О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
[населено място] 08.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№568/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ц. С. против решение №1972/24.10.16г. по т.д.№1392/16г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е обезсилено решение №848/28.01.16г. по гр.д.№1434/15г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения от нея срещу Д. Д. С. иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед в размер на 40 000 евро; прекратено е производството по делото и са обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
Ответникът Д. Д. С. е оспорил наличието на основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да приеме,че постановеният от СГС и обжалван пред него акт е недопустим , въззивният съд не се е ограничил до формалното наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на исковете и в частност – на този по чл.422 ал.1 ГПК – издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед,постъпило възражение от длъжника и предявен иск за установяване на вземането в преклузивния срок. Проследил е хронологията на извършените пред първата инстанция /включително пред СРС/ процесуални действия и е отчел обстоятелствата,че след завеждането на исковата молба по сигнал на ищцата било установено,че по образуваното заповедно производство липсват две от страниците на делото,на които е следвало да се намират сочените в заявлението оригинал и копие на записа на заповед; с влязло в сила определение на съда в производство по чл.108 ПАРОАВАС е извършено възстановяване на документа запис на заповед.Приел е,че към конкретния казус е приложимо постановеното по реда на чл.290 ГПК и поради това задължително за него решение №84/01.08.16г. по т.д.№3761/14г. на ВКС, ТК,с което е прието,че кредитор,който веднъж е изгубил фактическата власт върху ценната книга,каквато е и записът на заповед,независимо от причината и начина , по който е станало това,не разполага с процесуална възможност нито да иска издаване на заповед за изпълнение срещу своя длъжник,нито да предявява положителен установителен иск за това вземане,нито да води на общо основание осъдителен иск на основание менителничния ефект.Допълнителен аргумент в подкрепа на извода му за недопустимост на постановеното при липсващ запис на заповед съдебно решение на първата инстанция,е липсата на проведено, уредено в чл.560 и сл.ГПК, специално охранително производство по обезсилване на ценни книжа,предназначението на което е да замести ценната книга със съдебно решение,което я възпроизвежда /едва след което носителят на субективното материално право по ценната книга би могъл да го упражни/.Посочено е,че при съществуващ спор досежно формалната редовност на менителничния ефект и наведени твърдения за загубването на фактическата власт на ищцата /кредитор/ върху него, съществуването на документи,респ. изводи за породените от него права, не би могло да се установява въз основа на преписи от документа,включително възстановени такива по реда на ПАРОАВАС /сега ПАС/ документи.Изводът за недопустимост на иска по чл.422 ГПК,предявен от кредитор,лишен от фактическата власт върху ценната книга,според съда, не би могъл да бъде разколебан от факта,че въз основа на ценната книга вече е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и от проведеното по реда на ПАРОАВАС производство за възстановяването на документа,доколкото не в заповедното , а в исковото производство записът на заповед и произтичащите от него права могат да се оспорват,включително чрез експертиза.В допълнение е съобразено и приетото от въззивната инстанция заключение на СГТЕ,установяващо,че при първия си /неуспешен/ опит да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищцата се е възползвала не от оригинала,а от представено от нея цветно електрофотографско копие на записа на заповед,което не изключва извод,че е налице и друго цветно копие,използвано в последващото заповедно производство,което заповедният съд не би могъл да установи с невъоръжено око и при липса на специални познания.Отделни мотиви са изложени по отношение недопустимостта на решението в частта за разноските в заповедното производство с позоваване на постановките на т.10в на ТР №4/13г. по тълк.д.№4/13г на ОСГТК на ВКС.
Касационното обжалване на въззивното решение се допуска, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,когато с него е разрешен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото при наличие на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1,2 или 3 от същия член. От значение за изхода на делото е този правен въпрос,който е бил включен в предмета на спора от страните и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело / съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Нямат характер на правни въпросите,които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение,тъй като тя не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК , без да формулира конкретен въпрос, касаторът е изложил доводи за неприложимост на цитираното от САС решение на ВКС и за противоречие на изводите на въззивния съд с възприетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №149/18.11.14г. по т.д.№4024/13г. на второ т.о. на ВКС. С хипотезата на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил като такива от значение за изхода на делото въпросите: 1. Ползва ли се със сила на пресъдено нещо решение за обезсилване и прекратяване на производство по искове по чл.422 ал.1 ГПК на съда по причина,че молителят е изгубил фактическата власт върху записа на заповед и прегражда ли това решение провеждането на специалния иск по чл.534 ал.1 ТЗ? ; 2.Следва ли да се образува специално охранително производство за обезсилване на ценна книга по чл.560 и сл.ГПК,ако изчезналият от делото запис на заповед е бил възстановен по реда на чл.90 от ПАС? и 3. Ползва ли се с доказателствена сила възстановен по реда на чл.90 ПАС дубликат на ценна книга в един бъдещ иск и годен ли е да материализира права по запис на заповед?
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол. С посоченото и представено от касатора решение на ВКС по чл.290 ГПК се цели да бъде обоснован допълнителен критерий за допустимост по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК,но при липса на общия такъв.В изложението не е формулиран правен въпрос,по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с възприетото в посоченото задължително решение на ВКС. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС , именно посоченият от касатора материално- или процесуално-правен въпрос определя рамките,в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба,като съставът му не е длъжен и не може да извежда такива правни въпроси от твърденията на касатора и от сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства.В правомощията на Върховния касационен съд е въз основа на обстоятелствената част от изложението само да конкретизира,уточни и квалифицира правния въпрос в смисъла и със съдържанието, в които последният е формулиран от касатора. Липсата на конкретно поставен от касатора правен въпрос в настоящия случай сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Поставените с хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК въпроси не осъществяват общия критерий за допустимост,доколкото не са намерили разрешение в решаващите мотиви на въззивния съд.Първият и третият от тях целят да бъде получен отговор на въпрос какви биха били правните възможности за защита на страната при конкретните обстоятелства след влизане в сила на решението за обезсилване на първоинстанционния акт, което не ги прави значими за изхода от делото,доколкото с евентуалното им разрешаване не би била постигната промяна на крайния резултат по него. Въпрос за проведеното по реда на чл.108 ПАРОАВАС /чл.90 ПАС/ производство по възстановяване на писмен документ „запис на заповед“ в съотношение спрямо специалното производство по чл.560 и сл. ГПК също не е разглеждан в обжалвания съдебен акт, доколкото такова производство, макар и проведено, по принцип е лишено от правни последици,тъй като ценната книга не е сред документите,представляващи съдебни книжа по смисъла на ал.5 от посочените членове на отменения и сега действащия правилници, които могат да бъдат възстановявани по посочения ред.В този смисъл е и съдебната практика – постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК и задължително по характер за съдилищата определение № 908/15.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2896/2014 г. на I т.о.,с което е приета недопустимост на производството по възстановяване на изгубен или унищожен запис на заповед по реда на чл.90 от ПАС. Доколкото с последното по задължителен начин е разрешен въпросът за неприложимостта на разпоредбата на чл.90 от ПАС по отношение на липсващ от делото, представен като доказателство,на което е основан искът, запис на заповед,а разпоредбите на глава 53 на ГПК по ясен и ненуждаещ се от съдебно тълкуване начин установяват,че когато лицето,претендиращо права върху ценната книга, е лишено от владението върху нея, въпреки волята му или същата е унищожена, може да се снабди с дубликат от нея само въз основа на съдебното решение за обезсилването й, следва да се приеме,че по поставения от касатора втори въпрос липсва основание за приложимост и на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК за допускане на обжалването.
Предвид изложеното,следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното решение на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1972/24.10.16г. по т.д.№1392/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.