О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
гр.София , 25,11, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1608/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 предл.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №986/24.03.2016г.,постановено по ч.т.д.н.№984/2016г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №7874 от 23.12.2015г., постановено по т.д.н.№4761/15г. по описа на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата му по чл.629 ал.4 от ТЗ за присъединяването му като кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма].
Изложени са аргументи за неправилност на крайния извод на САС и за обжалваемост на определението на СГС, с позоваване на практика на ВКС,приемаща,че определенията,с които се отхвърля молбата за присъединяване на кредитор в производство по несъстоятелност са преграждащи и поради това на основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК – обжалваеми. Считайки,че обжалваното пред въззивната инстанция определение на СГС е от посочената категория,частният жалбоподател твърди,че съдът е следвало да се произнесе по същество на повдигнатия пред него спор.Същевременно,сочейки наличие на противоречива практика на ВКС по въпроса относно обжалваемостта на определенията на първоинстанционните съдилища,постановявани по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ,същият прави искане за спиране на производството по делото за несъстоятелност на основание чл.277 от ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,съгласно чл.274 ал.2 предл.1 вр. чл.274 ал.1 ГПК ,поради което я приема за допустима.
По същество на повдигнатия с нея спор настоящият състав на Първо търговско отделение на ТК на ВКС намира,че са налице основания за уважаването й.
За да приеме частната жалба за недопустима,САС се е обосновал с разпоредбата на чл.613 ал.3 ТЗ,според която в производството по несъстоятелност на обжалване с частна жалба пред апелативния съд,извън посочените изрично в ал.1 на същия член актове, подлежат само определенията,които отговарят на общите критерии, установени в чл.274 ал.1 ГПК – които преграждат по-нататъшното развитие на делото или са изрично предвидени в закона като обжалваеми.Приел е,че атакуваното пред него определение не попада в нито една от посочените хипотези.Посочил е,че същото не е изрично предвидено от законодателя като обжалваемо,нито е преграждащо ,тъй като не преклудира правото на молителя да сезира съда с отделна молба за откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник. От това е заключил,че определението на СГС не подлежи на инстанционен контрол.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение не споделя изложените от апелативния съд съображения за липса на преграждащ ефект на отказа на съда да присъедини жалбоподателя /молител по чл.629 ал.4 ТЗ/ в производството по несъстоятелност,образувано по молба на друг кредитор. Преграждащият характер на определението следва да се преценява не по отношение на вече образуваното производство,а с оглед отричането от съда по несъстоятелността на правата на конкретния кредитор,които разпоредбата на чл.629 ал.4 ТЗ му предоставя – да участва във вече образувано производство срещу неговия длъжник,като съдейства за установяването на обективното му финансово състояние; претендира различна от твърдяната от останалите кредитори началната дата на неплатежоспособност /свръхзадълженост и участва активно за ангажиране на съответни доказателства за това; ползва се от по –ранната дата на предявяване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност с оглед последващи искове за попълване масата на несъстоятелността по чл.646 и чл.647 ТЗ /от което не би могъл да се възползва ако вследствие неприемането на молбата му по чл.629 ал.4 ТЗ му се налага да заведе по-късно самостоятелно производство,а молбата на другия кредитор бъде междувременно отхвърлена поради липса на материално-правна легитимация/.Ето защо възможността молителят да води отделно самостоятелно производство по чл.625 ТЗ не би могла да обоснове непреграждащ ефект на определението на съда по несъстоятелността по чл.629 ал.4 ТЗ,с което се отказва конституирането на молителя във вече образуваното производство.
Определението на СГС е обжалваемо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и поради това САС е дължал произнасяне по същество.
Предвид изложеното,постановеното от него определение,с което частната жалба на [фирма] е оставена без разглеждане, следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за произнасяне по същество на наведените в нея доводи.
Искането за спиране на образуваното пред СГС дело за несъстоятелност по реда на чл.277 от ГПК не следва да се уважава не само защото е обосновано със съображения за целесъобразност в интерес на лице,което към момента не е страна по това дело,но и предвид специфичния характер на производството.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №986/24.03.2016г.,постановено по ч.т.д.н.№984/2016г. по описа на Софийски апелативен съд ТО 3 с-в в частта,с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение №7874 от 23.12.2015г., постановено по т.д.н.№4761/15г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество по частна жалба вх.№3510/12.01.2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.