ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
[населено място], 26.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 3137/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. – заедно упражняващи правомощията на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], против определение № 3111 от 02.10.2017 г. по в.ч.гр.д. № 2881/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – В. К. П., е на становище, че същата е недопустима, като е изложил и доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение жалба вх. № 44921/04.04.2017 г. на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], срещу определение № 1756 от 20.03.2017 г., постановено от СГС, ТО, VІ-3 състав по т.д. № 3639/2016 г., с което е оставена без уважение молба за допълване на определение № 6415/09.12.2016 г. и присъждане на разноски в полза на [фирма] /в несъстоятелност/, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че производството по чл. 66, ал. 6 ЗБН е исково, аналогично на това по чл. 694 ТЗ, тъй като решението на съда има установително действие за банката и всички нейни кредитори. Синдикът участва в производството по чл. 66, ал. 6 ЗБН като орган на несъстоятелността, срещу чието решение кредитор подава възражение. Качеството на синдика на орган на несъстоятелността не може да бъде приравнено на административен орган, ситуиран в юридическо лице, тъй като няма покриване на функциите им. Така въззивният съд е мотивирал,че синдиците в това производство могат да упълномощават само адвокати съобразно предвиденото в чл. 32, ал. 1 ГПК, но не и юрисконсулти, които са служители на учреждения, предприятия или юридически лица.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частните жалбоподатели, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, са поставили следните въпроси: 1.„Кой е ответник в производството по чл. 68 вр. чл. 66, ал. 6 ЗБН – синдикът в качеството си на физическо лице или Банката, представлявана от синдика в качеството му на неин орган?“; 2.„Ответникът в производството по чл. 68 вр. чл. 66, ал. 6 ЗБН може ли да бъде представляван от юрисконсулт?“; 3. „В случай, че юрисконсулт на Банката в качеството си на пълномощник на синдика е допуснат да извършва съдопроизводствени действия, дължат ли се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение при решаване на делото в полза на ответника?“ 4.„В случай, че в производството по чл.66,ал.6 ЗБН, ответникът може да бъде представляван от юрисконсулт, как се определя размера на възнаграждението, при условие, че чл. 78, ал. 8, изр. 2 препраща към Наредбата за правната помощ, където няма предвидено възнаграждение за процесуално представителство по търговски дела и спорове, съответно подзаконовият нормативен акт не е приложим за търговци, представлявани от своите юрисконсулти по търговски дела? Следва ли в този случай юрисконсултското възнаграждение да се изчислява по правилата на чл. 78, ал. 8, изр. 1 ГПК във връзка с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения?“Страната е поддържала ,че по тези въпроси нямало формирана задължителна съдебна практика, а разр4шаването им щяло да има голямо практичесдко значение като така лаконично по тях е обосновано основание по чл.280, ал.1 т3 ГПК.
Поставен ие и въпросът относно това „ дали банковият синдик може да се представлява от юрисконсулт и да претендира юрисконсултско възнаграждение”, като е поддържано че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.Страната е посочила следните съдебни актове, за които е твърдяла, че е прието, че в производството по чл. 68 вр. чл. 66, ал. 6 ЗБН синдикът на банка в несъстоятелност има право на юрисконсултско възнаграждение: определение № 164 от 03.04.2017 г. по ч.т.д.№ 653/2017 г. на ВКС, І т.о.; определение № 114 от 16.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 6155/2016 г. на САС; решение № 711 от 28.03.2017 г. по т.д. № 330/2017 г. на САС; решение № 6 от 04.01.2017 г. по т.д. № 3559/2016 г. на СГС, VІ – 14 състав. Като съдебни актове, в които е възприето обратното разрешение са посочени: решение № 1535 от 29.08.2016 г. по т.д. № 3612/2016 г. на СГС, ТО, VІ – 16 състав; решение № 2266 от 27.12.2016 г. по т.д. № 3725/2016 г. на СГС, VІ – 4 състав.Други доводи не са развити.
Поставените въпроси от 1-4ГПК дори и да бъдат възприети като релевантни не са обосновани с допълнителен критерий. Поддържаното по тях основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага, установеност, че конкретно формулирания правен въпрос/ който в случая не е релевантен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Поставеният въпрос относно това дали може банковият синдик да се представлява от юрисконсулт и да претендира юрисконсултско възнаграждение е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Макар и разглеждала противоречие в практиката на различни по степен съдилища, страната обосновава и допълнителен критерий, поради установяване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 – противоречивото разрешение, дадено по този въпрос от страна на въззивният съд и сочените съдебни актове- определение № 164 от 03.04.2017 г. по ч.т.д.№ 653/2017 г. на ВКС, І т.о./ с което не е допуснато касационно обжалване на определение на САС в този смисъл/ ; определение № 114 от 16.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 6155/2016 г. на САС; решение № 711 от 28.03.2017 г. по т.д. № 330/2017 г. на САС; решение № 6 от 04.01.2017 г. по т.д. № 3559/2016 г. на СГС, VІ – 14 състав.
