4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр. София, 12.12.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Чаначева т.д. № 1983/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частни жалби на [фирма] –гр. София с № 11667 и № 11666 и двете от 10.08.2016г. срещу определение № 2595/27.07.2016 г., постановено по т.д. № 1786/2016 г- по описа на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] –гр. София не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като взе предвид данните по делото приема следното:
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
С определението, предмет на обжалване, постановено след връщане на делото от ВКС, за произнасяне по реда на чл.247 и чл.248, ал.1 ГПК, състав на Софийски апелативен съд е допълнил акта си по реда на чл.247 ГПК, като е оставил без уважение искането на дружеството за обезсилване на решение № 82 от 12.01.2016 г. по т.д. № 615/2013 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-5 състав и без уважение молбата на настоящият жалбоподател за изменение на постановеното по делото определение № 1340/19.04.2016 г. в частта за присъдената по сметка на САС държавна такса. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел в частта, с която е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение и допълване на прекратителното въззивно определение в частта на разноските, че на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ, [фирма] дължи държавна такса при прекратяване на производството.
В тази част на въззивното определение е подадена частна жалба вх. № 11666.
Частната жалба е неоснователна.
Направеният от въззивният съд извод за това, че с разпоредбата на чл. 694,ал.2 ТЗ е въведено изключение от принципа на чл.74, ал.3 ГПК за предварително внасяне на държавната такса, като отговорността за заплащането й е обусловена от изхода на спора, кореспондира напълно с константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение №22 от 25.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 119/2012 г., І т.о., постановено по реда на чл.274,,ал.3 ГПК, с което по отговора на поставения въпрос свързан с дължимостта на държавна такса при прекратяване на иска по чл.694,ал.1 ТЗ е прието, че кредиторът, предявил този иск дължи заплащането на държавна такса и на разноски по смисъла на чл.694,ал.2 ТЗ и при прекратяване на производството по делото. В случая, въззивното производство е инициирано от [фирма] -настоящ жалбоподател, чрез депозиране на въззивна жалба срещу постановено от Софийски градски съд решение. Или, както правилно е приел съдът, след като предварително същият не е внесъл държавна такса, то при прекратяване на производството, е задължен да я внесе. Следователно, законосъобразно е било отхвърлено искането на страната по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното определение в частта за разноските – присъдена държавна такса.
Подадената частна жалба с № 11667 срещу разглежданото определение, в частта му, с която съдът се е произнесъл по реда на чл.247, ал.1 ГПК също е неоснователна.
По отношение искането за обезсилване на постановеното от първостепенния съд решение, въззивният съд е приел, че е налице изискването на чл.247, ГПК и определението му за прекратяване на производство, следва да бъде допълнено с диспозитив, с който е оставено без уважение искането на страната за обезсилване на акта на първостепенния съд. За да постанови обжалваният резултат съставът на САС е приел, че по отношение искането за обезсилване на първоинстанционното решение, както е отбелязал и в мотивите на постановеното определение, настъпилото заличаване от търговския регистър на страната – несъстоятелен търговец, след постановяване на решението на първоинстанционния съд, съставлява допустим и произнесен валидно съдебен акт, като създадената след постановяването му абсолютна пречка за допустимост на производството – липса на главна страна рефлектира единствено върху висящото към този момент производството – в случая въззивното. Поради това, същият е извършил преценка за това, че следва с оглед тези изложени мотиви да постанови и съответен диспозитив, с който да остави без уважение отправеното искане за обезсилване на решението на първостепенния съд. Определението и в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като пропускът на съда да се произнесе с диспозитив по формиран от него правен извод законосъобразно е бил отстранен по реда на чл.247,ал.1 ГПК.
Доколкото съставът е обосновал допълнително постановения диспозитив и оплакванията на жалобподателя са във връзка с правилността на тези изводи, макар и да не е свързано с наличие предпоставките на чл.247, ал.1 ГПК, следва за пълнота на изложението да се има предвид следното:
Правосубектността е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска от категорията на абсолютните, за която съдът е задължен да следи служебно във всеки етап от развитието на исковия процес. Надлежна процесуалноправна легитимация за участие като ищец или ответник в исковия процес притежават само правосубектните лица, поради което първоначалната липса на правосубектност или последващото й изгубване в хода на процеса лишава лицето от правото на участие като страна в исковото производство. За търговските дружества правосубектността възниква с вписването им в търговския регистър, а заличаването от регистъра има за последица изгубване на правосубекност. От момента на заличаването търговското дружество престава да съществува като субект в правния мир и едновременно с това губи надлежната си процесуална легитимация да води искове и да отговаря като ответник по предявени срещу него искове. В този смисъл е и споделената от настоящият състав практика на ВКС – напр. определение №297 от 17.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3180/2015 г., ІІ т.о. , с което също е прието неоснователност на искането за обезсилване на решението на първостепенния съд, поради това, че юридическото лице е заличено след постановяването му. Или след като в случая непосредствено след постановяване на първоинстанционното решение и преди депозиране на въззивната жалба ответникът [фирма] /н./ е заличен от търговския регистър, то законосъобразен е изводът, че като последица от заличаването този ответник е изгубил процесуалната си правосубектност и участието му във въззивното производство е недопустимо.
Водим от гореизложеното настоящият състав на Първо търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2595/27.07.2016 г., постановено по т.д. № 1786/2016 г- по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: