О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
[населено място] , 10.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№760/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от Р. Ж. Б. частна жалба срещу определение от 11.01.2019г., постановено по в.т.д.№1292/2018г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение подадената от него молба вх.№21144/28.11.2018г. за предоставяне на правна помощ по делото, изразяваща се в процесуално представителство по обжалване на постановеното по въззивното дело решение. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Направено е искане за отмяната му и предоставяне на правна помощ.
Ответникът по частната жалба „Банка Пиреос България“АД не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение апелативният съд е изложил мотиви за наличие на упълномощен от страната в производството пред първата инстанция адвокат – адв. В. К., чиито правомощия, видно от приложеното на лист 374 от първоинстанционното дело, адвокатско пълномощно важат и за евентуално производство пред ВКС. Този извод на въззивния съд не се споделя от настоящия състав, доколкото още пред Софийски градски съд Р. Ж. Б. е депозирал молба вх.№22506/18.02.2016г., с която е оттеглил дадените на адв. К. пълномощия.
Въпреки това,като краен резултат атакуваното пред настоящата инстанция определение е правилно и законосъобразно. Предвидената в Глава 10 /чл.94 – чл.99/ от ГПК правна помощ се предоставя от съда при предпоставките и по реда, предвидени в тези и в разпоредбите на Закона за правната помощ. Производството по делото е търговско, като с разпоредбата на чл.24 т.3 ЗЗП в този случай правна помощ се предоставя само по изключение в случай,че страната, кандидатстваща за нея, е физическо лице,отговарящо на условията за предоставяне на правна помощ. В случаите на чл.21 т.3 вр. чл.23 ал.1 ЗПП, вр. чл.284 ал.2 ГПК /какъвто е настоящият/ условието е страната да не разполага с достатъчно средства за заплащането на адвокат, което се установява въз основа на представени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, за доходите на лицето и неговото семейство,за семейното му положение, възраст, здравословно състояние , трудова заетост, както и декларация, удостоверяваща имущественото му състояние,подадена от самото лице /чл.23 ал.3 ЗПП/. С подаването на молбата за предоставяне на правна помощ частният жалбоподател е декларирал,че е женен /което се установява и от приложеното удостоверение за сключен граждански брак/, че е в относително добро здравословно състояние, че притежава 1/6 ид.ч. от селска къща от 44 кв.м., че не притежава влогове в банки и МПС на негово име, че той и съпругата му не получават заплата, доходи от наеми рента и аренда на земеделски земи, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, пенсии, не са еднолични търговци и нямат никакви източници на средства за издръжка. Няколко дни по-късно Б. е представил втора декларация във връзка с искане по чл.83 ал.2 ГПК /за освобождаване от такси и разноски/ , в която е посочил, че източникът му на средства за издръжка са „предходни доходи до 2011г.“ и,че съпругата му е получила в края на 2017г. чиста сума 9120 лв. като дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. От приложените към първата декларация два болнични листа, издадени през 2016г. за общи заболявания на Б. е видно,че същият е изпълнявал длъжност „управител“ на „Виал паркет“ЕООД и „Р. паркет“ЕООД. От извършена от състава служебна справка в Търговския регистър се установява,че от 2014г. и към настоящия момент Б. е вписан и не е заличен като управител освен на тези две дружества и останалите търговски дружества – ответници по делото,заедно с него в качеството му на физическо лице – „Лукс паркет“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД,“Р. инвестмънт“ ЕООД, „Вип паркет“ЕООД, а също така и на дружествата „Ю ес джи груп“ ЕООД, „Ви паркет“ ЕООД и „Кибис“ ЕООД. Същият е вписан освен това и като управител и едноличен собственик на капитала на „Бг евро инвест“ ЕООД. Всички тези дружества не са в производства по ликвидация или несъстоятелност.
При тези данни се налага констатацията за наличие на противоречиво деклариране на обстоятелства и за недеклариране на такива, които имат пряко отношение към източниците на средства за издръжка – първоначално е декларирана пълна липса на средства за издръжка и влогове, а почти непосредствено след това се удостоверява като такъв източник реализирани преди 2011г. доходи, т.е. спестени средства за Б. и получени в предходната година дивиденти от съпругата му; декларира се, че същият не получава заплата, а се установява,че изпълнява длъжност управител в търговски дружества; не се декларира,че Б. е едноличен собственик на капитала на търговско дружество, каквото обстоятелство обективно се констатира. Същевременно същият е в работоспособна възраст /52 години/, добро здравословно състояние, няма данни да е или да е бил регистриран като безработен или да са налице обективни пречки да полага труд за формиране на доходи. Тези факти, макар и да не са пряка предпоставка за извод,че страната разполага със средства за наемане на адвокат, който да приподпише касационната жалба срещу въззивното решение, каквато очевидно същата възнамерява да подаде и да го представлява пред касационната инстанция, следва да бъдат съобразени като други обстоятелства по смисъла на чл.23 ал.3 т.7 ЗПП, даващи основание на настоящия състав да отрече правото на частния жалбоподател да получи безплатна за сметка на бюджета правна помощ по реда на Закона за правната помощ.
Поради изложеното атакуваното определение на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.01.2019г., постановено по в.т.д. №1292/2018г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.