О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място], 24.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1467/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №755/02.03.2018г. по ч.т.д.№634/18г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 14.11.17г. по гр.д. №544/15г. по описа на Софийски градски съд в частта,с която е отказано освобождаването на Б. Т. К. от внасянето на държавна такса по въззивната му жалба до размер на сумата 100 лв.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е подадена частна касационна жалба от Б. Т. К.,в която са направени оплаквания за неговата неправилност. Претендира се отмяна на въззивното определение и освобождаване на въззивника от дължимата държавна такса изцяло.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си по този ред,настоящият състав съобрази следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от ДФ“Земеделие“ срещу Б. Т. К. искове по чл.422 ГПК и е приключило с решение на първата инстанция,с което в полза на ищеца са признати като дължими от ответника вземания в общ размер 32 968,03лв. Решението е обжалвано от ответника К.,комуто съдът е указал да внесе държавна такса по въззивната жалба в размер на 659,36 лв. По направеното от последния искане за освобождаване от така определената като дължима държавна такса Софийски градски съд се е произнесъл с отказ,постановен на 13.10.17г. С разпореждане от 14.11.17г. това разпореждане е изменено от същия съд,като въззивникът е освободен частично от внасянето на държавна такса за обжалването за сумата над 100 лв.,като му е указано да внесе такса в този размер.
За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд в частта му,с която молбата на частния касатор за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба е оставена без уважение до размер на сумата 100 лв. апелативният съд е изложил съображения за липса на основания за пълно освобождаване на въззивника от задължението за внасяне на държавна такса по обжалването. Посочил е въз основа на декларираните от него данни,че той и съпругата му разполагат с месечни доходи от пенсия и заплата в общ размер 1014,22 лв.,като пенсията на молителя е над средната такава за страната.Допълнително е констатирано,че молителят притежава недвижимо имущество – по Ѕ ид.част от сграда и урегулиран поземлен имот в [населено място],находящо се в района на Столична община,като и двамата със съпругата му са в добро здравословно състояние и са регистрирани като еднолични търговци.Поради това е заключил,че молителят разполага с достатъчно средства,за да е в състояние да заплати определената от първоинстанционния съд такса в размер на 100 лв.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като е извършено позоваване на определение по ч.гр.д.№2434/13г. и определение по ч.гр.д.№22/12г. – и двете – на второ г.о. на ВКС. Определението е счетено от частния касатор и за очевидно неправилно – чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,което твърдение е обосновано с това,че съдът не е взел предвид ,че молителят е в неработоспособна възраст,макар и да не е с намалена работоспособност и,че се представлява в производството от адвокат, комуто не заплаща възнаграждение.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение намира за неосъществено общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване на въззивния акт. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол се допуска при констатирано кумулативно наличие на съответните разписани в закона предпоставки – формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. В случая в изложението няма формулиран конкретен правен въпрос,като страната се е задоволила най-общо да посочи,че определението на въззивния съд противоречи на практика на Върховния касационен съд,според която „е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса,мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи,каквито са доходите от притежавани недвижими имоти и търговска дейност“. Липсата на поставен за разрешаване правен въпрос е достатъчно основание да бъде постановен отказ за допускане на касационното обжалване без да се преценява наличието на сочената в допълнение предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Дори да би бил формулиран такъв,съобразно наведените твърдения за противоречие,той не би бил обуславящ,доколкото основно за изхода на производството значение има мотивът,че декларираните от молителя общи доходи от 1014,22 лв. при добро здравословно състояние на него и на съпругата му /което сочи на липса на извънредни разходи за лечение/ и собственост върху недвижим имот, което е индикация за липса на разходи за наем, му позволяват след посрещане на обичайните нужди на семейството да понесе определената в размер на 100 лв. държавна такса.
Не обуславят допускане на касационно обжалване и с хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК направените в изложението твърдения на частния касатор. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното определение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми,обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с конкретни доводи за несъобразяване на въззивния съд с определени обстоятелства по делото,предполагащи конкретна преценка, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
Изложеното мотивира настоящия състав да постанови отказ определението на въззивния съд да бъде допуснато до касационен контрол по същество.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №755/02.03.2018г. по ч.т.д.№634/18г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: