8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
[населено място], 12.12.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2496/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] против определение № 2795/25.08.2017 г. по ч.т.д.№ 3805/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3753/13.06.2017 г. по т.д.№ 893/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение, производството по предявени, в активно субективно съединение от настоящите жалбоподатели, в качеството на ищци, искове против Р. Б., представлявана от М. на ф., с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и евентуално – чл.59 ЗЗД, е прекратено, на основание чл.15 ГПК, поради подсъдност на спора на административните съдилища, като е изпратено на Административен съд София – град /АССГ/.Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение относно квалификацията на спора, отречен като такъв с предмет неоснователно обогатяване на ответника.Считат, че мотивите са вътрешно противоречиви,доколкото препращат към мотивите на първоинстанционния акт, в които изрично е приета неприложимост на разпоредбите на ДОПК, а от друга – обосновават приложимост на чл.118 ал.1 т.3 ДОПК, като съпътстващо се излагат и съображения за приложимост на реда по АПК.Така неясна за страните остава действителната воля на съда относно основанието за отречената му компетентност. Жалбоподателите са изложили съображения в подкрепа на квалификацията на иска като такъв за неоснователно обогатяване, изхождайки от обстоятелството, че се касае за търсими обратно „такси„, уредени директно в закона, при обявена противоконституционност на тази законова уредба.Отпадането на правното основание изключва хипотезата „възстановяване на публично държавно вземане„,като недължимо. Последното предпоставя неоснователно събрано, с оглед конкретните обстоятелства, но с предвидено и съществуващо в закона правно основание за събирането му, публично вземане , какъвто не е настоящия случай. Излагат съображения в подкрепа на доводите на първоинстанционния съд, за неприложимост на чл.128 ДОПК, изхождайки от това, че нормата няма за предмет всички публични задължения по смисъла на чл.162 ал.2 ДОПК, а само изрично предвидените в нея. Още по-ограничен е обхватът на ревизионното производство / данъци и осигурителни вноски/, доколкото въззивният съд е споделил приложимост на чл.118 ал.1 т.3 ДОПК. Жалбоподателите акцентират на факта, че НАП не е компетентен да установява и събира въпросните „такси„ за производство на електроенергия от възобновяеми източници , поради което не е и компетентен да ги прихваща и възстановява.Излагат съображения, че и реда по АПК е неприложим, тъй като не е налице индивидуален административен акт, от отмяната на който да са търпими вреди. Административните съдилища разглеждат единствено искове при деликт, попадащ в хипотезите по ЗОДОВ, каквато не е настоящата, тъй като не се касае за нарушение на конкретна законова разпоредба и незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, причинило вреди. Независимо, че преди обявяване на разпоредбите на чл.35а – чл.35в ЗЕВИ за противоконституционни, вземането от въпросните такси е било с характеристика на публично държавно вземане, петитумът на иска – с който не се цели издаване, изменение или отмяна на административен акт – предпоставя гражданскоправен характер на спора, въпреки че разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси.
Ответната страна – Д., представлявана от М. на ф. – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационно обжалване. Обосновава се с обстоятелството, че решението на Конституционния съд има действие ex nunс.При това,аналогично на липсата на правно основание,поради противоконституционност на правната норма, която го урежда, липсва правно основание и при недължимо събрани публични вземания,поради което и не се касае за значима разлика в хипотезите, изключваща реда по чл.118 ал.1 т.3 ДОПК в случая. Цитира съдебна практика – определения на състави на ВКС, приемащи неприложимост на общия исков ред за разрешаване на спорове, относно недължимо платени публични вземания. Страната акцентира на обстоятелството, че субектите – страни в спорното правоотношение – не са в отношение на равнопоставеност, присъщо за гражданскоправните такива, в подкрепа на което цитира и опр.№ 857 по т.д.№ 3504/ 2016 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателите ищци са предявили в активно субективно съединение искове, основани на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, в евентуалност – на чл.59 ЗЗД , против Д. , за връщане на събрани суми от „ такси за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници „, на основание чл.35а вр. с чл.35б и чл.35в от ЗЕВИ, които такси са удържани и внасяни в държавния бюджет /по бюджетна сметка на КЕВР/ от съответния обществен доставчик, респ. крайните снабдители. С решение № 13/31.07.2014г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни т.2 и т.3 от пар.6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 год. , с които са създадени чл.35а ал.1 ,2 и 3 , чл.35б ал.1,2,3,и 4, чл.35в ал.1,2,3 и чл.73 ал.1,2,3 и 4 от ЗЕВИ. Решението на КС е влязло в сила на 10.08.2014 година. Ищците твърдят, че след обявяване противоконституционността на разпоредбите,без правно основание,общественият доставчик [фирма] е удържало такси, макар и за период, предхождащ решението на КС,и внесъл същите в държавния бюджет.
Д., представлявана от М. на ф. , е възразила срещу подведомствеността на спора на гражданските съдилища. Доколкото се касае за плащане, основано на разпоредби ,уреждаща отношенията между Д. и финансово задължените лица на принципа на власт и подчинение, а не на равнопоставеност, страната счита, че се касае за публични държавни вземания, чиято недължимост следва да се коригира по административноправен ред, а не по правилата на неоснователното обогатяване.
Първоинстанционният съд е уважил възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища и прекратил производството, на основание чл.15 ал.1 ГПК, изпращайки го на АССГ. Не е споделил приложимост на реда по чл.128 ДОПК , доколкото го е свързал с приложимост към ограничен кръг публични държавни вземания, визирани в нормата, а не всички, съгласно чл.162 ал.2 ДОПК. Мотивите, обаче, така и не сочат ясно правното основание на съобразения „специален ред за удовлетворяване претенциите на ищците„,макар очевидно да гравитират към приложимост на реда за обжалване отказ на „компетентен административен орган„ / непосочен конкретно, освен че като такъв е изключена НАП / да постанови връщане на така заплатените такси , в качеството им на публични държавни вземания, по реда на АПК, основание за събирането на които не съществува.
Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване и изпращане спора по подсъдност на АССГ, препращайки към мотивите му, на основание чл.272 ГПК и излагайки собствени мотиви, сведени до следното : Тъй като платените държавни такси са били в изпълнение на публичноправно задължение, правоотношението по което е такова на власт и подчинение, а не на равнопоставеност на правните субекти – Д., съответно финансово задълженото лице – то правилата на неоснователното обогатяване са неприложими. Възстановяване на недължимо платената такса следва да се претендира от „ съответния административен орган „ , а при отказ – чрез обжалване акта му по реда на АПК. Същевременно се сочи и реда по чл.118 ал.1 т.3 ДОПК – за възстановяване на недължимо събрани суми в ревизионно производство пред данъчната администрация. Така въззивният съд счита изключен общия съдопроизводствен ред пред граждански съд.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ В случай, че разпоредбите, уреждали дължимостта и механизма за събиране на такса, са били обявени за притовоконституционни от Конституционния съд , по реда на АПК ли следва да се претендира връщането на таксата, при положение, че не е налице индивидуален административен акт,който да е обявен за незаконосъобразен ? ; 2/ По кой ред следва да се разгледа претенция срещу Д., за връщане на заплатена такса, основанието за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат, за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища ? ;3/ Представлява ли таксата по чл.35а-чл.35в ЗЕВИ / обявени за противоконституционни разпоредби / вземане, което може да се установява от НАП, в ревизионно производство по реда на чл.110 и сл. от ДОПК и 4/ По кой ред следва да се разгледа претенция срещу Д. за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл.35а ал.1 ЗЕВИ, основанието за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат , за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища ? Първият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/ 29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС ,в мотивите на което се сочи, че правоотношения, регулирани от административното право, могат да бъдат граждански, ако са организирани с метода на равнопоставеност на техните субекти …” и че „ естеството на делото се определя от естеството на правото, по отношение на което се търси решение „.Вторият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното определение с казуална съдебна практика по въпроса – решение № 819 по гр.д.№ 646/ 2012 год. на Варненски окръжен съд , както и определение по т.д.№ 935/2017 г. на СГС, определение по ч.гр.д.№ 4254/ 2017 год. на САС, определение по ч.гр.д.№ 3524/ 2017 г. на САС, като се цитира и практика на състави на ВАС. Третият и четвъртият от въпросите се обосновават в хипотезата на чл.280 ал1. т.3 ГПК, поради липса на задължителна съдебна практика в отговор на същите,а същевременно – наличие на разнородна практика относно квалификацията и правната природа на вземането, вкл. като държавна такса по ЗДТ и за чието връщане е приложим чл.4б от ЗДТ / опр. от 29.06.2017 год. по ч.гр.д.№ 7965/2017 г. на СГС /.
Първите два въпроса са формулирани ирелевантно на конкретното правно основание за първоначално събиране на таксата, което е от важно значение за разрешаването на спора относно приложимия за възстановяването й, като недължима, ред. Поради това същите не могат да се квалифицират като правни и не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Третият от въпросите не кореспондира с решаващ мотив на въззивното определение. Упоменаването на реда по чл.118 ал.1 т.3 ДОПК – предвид съдържанието на предходния параграф от мотивите, ясно насочващо на приложимост реда за защита срещу индивидуални административни актове по АПК, както и предвид препращането към мотивите на първоинстанционния акт , отричащи приложимост на чл.128 и сл. ДОПК – не може да се възприеме като алтернативно посочен от съда, възможен ред за защита, различен от този по общия ред пред гражданските съдилища.Действително, следващото изречение в същия параграф навежда на двусмислие, но последното, само по себе си,също изключва решаващ извод кореспондиращ със съдържанието на формулирания трети въпрос. Поради това и тук не се удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК .
Четвъртият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , доколкото изрично индивидуализира основанието на събраната такса, чието възстановяване, предвид отпадането на основанието – с обявена противоконституционност на нормата , която го е уреждала – е предмет на предявените пред граждански съд, по правилата на неоснователното обогатяване, претенции. Обоснован е и общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с посочената / макар към втори въпрос, но допустима, доколкото четвъртият по същество конкретизира втория формулиран въпрос / съдебна практика , с която въззивното определение влиза в противоречие : опр. № 2847 / 11.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 4254/2017 г. на Софийски апелативен съд / влязло в сила /, с което е потвърдено определение № 4512/18.07.2017 г. на СГС.С потвърденото определение е оставен без уважение отвод за неподведомственост на гражданските съдилища,по идентичен с настоящия спор, макар и с лаконичните мотиви, че „ исковете са с предмет парични вземания ,недължимо заплатени на ответника, с които последният се е обогатил неоснователно „ . Очевидно съдът е изхождал от формулирания от страната – ищец петитум, ирелевирайки правното основание на което са първоначално събрани сумите, след като същото е отречено за валидно съществуващо в правния мир,с обявената противоконституционност на нормата, която го урежда.
Настоящият състав намира, че така предявените искове са подсъдни на граждански съд и подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното обогатяване , предвид следното :
Няма спор, че съгласно уреждалата ги правна норма, таксите за производство на електроенергия от възобновяеми източници, събирани от обществения доставчик и внасяни в приход на държавния бюджет, по сметка на КЕВР, са имали характеристика на публично държавно вземане. Противоконституционността на разпоредбата,обаче, изключва валидно правно основание за заплащането им, като отричането му не е единствено с действие занапред.В казуалната съдебна практика,известна на състава, част от която и приложена от страните по спора, се формират няколко , взаимно изключващи се становища : 1/ така събраните такси подлежат на връщане по реда на чл.4б ЗДТ, като отказът за това подлежи на обжалване по административен ред ; 2/ така събраните такси подлежат на възстановяване по реда на ДОПК ;3/ така събраните такси подлежат на връщане от компетентния административен орган,а отказът на същия – изричен или мълчалив – на обжалване по реда на чл.197 и сл. от АПК ;4/ така събраните такси подлежат на връщане било по административен , било по общия гражданскоправен ред – по избор на ощетения субект и 5/така събраните такси подлежат на връщане по правилата на неоснователното обогатяване и общия съдопроизводствен ред, пред граждански съд.
Първият от вариантите не може да бъде споделен, тъй като конкретната такса – на основание чл.35а ЗЕВИ – не е уредена в приложното поле на ЗДТ – чл.4 , а по мнение на настоящият състав чл.4б от ЗДТ не е приложим за всички публични държавни вземания, с квалификация на „ държавни такси „, независимо дали попадат или не в кръга по чл.4 / аргумент от пар.2 от ПР на ЗДТ /. Неприложим е и реда по ДОПК, като се изхожда от съдържанието на правоотношенията , които кодекса – чл.1 – регулира : уредба на производствата по установяване задължения от данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публични вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители„.Производствата по възстановяване на недължимо платени / събрани суми – чл.118 ал.1 т.3 и чл.128 ДОПК – не следва да се разглеждат абстрактно и независимо от овластяването на конкретния орган по приходите или публичен изпълнител, за събирането им на конкретното основание. НАП, респ. публичен изпълнител не е натоварен със събиране на таксите, на основание чл.35а от ЗЕВИ, нито законът, независимо от предходното, урежда отделна компетентност относно връщането им. Такава компетентност не е уредена и за друг административен орган , за да би имал той задължението да се произнесе с индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 от АПК, който – в случай на отказ или пък при мълчалив отказ за произнасяне, да би бил обжалваем по реда на чл. 197 и сл. АПК . Исканото възстановяване не може да се подведе към предмета на някоя от хипотезите в чл.21 АПК, тъй като всяка от тях предпоставя правоотношение на субординация / власт и подчинение / между заявителя и административния орган, каквото и след обявяване противоконституционност на разпоредбата – основание за събиране на съответната такса – вече не съществува. При издаване на индивидуален административен акт, в обхвата на чл.21 АПК, административният орган преценява дължимостта или не на събраното, но въз основа преценка на предпоставките от съществуваща, валидна правна норма, чието приложение е овластен да осигурява . Именно въз основа на съществуващи и преценими в конкретните обстоятелства предпоставки, същият е оторизиран да издаде съответния акт, а молителя да се подчини на разпореждането му. При обявена за противоконституционна правна норма,административният орган е десезиран с разпоредба, чиито предпоставки да преценява в конкретния случай ,с други думи – няма предмет на дължима от същия преценка, респ. и предмет за произнасяне, нито се намира с молителя, претендиращ връщане на платеното на основание противоконституционна разпоредба, в отношение на власт и подчинение,а в условия на равнопоставеност.Тъй като противоконституционността изключва компетентността на административен орган по прилагане на съществуваща правна уредба, уреждаща публично държавно вземане, а изрична такава , в причинност с обявената противоконституционност не е уредена от закона, не може да се приеме, че ищците биха били задължени да претендират възстановяване на платеното от КЕВР, с искане за издаване на индивидуален административен акт за връщане на сумите, какъвто само или мълчалив отказ би бил основание за атакуване по реда на чл.197 и сл. АПК и пред административен съд.Друг е въпросът, че събралият сумата административен орган би могъл доброволно да я възстанови,каквото очевидно не предприема и това обуславя правния интерес от претенцията. Отхвърлянето на допустим, специален ред за събиране на платеното , на основание противоконституционната законова разпоредба на чл.35а ал.1 ЗЕВИ,предпоставя допустимост на претендирането му по общия гражданскоправен ред,съгласно правилата на неоснователното обогатяване.С обявяване противоконституционността на нормата вземането се лишава от характеристиката „ публично държавно вземане”, поради което и същата няма основание да бъде коментирана , при определяне на реда за разглеждане на претенцията.
Това е и отговорът на правния въпрос: Исковете на производители на електрическа енергия срещу Д., за връщане на заплатени, на основание чл.35а ал.1 ЗЕВИ, държавни такси за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници,предвид обявяването на нормата за противоконституционна,подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното обогатяване и общия съдопроизводствен ред, пред граждански съд.
С оглед отговора на правния въпрос,въззивното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2795/25.08.2017 г. по ч.т.д.№ 3805/2017 г. на Софийски апелативен съд .
ОТМЕНЯ определение № 2795/25.08.2017 г. по ч.т.д.№ 3805/2017 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото определение № 3753/13.06.2017 г. по т.д.№ 893/2017 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд,за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :