6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
[населено място] , 15,06, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3449/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие против решение №1592/15.07.2015г. по в.т.д.№4843/14г. на Софийски апелативен съд ТО 3 състав , с което е потвърдено решение от 11.09.2014г. по т.д.№5258/2013г. на СГС ГО 11 състав,с което на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД М. е осъдено да плати на [община] сумата 131 970,10 лв.,дължима по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“/2007-2013/ с рег.№B./1.4-05/2009 от 16.07.2010г., както и 5278,80 лв. разноски. С решението на САС въззивникът е осъден да заплати на [община] и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС в размер на 3000 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и за допуснати процесуални нарушения при постановяването му. Твърди,че въззивната инстанция е потвърдила решението на СГС,препращайки изцяло към мотивите на решението на първоинстанционния съд,без да обсъди и разгледа всички значими за изхода на спора въпроси.Касаторът изразява несъгласие с извода за липса на извършена нередност ,свързана с нарушение на закона,представляваща въвеждане на дискриминационно изискване в обществената поръчка участниците да разполагат със собствена асфалтова база.Твърди,че въззивният съд не е разгледал възраженията му срещу неправилните и необосновани според него изводи на СГС за неспазени от касатора нормативни принципи и правила при определянето и налагането на финансовата корекция; бланкетно се е позовал на изложените от СГС мотиви,че липсва валидно взето решение за налагане на финансова корекция,без да обсъди доводите му във въззивната жалба за необоснованост на решението на СГС в тази му част.Касаторът счита,че в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба СГС,а след това и САС,препращайки към мотивите на долната инстанция, са достигнали до грешни изводи във връзка с твърдяното от него извънсъдебно прихващане на сумата,начислена като финансова корекция по договора от 2008г. със задължението за плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ от 2010г. Решението се обжалва изрично и в частта за разноските с твърдение,че по делото липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от страната на процесуалния й представител /като платежното нареждане не представлява документ за действително извършено плащане/.
Ответникът по касация [община] е оспорил касационната жалба с твърдения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е посочил,че споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, приемайки на свой ред за установено наличието на два валидно сключени между страните – на 16.09.2008г. и на 16.07.2010г. договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“/2007-2013/; че и двата договора са изпълнени,като по втория е останала неизплатена сума в размер на 131 979,10 лв.,като с писмо общината е уведомена от ответното министерство,че поради установени нарушения при провеждането на обществената поръчка във връзка с първия договор е наложена финансова корекция в посочения размер,която сума е прихваната от задължението по втория договор.Приел е,че между страните не съществува спор относно това,че в изпълнение на договора от 2008г. ищецът е провел процедура по възлагане на обществена поръчка и е сключил договори с избраните изпълнители,осъществили проекта. Изразил е съгласие с направените въз основа на фактическата обстановка от първата инстанция правни изводи,като е препратил към тях с оглед дадената му по силата на чл.272 от ГПК процесуална възможност. Същевременно по спорните по делото въпроси относно изправността на ищеца и допуснато от ответника виновно неизпълнение на негово задължение по договора за предоставяне на пълния размер на договорената помощ е изложил и свои мотиви. С тях е приел,че ищецът е изпълнил всички поети с договора,сключен с ответника задължения,а последният е удържал на основание чл.18 от Общите условия претендирания от ищеца остатък от сумата за помощта; посочил е,че упражняването на правото от управляващия орган /М./ да извърши прихващане от дължими към бенефициента суми може да породи правни последици само в случай на установено нарушение на общностното и националното право, регламентиращо материята на обществените поръчки,което има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС или на националния бюджет,чрез отчитане на неоправдан разход.За обосноваване на този си извод съдът се е позовал на Регламент /ЕО/ №1083/2006г. на Съвета, Регламент /ЕО,Евратом/№2988, Насоките на ЕК за определяне на финансови корекции C. 07/0037/03,както и на приетата с ПМС №134/05.07.2010г. Методология за определяне на финансови корекции /МОФК/ във връзка с нарушения,установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове,Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд на развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство. Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е направил извод за липса на допуснати от ищеца –въззиваем нарушения на ЗОП при провеждането на процедурата по обществената поръчка за избор на изпълнител за отделните етапи от обекта по програмата,пренебрегващи принципа на свободна и лоялна конкуренция,равнопоставеност и недопускане на дискриминация,които биха довели до опорочаване на процедурата и до избор на изпълнител,неотговарящ на изискуемите според договора критерии. Приел е,че с поставените спрямо потенциалните купувачи при откриването на процедурата конкурсни условия са съобразени както с разпоредбите на ЗОП,така и със специфичните изисквания на относимата към предмета на договора / реконструкция на път/ нормативна уредба. Посочил е,че въведеното изискване участниците да разполагат със собствени асфалтополагаща техника е насочено към срочно и ефективно изпълнение на поръчката,предполагащо постоянно работещ и обучен персонал,спестяване на време и разходи по сключване на договори за наем или лизинг на такова оборудване.Поради това е направил извод,че това изискване не представлява ограничителен критерий с дискриминационен характер,не е в нарушение на ЗОП,имащо за последица възпрепятстване участието на по-голям брой кандидати и не следва да се приема като установена нередност по смисъла на нормативните разпоредби и договорните клаузи. Въззивният съд е изложил и съображения по отношение на второто,сочено от управляващия орган основание за налагане на корекция – непосочването в тръжната документация на възможност освен сертификат I.:9001:2000 кандидатите да могат да представят негов еквивалент.Във връзка с това съдът е приел,че не е налице основание за налагане на финансова корекция,доколкото с разпоредбата на чл.53 ал.4 от ЗОП възложителят е задължен да приема еквивалентни сертификати,издадени от органи,установени в други държави-членки.От това съдът е направил решаващия си извод,че ответникът-въззивник не е доказал осъществяването на предпоставките за упражняване правото му да налага финансови корекции по договора от 16.09.2008г.,респ. – на правото му да ги прихваща от задължението си за плащане по последващия договор от 16.07.2010г. Отделно е изложил и съображения за липса на общите предпоставки на чл.103 от ЗЗД за валидно компенсаторно изявление за прихващане,поради липса на негово вземане,произтичащи от финансови корекции.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поискал да бъде допуснато касационно обжалване на решението по въпроса за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата,да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.Счита,че във връзка с този процесуално-правен въпрос решението на САС е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС,обективирана в ППВС№1/1953г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС II т.о.,определение №475/07.07.2011г. по същото търговско дело. Въпросът се свързва с касационните доводи за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения – препращане изцяло към мотивите на решението на първоинстанционния съд,без да бъдат обсъдени и разгледани всички значими за изхода на спора въпроси; непроизнасяне по възраженията на касатора срещу изводите на СГС за неспазени от него нормативни принципи и правила при определянето и налагането на финансовата корекция; бланкетно позоваване на изложените от СГС мотиви,че липсва валидно взето решение за налагане на финансова корекция,без да бъдат обсъдени доводите му във въззивната жалба за необоснованост на решението на СГС в тази му част. Първият от тези доводи не кореспондира с действително констатиращото се – макар да се съдържа препращане към изводите на първата инстанция,в атакуваното решение въззивният съд е изложил свои съображения по фактите и свои правни изводи по спорните въпроси. Второто твърдяно процесуално нарушение не е обвързано с такъв касационен довод,който би обусловил същественост, годна да обоснове промяна на правния резултат,доколкото начинът на формиране на размера на корекцията би имал отношение при доказано основание за извършването й,а в случая въззивният съд е отрекъл да е налице такова. Същото важи и по отношение на третото сочено от касатора като процесуално нарушение,допуснато от въззивния съд при произнасянето му – въпросът за наличието на валидно взето решение за налагане на финансова корекция би бил от значение само при доказано основание за вземането му. Поради това следва да се приеме,че сочените процесуални нарушения не биха могли да обосноват основание за допустимост на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос,а сочената от касатора задължителна съдебна практика в обосноваване допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се явява неотносима.
С допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът е релевирал материално-правния въпрос: Изискването кандидатът за сключване на договор за обществена поръчка да „притежава собствена асфалтополагаща техника“ представлява ли нарушение на чл.25 ал.5 от ЗОП и с въвеждането на подобно изискване лишават ли се участниците от предвидената в чл.51а от ЗОП възможност да ползват ресурсите на трети лица,т.е. да ползват чуждо оборудване,за да осигурят необходимия технически ресурс за изпълнението на поръчката? Така поставен , въпросът няма характер на правен въпрос по смисъла на общия критерий,въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е от фактологичен характер,тъй като на него не може да бъде даден еднозначен,общоприложим във всяка хипотеза на доказвано едно и също твърдение отговор ,а се свързва с правилността на изводите в обжалваното решение с оглед приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Това подлежи на преценка във фазата на вече допуснато касационно обжалване при проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт / чл.281 т.3 от ГПК/,която е извън обхвата на настоящото производство по допустимост на обжалването. Наред с това този въпрос не кореспондира с доводите,изложени в касационната жалба,в която касаторът говори за изискване в тръжната документация участниците да ангажират доказателства за собствена асфалтова база /понятие,различно от „асфалтополагаща техника“/. В изложението не е обоснован и соченият допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, съобразно постановките на т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Основанието е само формално наведено в касационната жалба,без конкретна обосновка.Поради това настоящият състав на Върховния касационен съд намира,че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Третият и четвъртият от поставените от касатора въпроси : Следва ли да се присъждат съдебни разноски за адвокатско възнаграждение,когато страната не е представила надлежни доказателства,че е заплатила възнаграждението? и Какви доказателства могат да бъдат представени,за да се удостовери,че адвокатското възнаграждение е действително заплатено? не са свързани с предмета на касационното обжалване,а касаят частта от акта на въззивния съд,с който същият се е произнесъл във връзка със законните последици от изхода на делото. В тази му част и с оглед доводите на касатора срещу присъждането на разноските, решението е подлежало на преразглеждане от съда,който ги е присъдил по реда на чл.248 от ГПК. При липса на упражнено от касатора право по посочения ред настоящият състав на Търговска колегия на ВКС в настоящото производство не дължи произнасяне по разноските във въззивното производство.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1592/ 15.07.2015г. по в.т.д.№4843/14г. на Софийски апелативен съд ТО 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.