О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
[населено място] ,13,04, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2864/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №260/09.07.2015г. по т.д.№315/15г. на Пловдивски апелативен съд ТО 1 с-в ,с което е потвърдено решение №111/09.03.15г. по т.д.№32/14г. на Смолянски окръжен съд,с което общината е осъдена да заплати на [фирма] основание чл.266 ал.1 от ЗЗД възнаграждение за приета и незаплатена работа по договор №261/13.10.2008г. в размер на 28 680 лв.,ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба 21.03.2014г.; на основание чл.92 от ЗЗД – неустойка за забава по същия договор в размер на 5376 лв. за периода от 21.03.2011г. до 21.03.-2014г.,както и деловодни разноски.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,тъй като съдът не е отчел факта,че поръчката не е изпълнена точно. Счита за неоснователно уважена и претенцията за лихви,поради недопустимост на присъждането едновременно на лихви и неустойки.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност на изложените в нея доводи срещу решението на въззивния съд.Претендира разноски за касационното производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото наличието на сключен между страните договор за изработка; изпълнение от страна на ищеца /търговското дружество/,в качеството му на изпълнител по договора и извършено от страна на ответника / [община]/ в качеството му на възложител, плащане на част от уговореното възнаграждение. За да приеме като дължим остатъкът от това възнаграждение, съдът е изложил мотиви,че работата е била приета без възражения,като освен това ответникът е признал вземането,както чрез извършеното от него частично плащане,така и изрично – в писмо ,в което е посочил като единствена причина за неплащането липсата на парични средства.
В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора,по който съдът да се е произнесъл при наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК.В същото само са преповторени доводите,свързани с основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Тези твърдения не са относими към първата фаза на касационно производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според което касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение, като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба. Липсата на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Наред с това в изложението не са наведени никакви доводи относно приложението на някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
Предвид този изход,в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на платеното от него адвокатско възнаграждение за сумата 1700 лв.
С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260/09.07.2015г. по т.д.№315/15г. на Пловдивски апелативен съд ТО 1 с-в.
ОСЪЖДА @@17@ [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място][жк]бл.252 вх.2 ет.4 ап.14 сумата 1700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.