ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
[населено място], 01.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 483/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 3970 от 04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 5771/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – М. на р. р. и б., [населено място], чрез пълномощника си – Д. Г. е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е потвърдил протоколно определение от 16.10.2017 г. по т.д. № 8486/2014 г., постановено от VI-1 състав на СГС, с което е оставена без уважение молба от 25.07.2016 г. на настоящия жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 11.07.2016 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че посочените от молителя обстоятелства – недостатъчно ясно възприемане на мотивите на определението в съдебно заседание, несвоевременно издаване на препис от протокола и невръщане на делото в канцеларията до 18.07.2016 г., към който момент е изтекъл срокът за обжалване, не представляват релевантни по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК обстоятелства. Решаващият състав е мотивирал още, че за страната не е съществувала пречка да подаде частната си жалба в указания от съда срок, като- или изрично поиска да направи уточнения на същата след повторно запознаване с мотивите на обжалваното определение, или да изчака указанията на съда по нейната редовност.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Частният касатор е инкорпорирал изложението си в частната касационна жалба, като е поддържал наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пред.3-то ГПК, по отношение, на които основания е поставил и въпроса: „Дали, при постановяване на определение в съдебно заседание, допуснатите от съда процесуални нарушения относно: неподписване на протокола от съда в срока за обжалване на определението, неиздаване на препис от протокола в срока за обжалване на определението и невръщане на делото в деловодството на съда в срока за обжалване на определението, представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, с оглед спазване на срока за обжалване?“.
Частният касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Дори и да бъде приет за релевантен поставения въпрос, то налице би било единствено общото основание, относимо към поддържаният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, частният касатор пространно е извел от обстоятелства, сочени като негови възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа очертаване на фактическата обстановка и общо посочени твърдения за нарушаване от първоинстанционния съд, на „ съответните процесуални правила”, без тези правила да бъдат уточнени и разгледани в контекста на изложената по-горе дефинитивност на основанието. Разбирането на страната, обосноваващо пропуска й да подаде жалба срещу протоколното определение на първостепенния съд от 11.07.2016г., е, че упражняване правото й на обжалване е препятствано от съда, чрез поддържаната от нея невъзможност да бъде снабдена с препис от това протоколно определение. С тези оплаквания, страната не установява нито една от подробно разгледаните хипотези, очертаващи съдържанието на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то.ГПК, тъй като дори липсва очертано процесуално нарушение на съда- обосновано като изведено от съдържанието на императивна норма – установено като дължимо, но неосъществено процесуално поведение. Както бе посочено, въззивният съд е приел с решаващите си мотиви, че в случая страната не е била препятствана да подаде жалба, още повече, че е мотивирано и това, че в съдебното заседание от 11.07.2016г. е присъствал нейният процесуален представител – адвокат Й., редовно упълномощен, който е взел участие в съдебното заседание т.е. налице е било знание, както за определението, така и за неговите кратки мотиви, така и съответно на указанието за правото на жалба и сроковете, в които същата е могла да бъде подадена- в същото заседание, съдът изрично е указал, че определението му, подлежи на обжалване в седмичен срок, считано от същия ден. Правилното възприемане на мотивите към определението е отчетено от решаващият състав, с оглед подадените молби за продължаване и възстановяване на срока, както е и отчетено от съдилищата, че липсват доказателства за твърденията на страната, за това, че делото не е било на разположение и пълномощника на дружеството не се е запознал още веднъж с изложените мотиви към определението. Т.е., с оглед тази фактическа обстановка, залегнала в мотивите на решаващия състав, страната е разглеждала единствено несъгласието си с изведените от нея правни изводи, което съставлява оплакване за неправилност, но не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага, че частният касатор следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание, а е развила пространно виждането си за това, че към „досегащната практика по чл.64,ал.2 ГПК”, следвало да се прибави и „непреодолимо обстоятелство”,” произтичащо от нарушение на съда”, като отново са развити оплакванията относно осъществените факти и тяхното правно значение, без да бъде очертано конкретно нарушение.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на СГС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3970 от 04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 5771/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: