О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
[населено място], 19.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1441 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на в. р. против решение № 626/20.03.2017 г. по т.д.№ 1511/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 931/ 27.01.2016 г. по т.д.№ 19 430/2014 год. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като М. на в. р е осъдено да заплати на ищеца сумата от 82 701 лева , ведно със законната лихва от 03.12.2014 год. до окончателното й заплащане. Касаторът оспорва правната квалификация на разгледания иск – връщане на даденото при начална липса на основание, като намира, че от значение за същата е обстоятелството,че преди процесния период – м. декември 2009 г. – м.февруари 2012 год. – между страните е действал договор за ползването на предоставена от ищеца компютърна правно – информационна система / обезщетение, съизмеримо със стойността на която предоставена услуга формира цената на иска /, съответно прекратен. Касаторът излага и съображения за липсата на предпоставките за уважаване на иска и на евентуално предявеното основание – чл.59 ЗЗД, но такъв въззивният съд не е разглеждал, предвид уважаването на главния – по чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че въпросите са неясни и включващи несъответни на фактическата обстановка предпоставки за разглеждане, както и необосновани с допълнителен селективен критерий.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил обективно евентуално съединени искове, с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД /главен/ и чл.59 ЗЗД /евентуален/ , твърдейки че е сключил с ответника договор за възмездно ползване на компютърна правно-информационна система, за срок , изтекъл на 20.04.2008 год., след което продължил да обслужва ползването й от ответника, с постоянна актуализация, както и осигурявайки специализирана помощ при възникващи оперативни проблеми. Твърди, че за процесния период ответникът е продължил да ползва системата, но без да заплаща възнаграждение за това и е отказал такова плащане, позовавайки се на липсата на сключен с ищеца договор. Ответникът отрича да е ползвал системата, като твърди, че актуализацията й е била единствено в резултат на волята и желанието на ищеца, а не и по негово / на ответника / възлагане.
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и уважи иска, на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства / свидетел, обратни разписки за получени пратки и протоколи за осъществени посещения от служител на ищеца при ответника /, вкл. с прилагане последиците на чл.161 ГПК, поради неоказано съдействие от ответника, а и съобразявайки съдържанието на отговора на исковата молба ,респ. оспорените от ответника обстоятелства и разменената между страните кореспонденция, се установява ползването на информационния продукт от ответника , за процесния период. Съдът е остойностил предоставената без правно основание услуга,по средни пазарни цени, съгласно заключение на съдебно- техническа експертиза,съобразило реално сключени договори между [фирма] и други потребители на услугата.Така е формирана и присъдената с решението сума от 82 701 лева.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните два въпроса: 1/Налице ли е хипотезата на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД в случаите, в които ответникът е получил нещо въз основа на сключен договор, който впоследствие е бил прекратен,поради изтичане на срока му, но се твърди, че ответникът е продължил да ползва предмета на договора и след изтичането му ? и 2/ Приложим ли е чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, когато се претендира вземане от неоснователно обогатяване, което се твърди , че е възникнало след прекратяване на договор, въз основа на който ответникът е получил ползването на съответната услуга? И двата въпроса са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с ППВС № 1 / 1979 година.
Двата въпроса са идентични в същественото си съдържание и обобщими до това – чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД приложим ли е , когато същата престация е била предходно предоставена между страните, на договорно основание и без фактическо връщане, преди последващото й предоставяне, но без правно основание. Въпросите са релевантни и като такива – покриващи общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не са обосновани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. ППВС №1/1979 год. не съдържа подобно разграничение, изключващо основанието на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, още повече в специфична на настоящата хипотеза, в която предоставяното / ползването / няма веществен характер, поради което и фактическо „връщане на даденото„ не би могло да се осъществи, а аналогично на разрешенията, уредени в чл.57 ал.2 ЗЗД, съдът е постановил такова, чрез връщане на остойностена по средни пазарни цени парична равностойност на услугата.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 626 / 20.03.2017 г. по т.д.№ 1511/ 2016 год. на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА М. на в. р, на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция, в размер на 3011 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :