6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
[населено място], 28.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2288 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], с променено след постановяване на въззивното решение наименование – [фирма], против решение № 184/27.06.2017 г. по т.д.№ 227/20917 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 132/08.03.2017 г. по т.д.№ 313/2016 г. на Пловдивски окръжен съд . С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] иск, квалифициран с правно основание чл.59 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати сумата 64 559,48 лева , от която 44 505,10 лв. – заплатена цена за пренос през и 20 054,38 лв. – заплатена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, за периода 01.01.2015 г. – 30.04.2016 г., по издадени за същия период общо 16 бр.фактури, с които суми ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на обедняването на ищеца. Основното си съображение за неправилност на решението касатора обосновава с обстоятелството, че потребителят – ищец е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение и ползва електроенергия средно напрежение, пренесена,трансформирана и разпределена му от [фирма], както и че съоръжението – негова собственост представлява част от електроразпределителната мрежа, чрез която се снабдяват с електроенергия и други, различни от него , потребители. Според касатора , ирелевантно е правото на собственост върху присъединителните съоръжения на клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа , тъй като ако тази мрежа я нямаше и не беше поддържана, обектът на ищеца за процесния период не би могъл да получава доставки на ниво средно напрежение, независимо от това има или няма право на собственост върху присъединителните си съоръжения, така както, ако процесните кабели бяха собственост на трето лице, той не би дължал обезщетение на това трето лице, а на оператора на електроразпределителната мрежа – средно напрежение. В този смисъл, платените от ищеца суми не са платени при първоначална липса на основание,нито чрез получаването им ответникът се е обогатил без правно основание, за сметка на ищеца. Независимо, че за процесния период съответните енергийни обекти / трафопост и електропровод / са били собственост на ищеца, съгласно пар.1 т.22 от ДР на ЗЕ те са били и продължават да са част от електроразпределителната мрежа / тъй като снабдяват с електроенергия повече от един потребител /, която и ищецът ползва, поради което дължимостта от ответника на цена за достъп до съоръженията на ищеца по чл.117 ал.8 ЗЕ не освобождава последния от заплащане на цена за пренос през и достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма]. Касаторът счита, че постановеното решение е в противоречие с формирана задължителна за въззивния съд съдебна практика : реш.№ 179 по т.д.№ 13/2010 г. на ІІ т.о. и реш.№6 по т.д.№ 184/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че формулираният въпрос изобщо не е включен в предмета на правния спор, защото иска не е с предмет заплащане от ответника на обезщетение за неоснователно обогатяване , за ползване на собствени на ищеца съоръжения / чл.117 ал.8 ЗЕ /, като част от електроразпределителната мрежа на оператора. Предмет на иска е извършено от ищеца недължимо плащане – за услуги, които ответникът не е престирал. Страната твърди формирана по действително релевантния правен въпрос непротиворечива съдебна практика: решение по т.д.№ 860/2014 г. , по т.д.№ 577/2015 г. , по т.д.№ 48/2016 г. и т.д.№ 678/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановени в аналогични на настоящия случаи , недопуснати до касационно обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – собственик на енергоемко предприятие – твърди, че снабдяването на предприятието му с електроенергия се осъществява чрез собствен на дружеството електропровод – 20 кV и собствени четири трансформатора,разположени в собствените му поземлени имоти.Твърди, че [фирма] няма право на собственост върху който и да е елемент от електроразпределителната мрежа , чрез която се осъществява снабдяването на ищцовото дружество с електроенергия, поради което от въвеждане в експлоатация на собствения му електропровод и до 30.04.2016 г. не дължи цена за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа – на ответника. Такива услуги на ответника дружеството не ползва, тъй като е директно присъединено към подстанция 110/ 20 кV „ К. – 1”, собственост на [фирма] и ползва единствено услугите по достъп до и пренос през електропреносната мрежа, предоставени съответно от [фирма] / Енергийния системен оператор / и [фирма]. Процесният период е 01.01.2015 г. 30.04.2016 г.. С платените суми се твърди неоснователно обогатяване на ответника.
Ответникът – [фирма] – оспорва иска. Оспорва фактическото твърдение за директно присъединяване на ищеца към подстанция 110/20 кV „К. – 1”, собственост на [фирма].Не оспорва собствеността на ищеца върху трафопост и електропровод, но твърди,че те са част от електроразпределителната мрежа на [фирма] , която обслужва и други потребители на ел.енергия, както и че подлежат на изкупуване по пар.4 на ПЗР на ЗЕ. Не оспорва, че дължи за тези съоръжения цена за достъп , на основание чл.117 ал.8 ЗЕ, но твърди , че това не освобождава ищеца от задължение да плаща цена за достъп до и пренос през електроразпределителната му мрежа, тъй като ползва услуга с такъв предмет. Ищецът дължи цена за пренос и достъп, тъй като е присъединен на ниво средно напрежение и ползва електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от [фирма] , при доставчик на електрическата енергия за процесния период – [фирма].Правоотношението между страните е уредено с договор от 01.12.2013 г. , на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
В допълнителна искова молба ищецът е оспорил ответникът да е собственик на какъвто и да било елемент от електроразпределителната мрежа, чрез която се осъществява снабдяване на дружеството с електроенергия.Твърди, че ползва услугите по достъп до електроразпределителната мрежа и пренос през електропреносната мрежа, предоставяни от [фирма] и [фирма] / цените по които са отделно перо в процесните фактури и са съответно заплатени /.Твърди, че мястото от което почва електропреносната мрежа е Подстанция 110/20 kV„К. 1„, към която директно е присъединен ищеца,чрез собствените си съоръжения / впрочем, ответникът не спори, че в конкретния случай, мястото на присъединяване на обектите на ищеца съвпада с мястото на присъединяване на електроразпределителната мрежа към електропреносната, но намира за релевантно обстоятелството, че „ мощностите са в активите на [фирма]”/. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.29 ал.3 и ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, като монтира средствата за търговско измерване в уредбата на електропреносното предприятие , щом потребителят се присъединява към електрическата уредба на преносното предприятие със собствен електропровод. След като това не е сторено , според ищеца, ответникът не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.Твърди нищожност на сключения с ответника договор от 12.11.2013 г. , поради липса на основание, както и поради противоречие с чл.88 ал.1 от ЗЕ. Оспорва значението на факта за присъединени и други потребители, тъй като ответникът е осъществил това присъединяване без знание и съгласие на ищеца, като собственик , нито след придобито право да ги ползва, при условията на чл.117 ал.8 ЗЕ.
Въз основа на изслушано по делото заключение на техническа експертиза и доказателствата в съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.88 ЗЕ, „правното основание” за предоставяне на услугите по пренос и достъп,е собствеността върху електроразпределителната мрежа.В случая, обаче, ответното дружество няма собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа, захранваща с електроенергия предприятието на ищеца.Услугата „ достъп „ се предоставя чрез подстанция на [фирма] , към която предприятието на ищеца е директно присъединено.Услугата „пренос„ се предоставя чрез съоръжения на [фирма] и [фирма] до подстанция 110/20 kV„ К. 1”,откъдето се пренася чрез собствения на ищеца електропровод до предприятието му.Този извод почива на установения от експертизата факт, че „електроразпределителната мрежа завършва на мястото /клемите/ на присъединяване на собствения на ищеца електропровод към подстанция 110/20 kV „К. 1” и от тази точка започва електропреносната мрежа „. За ирелевантен е намерен факта на присъединени и други потребители към съоръженията – собственост на ищеца, като причините и начините за присъединяване също са без значение, след като няма спор , че не е извършено от ищеца.Неоснователно е счетено и възражението,че цената за пренос се дължи, предвид монтиране на средството за замерване в уредбата на клиента , а не на границата на собственост, тъй като, съгласно чл.29 ал.3 и ал.4 от Наредба № 6 / 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи , в хипотеза като настоящата, средствата за замерване следва да се монтират в уредбата на електропреносното предприятие, т.е. в случая – в подстанция 110/20 kV„К. 1”, собственост на [фирма] . Изместването на точката за замерване ,обаче, е изцяло в тежест на ответника, а не на ищеца.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е споделил извода на първоинстанционния, че ответникът няма собственост върху елементи от електроразпределителната мрежа,ползвана от ответника за снабдяването му с електроенергия. Прието е, че е налице директно присъединяване на собствените на ищеца съоръжения към електропреносната мрежа.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира въпроса: Коя е приложимата правна уредба за обезщетяване на потребителите на електрическа енергия, в случаите, когато част от преносната мрежа е собственост на самия потребител ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с реш.№ 179 по т.д.№ 13/2010 г. на ІІ т.о. и реш.№6 по т.д.№ 184 / 2014 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не отговор на този въпрос е даден с решаващите мотиви на въззивното решение. Предмет на спора не е дължи ли ответника обезщетение за ползване на части от електроразпределителната мрежа, собственост на ищеца, както и как се определя размера на това обезщетение, дължимо при липса на сключен договор, съобразно чл.117 ал.7 ЗЕ, а дали изобщо предоставя на ищеца услуга по достъп до и пренос през собствена електроразпределителна мрежа, което съдът е отрекъл. Самият ответник твърди, че правото на ищеца да получи от него цена за ползване на собствените му / на ищеца / съоръжения, съгласно чл.117 ал.8 ЗЕ, няма нищо общо със задължението му да заплаща цена за достъп и пренос на ответника, тъй като се касае за различен предмет на услугата. Поради това и даденият в решение № 179 по т.д.№ 13 / 2010 г . на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 6 по т.д.№ 184/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС отговор на правен въпрос, е неприспособим към настоящата хипотеза. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по делата, е относим към начина на определяне размера на дължимото обезщетение, при ползване съоръжения – собствени на трети лица и без наличие на сключен с тях договор от мрежовия оператор. Размер на обезщетение не е бил предмет на решаващ мотив на въззивното решение, предвид изобщо отреченото основание за заплащане на цена за достъп и пренос , в полза на ответника. Напълно аналогично на правния резултат по делото е разрешението на идентичен правен спор в цитираната от ответната страна казуална съдебна практика , решенията по която са влезли в сила.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/27.06.2017 г. по т.д.№ 227/20917 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 3 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :