3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 16.01.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1692/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Пътстрой” ООД, гр. Стара Загора против решение №46 от 09.02.2018г. по т.д. 333/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- Община – гр. Свиленград, чрез пълномощника си – адв. В. О. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си -адв. И.П. е поддържал наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Формулирал е въпросът – „ Дали с оглед установеното между страните с процесния договор, въззивният съд тълкувайки противоречивите текстове на договора от 14.10.2013г. за възлагане и изпълнение на обществена поръчка с предмет „ Рехабилитация / основен ремонт/ на улици в централна градска част на [населено място] и благоустройване на площад в [населено място], община Свиленград…. , касаещи крайният срок на договора, правилно е приел, че срокът за изпълнение на този договор е 11.05.2014г., а не както действително е уговорено 15.07.2015г.„ Страната е поддържала противоречие с изброени съдебни актове на ВКС по приложението на чл.290 ЗЗД.Изложени са и кратки доводи за неправилност и необоснованост на изводите на съда, в контекста на защитната теза на касатора. Страната е сочила още / болтирано/, че апелативният състав постановил своето решение в противоречие на императивните норми на чл.12 и чл.235 ГПК т.е. „ с процесуалните правила задължаващи го да постанови своето решение след като обсъди всички доказателства и доводи на страните”. Сочено е противоречие с изброени съдебни актове на ВКС.В тази връзка е направено оплакване, че съдът не бил обсъдил срока в „ предизвестието за прекратяване”, нито доводите на ответника, поддържал, че срокът за изпълнение е крайно недостатъчен.Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически, а не правен, касае конкретното дело и е свързан с оплакването на страната за неправилност на акта, а не с решаващите правни изводи на въззивния съд или с неговото процедиране. Доколкото, от изведените с болт твърдения на страната за необсъждане на всички доказателства по спора може да бъде изведен релевантен въпрос, въпреки че такъв не е формулиран изрично, нито съдът е задължен да го извежда от изложението на страната, то налице би било единствено общо основание, тъй като липсва противоречие с цитираната от страната практика. Действително, задължение на съда е да обсъди всички доводи, които са релевантни за спора. В случая,обаче, съдът в своите решаващи мотиви е обсъдил всички доказателства, от които е извел правният резултат, обсъдил е и доводите и релевантните възражения относими към този резултат, обосноваващ основателност на предявения иск.Противно на твърденията на страната, въззивният съд е обсъждал соченото от нея доказателство, с оглед волеизявлението на противната страна за разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на касатора. Т.е тези доказателства са обсъждани. Обстоятелството, че страната счита изводите на съда за неправилни в тази насока е ирелевантно към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Или в случая, касаторът е извел отклонението от задължителна за въззивния състав практика не от решаващите изводи на съда, а от оплакването си / така квалифицирано и в изложението/ за това, че съдът „неправилно приел, при тълкуване на договора, че община Свиленград била изправна страна по договора”. Този довод е подкрепен с изразеното защитно разбиране, че противната страна нямала право едностранно да развали договора. Т.е. все доводи по правилността на акта, а не по допускането му до касационно обжалване.
Доколкото основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК само е посочено и е възпроизведен неговия текст, без да се излагат нарочни доводи в съответствие с разяснената му по тълкувателен път от ВКС, с т.4 на ТР ОСГТК №1/09г. дефинитивност на основанието, то същото не е установено от касатора.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46 от 09.02.2018г. по т.д. 333/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: