4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
[населено място], 09.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2279/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №371/17.02.2017г. по т.д.№3247/14г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №682/07.05.14г. по т.д.№7961/12г. на Софийски градски съд,с което по предявен от [фирма] иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК дружеството- касатор е прекратено.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради допуснати нарушения на процесуални правила и неправилно прилагане на материални разпоредби на закона.Твърди се и необоснованост /формалност и бланкетност/ на мотивите на въззивния съд,с които възражението на касатора,че капиталът на дружеството надхвърля три пъти задължението на неговия едноличен собственик,не е уважено. В допълнение се релевира неустановеност на елементите от фактическия състав на чл.517 ал.4 ГПК,обоснована с твърдения за недоказаност съществуването на вземането,предвид оспорването му с предявен от касатора в друго производство иск. Претендира се отмяна на въззивното решение и произнасяне по същество с отхвърляне на конститутивния иск и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не се е ангажирал със становище.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
Производството по т.д.№7961/12г. по описа на СГС е образувано по искова молба на [фирма] , с която това дружество е твърдяло наличие на установени със сила на пресъдено нещо /решение по т.д.№3488/11г. на СГС/ негови вземания срещу едноличния търговец, действащ под фирма [фирма],възлизащи на обща стойност 212 818,84 лв.,за която сума му е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу това лице.В хода на изпълнението бил наложен запор върху дяловете на длъжника – едноличен търговец в размер на 100 % от капитала на [фирма],а ЧСИ овластил ищеца да поиска прекратяване на това дружество по реда на чл.517 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът , настоящ касатор, е възразил срещу иска с доводи,че вземането срещу едноличния търговец е в значително по-малък размер от стойността на капитала на [фирма], както и,че изпълнителният лист за същото е издаден въз основа на постановено неприсъствено решение по т.д.№3488/11г. по описа на СГС , в производството по което едноличният търговец е бил лишен от възможността да участва,като упражни правото си на защита срещу иска,а решението по същество е основано на неистински и избирателно представени от ищеца доказателства.Във връзка с това са изложени твърдения за подадена от ответника молба за отмяна на неприсъственото решение по реда на чл.240 ГПК,въз основа на което е поискано спиране на производството по иска за прекратяване на дружеството.Доказателства за образувано по молбата за отмяна търговско дело по описа на САС не са ангажирани,а в последното открито заседание пред първата инстанция процесуалният представител на ответника е оттеглил искането си за спиране с мотив,че т.д.№3488/11г. по описа на СГС „е приключило като потвърдено от САС“. Първата инстанция е уважила иска,постановявайки решение,с което е прекратила ответното дружество.
За да потвърди акта на СГС, в мотивите на решението си от 17.02.17г. въззивната инстанция е приела,че от събраните по делото доказателства ищецът е доказал активната си легитимация по предявения на правно основание чл.517 ал.4 ГПК иск,като взискател с неудовлетворено вземане срещу [фирма]; в образуваното въз основа на изпълнителния титул,издаден по решението по т.д.№3488/11г. на СГС,изпълнението за събирането на вземането е насочено върху дяловете на търговеца в [фирма] /чийто едноличен собственик на капитала е длъжникът/,като с постановление на ЧСИ е наложен запор върху тях. Съдът е съобразил,че в случая се касае до приложение на хипотезата на чл.517 ал.4 ГПК , при която искът за прекратяване може да бъде предявен веднага след вписване на запора и без да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 ТЗ, и без връчване на дружеството на изявление за прекратяването му. Предвид това,че единствена законоустановена предпоставка за отхвърляне на иска е вземането на взискателя да е удовлетворено преди приключването на първото по делото заседание,съдът, отчитайки липса както на подобни твърдения,така и на съответни доказателства за осъществяването й,е намерил крайните изводи на първата инстанция за правилни и обосновани.Всички заявени от ответника-въззивник в жалбата му възражения срещу първоинстанционния акт,основани на поддържаните от него съображения срещу иска,САС е счел за неоснователни , а и неотносими към правилното разрешаване на спора,доколкото вземането е установено с влязло в сила съдебно решение,а въпросът дали е спазен процесуалният закон в производството,по което е постановен този акт, не би могъл да бъде разрешен в това по иска по чл.517 ал.4 ГПК и да обуслови друг правен резултат. Като ирелевантно за основателността на иска за прекратяване на ответното дружество е възприето от въззивния съд и твърдяното от въззивника съотношение между стойността на капитала на дружеството и размера на задължението на едноличния му собственик , като е посочено,че интересът на ответника в производството по чл.517 ал.4 ГПК винаги е охранен от възможността задължението да бъде погасено доброволно,с което би се предотвратила евентуална злоупотреба с права от взискателя.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил,че са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки решението да бъде допуснато до касационно обжалване.Като значими за изхода на делото и разрешени от въззивния съд са поставени въпросите: Допустимо ли е прекратяване на ЮЛ с многократно по-голям капитал от задължението,заради което е поискано прекратяване? и Допустимо ли е в производство,представляващо спор между две ЮЛ да се налага тежест върху имущество,собственост на трето лице,което,като неучастващо в спора и поради това лишено от активна легитимация,не е в състояние да защити правата си?
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Като отговарящ на общото изискване за допустимост /с известни уточнения / би могъл да се възприеме само първият от поставените въпроси,доколкото съответна теза,свързана с него,е била въведена в предмета на спора като защитно възражение на касатора-ответник,а въззивният съд е отказал да го уважи като относимо и основателно. Вторият от въпросите е формулиран неясно,поради което не може да бъде отнесен към нито едно от твърденията и възраженията,които са били предмет на разглеждане и произнасяне в производството по съществото на спора. Предвид обвързването му с предшестващото въпроса твърдение,че е допуснато обезпечение – възбрана върху недвижим имот на трето,неучастващо в производството лице, този въпрос следва да бъде отнесен към извършени в хода на въззивното производство процесуални действия по обезпечаване на иска / и то неудовлетворено от състава искане за налагане на възбрана върху недвижим имот на дружеството/,които не са обуславящи крайния изход на спора,постигнат с обжалваното решение на САС.Поради това този въпрос не осъществява общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато.В изложението не се сочи приетият за релевантен въпрос в коя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 ГПК е разрешен от въззивния съд.Наличието на която и да е от тях не само не е обосновано , съобразно постановките на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но и липсва изобщо позоваване на съответния законов текст.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касатора достъп до касационен контрол на атакуваното решение на САС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №371/17.02.2017г. по т.д.№3247/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.