3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
[населено място] 01.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2072/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С oпределение №138/13.07.2016 г. по ч.т.д. №189/16г. Великотърновски апелативен съд, е потвърдил oпределение №276 от 16.05.2016 г., постановено по т.д.№33/14 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ като недопустимо.
Срещу това определение на ВТАС е подадена частна касационна жалба от [фирма] с оплаквания за постановяването му в противоречие с разпоредбите на ТЗ и клаузите на дружествения договор и при несъобразяване на доказателствата по делото. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението се поддържа с критерия на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: Кога и при какви условия възниква правото на съдружника да свика Общо събрание на съдружниците?; Задължителен елемент ли е писмената форма на поканата за свикване на О.,уредена в чл.139 ал.1 ГПК?;Какъв е обхватът при тълкуването на договора от съда?, а с критерия на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – въпросите: Допустимо ли е с дружествения договор създаването на специални права за свикване на О. с предимство пред условията и сроковете,предвидени в чл.138 ТЗ?; Писменото начало на поканата за свикване на О. в О. по чл.139 ал.1 ТЗ съставлява ли елемент от формата за действителност на поканата или е средство за доказване?; Допустимо ли е устните изказвания,извършени пред нотариус в производство по чл.593 ГПК, и съставеният по този ред констативен нотариален протокол да заменят писмената покана за свикване на О. в О. по смисъла на чл.139 ГПК? Кои действия на явилите се пред нотариуса лица следва да се приемат за включени в дневния ред на свиканото по този начин О. и кои от подписалите протокола лица се считат за автори на поканата?
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното oпределение въззивният съд е намерил за неоснователна подадената от дружеството- касатор частна жалба срещу прекратителното определение на Л.,който е приел,че исковата молба е подадена след изтичането на преклузивния 14 – дневен срок от датата на провеждането на О.,доколкото ищецът е бил уведомен за него на предходно ОСС. За да потвърди определението ВТАС се е позовал на клауза от дружествения договор на [фирма],съгласно която когато на заседание на О. се определя датата и дневния ред на следващото заседание,присъствалите се смятат редовно поканени без допълнително съобщение и е отчел безспорното обстоятелство,че ищецът е присъствал на предходното ОСС,на което е определена датата,мястото и дневния ред на последващото ОСС,чиито решения се оспорват с иска по чл.74 ТЗ.От това е направил извод за приложимост на първата хипотеза на чл.74 ал.2 ТЗ,като 14-дневният срок за предявяването на иска е започнал да тече от датата на събранието и към датата на завеждането на исковата молба вече е бил изтекъл.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на ВТАС до касационно обжалване.Поставените от частния касатор въпроси касаят съществото на спора,свързан с оспорване решенията на О. по съображения за нередовното му свикване и провеждане.Предмет на частното касационно производство е потвърждаващото прекратяването на производството определение,поради неговата недопустимост, респ. проверката по същество на това производство се свежда до наличието на предпоставките за прекратяване с оглед спазването на законоустановения преклузивен срок за завеждането на иска. Поради това всички въпроси, свързани с правото на съдружника да свика О.,начина на свикването му, конкуренцията между клаузите на дружествения договор и законовите разпоредби, са ирелевантни и като такива не осъществяват общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,съобразно постановките на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доколко редовността на поканата за О. е приета от въззивния съд като факт,на който се е позовал при отброяването на срока, при наличието на оспорване на това обстоятелство в исковата молба /при което съдът е дължал произнасяне по същество,съгласно р.№1592/28.11.03г. по гр.д.№612/03г. на ВКС, ТК/, въпрос в подобен аспект не е релевиран от частния касатор,а съобразно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/1009г. на ОСГТК на ВКС, ВКС нито е длъжен,нито е допустимо да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретния спор от твърденията на касатора,тъй като това би довело до засилване на служебното начало в процеса във вреда на ответната страна по частната касационна жалба. Липсата на приложим общ критерий на чл.280 ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на сочените от касатора с поставените от него въпроси допълнителни критерии по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Поради изложеното атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №138 от 13.07.2016 г. по ч.т.д. №189/16г. на Великотърновски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.