Следователно страната обосновава наличие на предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК
Както бе посочено с определение № 164 от 03.04.2017 г. по ч.т.д. № 653/2017 г. на ВКС, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на определение № 114 от 16.01.2017 г. по ч.в.гр.д. № 6155/2016 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което след отмяна на постановено по реда на чл.248 ГПК определение на Софийски градски съд, ответникът е бил осъден да заплати на [фирма]/н/, на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 3 350 лв. разноски за производството по чл.68 ЗБН. Въззивният съд е приел, по същият въпрос, че на ответната банка се дължат разноски за процесуално представителство от юрисконсулт. В същия смисъл е и другият посочен акт от касатора.
Настоящият съдебен състав намира, че практиката, обективирана в приложените от касатора съдебни актове, следва да се приеме за правилна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.31, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност, / след изм. с ДВ бр.33 от 2016 г./, съгласно която синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела е напълно ясна. Тази разпоредба е приложима и по настоящото дело, тъй като упълномощаването на юрисконсулт В. от лицата, упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /н/, както и процесуалните действия, извършени от този пълномощник на синдика при първоинстанционното разглеждане на спора по чл.59, ал.3 ЗБН, са валидни. Упълномощаването на юрисконсулт на банката да представлява синдика в производство по чл.66, ал.6 ЗБН е допустимо, предвид изричната законова възможност за учредяване на представителна власт на такъв пълномощник. Очевидно, при приемане на чл.31, ал.3 ЗБН и съответно при изменението на тази разпоредба, законодателят е взел предвид, че синдикът на банка в несъстоятелност упражнява възложените му функции в качеството на орган на несъстоятелността, като правомощията на синдик на банка се осъществяват от най-малко две лица, съгл. чл.25, ал.3 ЗБН, а правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно от лицата, назначени за синдик, съгл. чл.31, ал.2 от същия закон. При упражняването на правомощията на синдик на банка, назначените лица за синдик не действат като физически лица, поради което са неприложими съдържащите се в ГПК процесуални норми за представляване на граждани от пълномощник и ограниченията относно качеството на пълномощниците или тяхната родствена връзка със страната – физическо лице.
Предвид горното следва да се приеме, че синдикът на банка може да бъде представляван в производство по чл.66, ал.6 ЗБН от юрисконсулт на банката.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, атакуваното определение е неправилно, поради което подлежи на отмяна, както и потвърденото с него определение по чл.248 ГПК на СГС.Предвид валидността на упълномощаването на юрисконсулт В.,за осъщественото от нея процесуално представителство в производството пред СГС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно своевременно направеното искане и представен списък по чл.80 ГПК. При определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се съобрази обаче действащата към настоящия момент уредба, а не Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е претендирано в посочената молба на синдика. Нормата по чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия. Съобразявайки Закона за правната помощ, към който препраща чл.78, ал.8 ГПК/ в редакция след изм. с ДВ бр.8/2017 г./ и чл. 25, ал.1 и ал.2, предл.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ претендираното възнаграждение следва да се определи в размер на 600 лева. С оглед този изход на спора на частният касатор следва да бъдат заплатени направените и поискани в настоящето производство разноски в размер на 115лв. – от които 15лв. заплатена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3111 от 02.10.2017 г. по в.ч.гр.д. № 2881/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1756 от 20.03.2017 г., постановено от Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав по т.д. № 3639/2016 г., с което е оставена без уважение подадената от А. Д. и К. М.,упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] молба за допълване на определение № 6415/09.12.2016 г. и присъждане на разноски в полза на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение № 3111 от 02.10.2017 г. по в.ч.гр.д. № 2881/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1756 от 20.03.2017 г., постановено от Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав по т.д. № 3639/2016 г., с което е оставена без уважение подадената от А. Д. и К. М.,упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] молба за допълване на определение № 6415/09.12.2016 г. и присъждане на разноски в полза на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], представляващи юрисконсултско възнаграждение, вместо което постановява:
ДОПЪЛВА определение № 6415 от 09.12.2016г. по т.д. № 3639/2016 г. на Софийски градски съд, VІ-3 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА В. К. П. от [населено място], [улица], да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] сумата 600 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 115лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: