9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
[населено място], 16.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1205/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №266/11.12.2017г. по в.т.д.№202/17г. на Великотърновски апелативен съд постановеното от Окръжен съд Русе решение №53/03.04.2017г. по т.д.№179/15г. е обезсилено в частта,с която е отхвърлен предявеният от „Лубрика“ООД против ЗК“Лев инс“АД иск по чл.208 ЗК/отм./ за разликата над 273 499,27 лв. до 277 802 лв. /като постановено свръхпетитум/; отменил е същото решение в частта,с която е отхвърлен искът за сумата 18 733 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – увредена апаратура,причинени от настъпило на 08.06.2012г. застрахователно събитие по застрахователна полица №1703-9-699/J1/11-02028/28.06.2011г.,като вместо това е уважил иска до посочения размер; потвърдил е решението в частта,с която искът е отхвърлен за разликата над 18 733 лв. до 273 499,27 лв. и се е произнесъл по разноските,съответно на така променения резултат.
Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от двете страни по делото.
Ищецът „Лубрика“ООД обжалва решението в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение,с което претенцията му е отхвърлена за разликата над 18 733 лв. до 273 499,27 лв. В касационната си жалба излага оплаквания за неговата необоснованост и неправилност,аргументирана с твърдения за постановяването му в нарушение на процесуални правила и при противоречие с материалния закон. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите Когато в исковата молба страната се е позовала на една застрахователна полица като такава,по която е отменена уговорката в полза на трето лице и претендира по същата заплащане на застрахователно обезщетение, може ли съдът да не я съобрази при разрешаването на спора при положение,че ответникът не е направил възражение във връзка с тези обстоятелства в срока по чл.131 ГПК,а е депозирал такива за първи път пред въззивната инстанция? /р.№83/29.04.14г. по гр.д.№1463/13г. на ВКС,трето г.о./ и Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и какви изводи следва да направи в случаите,когато насрещната страна разполага с релевантни за спора доказателства и не ги представя,въпреки направените искания за представянето им от ищеца и разпореждането на съда да ги представи? /р.№146/13.11.15г. по т.д.№2687/14г. на ВКС,второ т.о./. Извършено е позоваване и на хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение,която е обоснована с твърдения за несъобразяване от съда на изложени в исковата молба обстоятелства, на събрани по делото доказателства и на процесуалното поведение на ответника.
Ответникът по тази касационна жалба ЗК“Лев инс“АД в писмен отговор е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част и сочените от „Лубрика“ООД основания за неговото касиране.
С касационната си жалба ответникът ЗК“Лев инс“АД е оспорил решението на Великотърновски апелативен съд в частта,с която след отмяна на първоинстанционното решение искът на „Лубрика“ООД е уважен до размер на сумата 18 733 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за повредена вследствие застрахователното събитие апаратура на посочената стойност. Несъгласието с тази част от въззивното решение се обосновава със съображения за наличие на пороци,представляващи основания за касиране на решението по чл.281 т.3 ГПК – необоснованост и неправилност поради противоречие с материалния и процесуалния закон.В представеното от този касатор писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди,че при постановяването на решението си Великотърновски апелативен съд се е отклонил от практиката на ВКС по въпросите Има ли основание застрахователя да откаже изплащане на обезщетение на основание чл.211 т.2 КЗ/отм./ при установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнение на конкретно задължение,визирано в Общите условия към застраховката,като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие? и Основание ли е грубата небрежност за отказ от страна на застрахователя за изплащане на обезщетение по чл.211 КЗ/отм./? Като трайно установена практика по посочените въпроси,на която въззивното решение противоречи,касаторът е цитирал р.№49/29.07.13г. по т.д.№840/12г. на ВКС, р. №224/20.07.15г. по т.д.№4554/13г. на първо т.о. на ВКС, р.№77/16.07.15г. по т.д.№1048/14г. на второ т.о. на ВКС, р.№188/13.12.14г. по т.д.№4358/13г. на ВКС и р.№102/02.10.12г. по т.д.№615/11г. на първо т.о. на ВКС. Посочено е като евентуално основание за допускане на касационния контрол и хипотезата на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,която този касатор счита ,че е налице по отношение на обжалваната част от решението на въззивния съд,тъй като по делото е безспорно установено,че само и единствено в резултат на действията и/или бездействията на застрахования се е стигнало до застрахователното събитие.
Ответникът по тази касационна жалба – „Лубрика“ООД – не е изразил становище по нея в дадения му срок.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което ги намира за допустими.
За да се произнесе по допускането на въззивното решение в атакуваните му части до касационен контрол настоящият състав съобрази следното:
В исковата молба , с която е сезиран Русенски окръжен съд, „Лубрика“ООД е навело твърдения за наличие на застрахователно правоотношение с ответника ЗК“Лев инс“АД,възникнало по силата на сключена между тях застрахователна полица №170-3-0898/J1/11-02329/15.05.2012г.,по силата на която в полза на трето лице „Уникредит Булбанк“АД е застраховано имущество – недвижими имоти – сгради, машини и съоръжения, намиращи се в производственото му предприятие, предоставени в обезпечение на банката /чрез ипотека и особен залог/ по сключен с нея договор за банков кредит. Сочи се изправност на застраховащия ; настъпване на 08.06.12г. /в рамките на срока на полицата/ на застрахователно събитие – пожар и експлозия,довели до унищожаване на застрахованото имущество; своевременно уведомяване на застрахователя; отказ на последния да плати застрахователното обезщетение и бездействие на третото лице за предявяване на правата му,последвано от отмяна на уговорката в полза на банката,извършено от ищеца с писмено уведомление. На това основание е поискано осъждане на ответника да заплати на дружеството застрахователно обезщетение в размер на 187 943 лв. /намалено впоследствие на 183 640,27 лв./ за вредите по сградите и в размер на 89 859 лв. за оборудването или общо 273 499,27 лв.
В резултат на направено с отговора на исковата молба възражение на ответника /наред с позоваването на изтекла погасителна давност,липса на активна материално правна легитимация и наличие на изключен риск/, че сочените от ищеца като увредени машини и съоръжения не са обект на застраховане по застрахователната полица,с която е предоставено застрахователно покритие по изчерпателно посочени в опис към полицата други движими вещи, с допълнителната искова молба ищецът е изменил основанието на иска си за обезщетение за вреди,причинени върху описаните от него машини и съоръжения вследствие застрахователното събитие. Посочил е,че между него и банката са били сключени два договора – за инвестиционен кредит и за банков кредит – овърдрафт; задължението по договора за инвестиционен кредит е било обезпечено освен с ипотека върху производствените сгради,също и със сключването на договора за застраховка на същите, обективиран в застрахователна полица №170-3-0898/J1/11-02329/15.05.2012г.,като по тази полица претенцията му е за заплащане на застрахователно обезщетение само за повредените две сгради – двуетажна административна и долепената до нея едноетажна сграда,ползвана за лаборатория. Заявил е,че по кредита- овърдрафт страните са сключили друг договор за застраховка – по застрахователна полица №1703-9-699/J1/11-02028/28.06.2011г.,по която е застраховано оборудване,заложено в полза на банката с договор за особен залог,в което е включено и увреденото от застрахователното събитие.
Първата инстанция е отхвърлила предявените искове по чл.208 ал.1 КЗ/отм./,приемайки,че е налице изключен риск на основание т.т.5.1.3, 5.1.4 и 5.1.8 от Общите условия по застраховката,поради което застрахователят не дължи обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
За да промени този резултат, въззивният Великотърновски апелативен съд е приел за доказано в производството пред двете инстанции,че по силата на двете сочени от ищеца застрахователни полици между страните са възникнали твърдяните застрахователни правоотношения в полза на „Уникредит Булбанк“АД, като в срока на тяхната валидност /на 08.06.2012г./ в застрахованите сгради е настъпило застрахователно събитие – пожар и експлозия,представляващи покрит от полиците риск,вследствие на които са нанесени щети на постройки,машини и съоръжения; застрахователят е уведомен своевременно от застраховащия „Лубрика“ООД,въз основа на което при него е образувана щета №1703-9801-А-12-7491/08.06.2012г., по която няма извършено плащане; с уведомление от 05.06.2015г.,отправено до „Уникредит Булбанк“ АД, ищецът е отменил на основание чл.22 ал.1 ЗЗД уговорката в полза на банката по застрахователна полица №1703-0-301/J1/11-02308/15.05.2012г.,като на същата дата е отправил изявление до ЗК“Лев инс“АД,с което заявява,че уговорката в полза на „Уникредит Булбанк“АД,направена в застрахователна полица №170-3-0898/J1/11-02329/15.05.2012г. е отменена,поради което дължимото обезщетение по щетата следва да се изплати на него; отделно от това на 05.06.2015г. между ищеца и банката е сключен анекс №7,в чийто §1 е вписано изявление на кредитора за отказ от правото на обезщетение по застрахователни полици №1703-0-301/J1/11-02308/15.05.2012г. и №1703-9-699/J1/11-02028/28.06.2011г.При тези обстоятелства,доколкото липсва изрично писмено волеизявление за отмяна на уговорката в полза на третото лице по застрахователна полица №170-3-0898/J1/11-02329/15.05.2012г., отправено и достигнало до бенефициента /която форма е такава за неговата действителност,с оглед формалния характер на договора за застраховка/, а липсва и изрично направен отказ на ползващото се лице от облагодетелстващата го клауза по отношение именно на тази полица,на която е основана претенцията на ищеца за застрахователно обезщетение за увредените недвижими вещи,съдът е приел липса на активна материално-правна легитимация на последния да иска от ответника да изпълни в негова полза произтичащото от този договор задължение за плащане на застрахователно обезщетение за повредените сгради,а титуляр на правото на иск за такова е „Уникредит Булбанк“АД. Предвид това,че втората част от претенцията си за застрахователно обезщетение – за увредените вследствие на застрахователното събитие движими вещи – ищецът е основал на застрахователна полица №1703-9-699/J1/11-02028/28.06.2011г.,по която е налице и валидно извършена отмяна на уговорката, и отказ на ползващата се банка от правото й да търси обезщетението, въззивният съд е приел да се произнесе по наличието на основания за плащане на застрахователно обезщетение за тези вреди в полза на ищеца. Кредитирайки приложения към договора за особен залог опис на движимо имущество /предоставено като обезпечение в полза на банката по договора за овърдрафт,в който е предвидено изрично задължение на кредитополучателя за застраховане на заложеното имущество/, ВТАС е приел,че по посочената застрахователна полица са застраховани сочените от ищеца движими вещи /с изключение на три от тях,които не фигурират в описа/,които вещото лице е оценило на обща стойност 18 733 лв. За да се произнесе по дължимостта на тази сума на застрахователно обезщетение,определено по правилото на чл.208 ал.3 КЗ/отм./, при преценка за основателността на направените от ответника възражения срещу основателността на иска, съдът е съобразил и анализирал събраните в хода на делото пред първата инстанция свидетелски показания и заключения на технически експертизи.Въз основа на тях е приел,че липсва ясен отговор на въпроса за причините за възникване на пожара и последвалия го взрив в административната сграда на ищеца,респ. – че не е установено събитието да попада в някоя от хипотезите,изключващи отговорността на застрахователя.В този смисъл е отказал частично да кредитира заключението на пожаро-техническата експертиза, доколкото при отговорите на поставените му въпроси за причините,огнището на пожара,благоприятстващите развитието му обстоятелства,механизма на причиняване на разрушенията,наличието на вещества,които са могли да предизвикат взрив и несвойствени такива за битовата канализация, вещото лице е стъпило на базата на свидетелски показания , изслушани в досъдебното производство и на заключение на комплексна пожаротехническа експертиза,приета по следственото дело,които не са годни доказателствени средства,тъй като не са събрани по предвидения в ГПК ред. От друга страна частта,в която вещото лице е установило,че отделните уреди,инсталации и помещения на мястото,където е възникнал пожара са били пожарообезопасени; че е липсвало изискване те да бъдат взривообезопасени, съгласно проекта и строителните норми; че според категоризацията на обекта – лаборатория и миячно,се позволява в помещенията да се работи с леснозапалими течности, съдът е намерил заключението за компетентно,обосновано и годно доказателствено средство. На тази база , сочейки , че в тежест на страната, твърдяща наличие на изключен риск, е да докаже този факт, съдът е приел, че не би могло да бъде направен несъмнен извод за осъществяване на изключените рискове,на които се е позовал ответникът.
Настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия , първо отделение намира,че не са налице релевираните от двамата касатори предпоставки за допускане на така постановеното въззивно решение до касационно обжалване.
Формулираните от касатора-ищец два въпроса нямат характер на правни по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Първият от тях е неясен, некоректно поставен и неотговарящ на фактически извършените от страните и съда действия по време на процеса. В исковата молба страната изрично се е позовала при предявяване на претенцията си на застрахователна полица №170-3-0898/J1/11-02329/15.05.2012г.,за която е твърдяла,че е налице отмяна на уговорката в полза на третото лице.Ответникът в отговора си на исковата молба изрично е възразил за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца по тази полица,а съдът е бил длъжен да извърши преценка дали ищецът е титуляр на правото да търси обезщетение по застрахователния договор,обективиран именно в посочената полица. След като е извършил обстоен анализ на всички надлежно ангажирани по делото доказателства е направил извода си за липса на валидно упражнено от ищеца право по чл.22 ал.1 ЗЗД да отмени уговорката,направена по тази конкретно застрахователна полица,която ищецът е посочил като основание на иска си за обезщетение за вреди,вследствие настъпило застрахователно събитие,представляващо покрит риск по нея. Без значение е обстоятелството колко и какви други застрахователни договори има сключени между страните с обект същото имущество,щом страната се е позовала като основание на иска си на това конкретно правоотношение.Съдът е задължен да разгледа и се произнесе по иска така,както е заявен с исковата молба.Валидно изменение с допълнителната такава по реда на чл.372 ал.2 ГПК е направено единствено по отношение на частта от претенцията му, касаеща обезщетението за увредените движими вещи. Поради това не може да бъде споделено като релевантно за изхода на делото и процесуално поведение на ответника,изразяващо се в непредставяне на „всички застрахователни полици“ /има се предвид единствено тази под №1703-0-301/J1/11-02308/15.05.2012г.,която единствено не е била представена и,която не е била обект на спор/,щом страната не се е позовала изрично на конкретно правоотношение като основание на иска й. В атакуваното пред настоящия състав въззивно решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства,като се е произнесъл по всички своевременно релевирани доводи и възражения на страните.В този смисъл поставените от касатора-ищец процесуални въпроси не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.Липсата на такава е достатъчна за отказ решението да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната от този касатор част без да се изследва наличието на сочения с въпросите допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в т.см. т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е обосновано общото изискване за извършване на селекцията и по отношение на касационната жалба на ответника. Поставените в представеното към нея изложение два въпроса не са намерили конкретно разрешение във въззивния акт по обуславящ крайния изход на делото начин. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл.211 КЗ/отм./, приемайки,че обемът на застрахователната отговорност при имуществено застраховане се определя от закона,съдържанието на конкретния договор и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка; страните по правоотношението са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя при увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от такава,но в последния случай те са ограничени от разпоредбата на чл.211 КЗ/отм./. Втората хипотеза на посочения член е в относимост към основанията за отказ,предвидени в самия договор,респ. в общите условия,доколкото и, съобразно въведеното с чл.186 ал.7 КЗ/отм./ ограничение, не се позволява уговарянето на основания за отказ при неизпълнение на изисквания,които нямат съществено значение за ограничаването на риска.В т.см. р.№4/21.03.12г. по т.д.№81/11г. на второ т.о. на ВКС,р. №185/05.03.14г. по т.д.№350/12г. на първо т.о. на ВКС, р.№15/12.04.12г. по т.д.№454/11г. на второ т.о. на ВКС и др./. В хода на процеса във възраженията си срещу иска касаторът се е позовавал на наличие на изключен риск,съгласно Общите условия по застраховката,обстоятелствата,във връзка с които твърдения са разгледани от въззивния съд и са приети за недоказани с ангажираните от страната доказателствени средства.Липсва преценка /както и основания за извършване на такава с оглед процесуалното поведение на страните – невъвеждане на съответни твърдения в предмета на спора/ за „значителност“ на неизпълнено от застрахования задължение,доколкото основен е изводът на съда,че твърдените от ответника факти,осъществяващи хипотезите на изключен риск, изобщо са останали недоказани. Съставът на Върховен касационен съд констатира липса на предпоставки за извод постановеното от въззивния съд решение да е в отклонение от посочената практика,както и от цитираната такава от касатора. Вторият от въпросите също не е бил част от предмета на спора,а отрицателният му отговор се съдържа в самата разпоредба на чл.211 КЗ/отм./,която предвижда право на отказ за плащане,упражнимо само при форма на вина на застрахования или третото ползващо се лице „умисъл“.
Сочената и от двете страни предпоставка за допускане на решението до касационен контрол по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,първо отделение не намира за обоснована спрямо нито една от атакуваните пред него части на въззивното решение. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, същото следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК /ДВ бр.86/17г./ предпоставка за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Аргументите на касаторите в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноските следва да останат в тежест на страните,както са направени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №266/11.12.2017г. по в.т.д.№202/17г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.