по делото между ищеца и бившия съпруг на ответницата сделка на разпореждане от ищеца в полза на П. П. с вземането,което е било предмет на спора между страните,приключил с влязлото в сила съдебно решение,чиято отмяна се търси. Срещу придобитото вземане последният прехвърля в полза на ищеца Д. и съпругата му притежаваната от него идеална част от недвижим имот и се задължава да прехвърли втора идеална част от същия имот при определени условия или да заплати конкретна сума за вземането. Наличието на такъв последващо осъществен факт, удостоверен със соченото доказателство, е неотносим към поддържаната в исковото производство защитна теза на ответницата за наличие на реално плащане на цената на дружествените дялове,респ. – за симулативност на сделката от 10.03.2011г. по прехвърлянето им /обосновавана с твърдение,че същата е била подставено лице/, с оглед сключеното на същата дата споразумение между страните,в което е посочено,че цената от 70 000 лв. на дяловете е фиктивна и е уговорена обща продажна цена за тях и за недвижим имот,който продавачът /ищецът/ е поел задължение да прехвърли на П. П.. Новото писмено доказателство не установява обстоятелство,което е съществувало преди постановяването на решението,чиято отмяна се иска,а обективира волеизявление за възмездно разпореждане с вземането,което е било предмет на приключилия с влязлото в сила решение спор между страните,поради което и не може да бъде предпоставка за отричане на самото признато с решението вземане след евентуално възобновяване на производството.Следователно това доказателство не осъществява характеристиките на основание за отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 предл.2 ГПК.
Изложеното представлява пречка молбата за отмяна да бъде уважена. В полза на ответника по нея следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Своевременно направеното от противната страна възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от Д. адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. Делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност. Процесуалните действия на пълномощника на същия се изразяват в изготвяне на отговор на молбата за отмяна и явяване в едно открито заседание,в което не са събирани доказателства и не са правени възражения и искания извън вече изложените в книжата,предходно разменени между страните. Поради това на репариране в полза на страната подлежат направените от него разходи по заплащане на адвокатски услуги в размера , предвиден в чл.9 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. в полза на ответника следва да се присъдят 2300 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Й. Х. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 предл.2 ГПК на влязлото в сила решение №779/ 17.04.2015г. по т.д.№410/15г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Й. Х. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] [улица] вх.А ет.2 да заплати на И. Й. Д. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] [улица] вх.А ет.2 ап.1 сумата 2300 лв. разноски за производството по отмяна,представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.