О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
[населено място] , 19.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2426/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.
С определение № 2119 от 05.07.2018г. по в.гр.дело №6498/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, изменено постановеното по делото решение в частта за разноските,като са присъдени на основание чл. 38 ал. 2 ЗА в полза на адв. Н. А. М.,процесуален представител на ищцата Р. К. Р., допълнително 750 лв. над присъдените й с решението 1670 лв. В останалата й част – до размер на търсеното с молбата по чл.248 ГПК възнаграждение от 5000 лв. същата е оставена без уважение. С частна жалба отказът за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата от присъденото в общ размер 2420 лв. до 3530 лв. е обжалвано пред Върховен касационен съд от адв. М.. В нея са наведени оплаквания за неправилност на определението в тази му част,поради допуснато от съда погрешно изчисляване,несъобразено с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и е направено искане за отмяната му с присъждане на остатъка от полагащото й се възнаграждение.
Ответникът по частната жалба “Дженерали застраховане“АД не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 248 ал. 3 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК съдебен акт.
По същество е частично основателна. При постановяване на определението апелативният съд правилно е съобразил цитираната от него съдебна практика по ч.гр.д.№2527/16г. на четвърто г.о. на ВКС, на която съответства и сочената от частния жалбоподател такава /опр. по ч.т.д.№762/14г. на първо т.о. на ВКС и опр. по ч.т.д.№638/12г. на второ т.о./, според която при въззивно обжалване на решението и от двете страни защитата на всяка от тях обхваща общия материален интерес,но при преценката каква част от направените по делото разноски подлежи на присъждане с оглед правилата на чл.78 ГПК се изхожда от интереса признат в полза на съответната страна. Така в случая апелативният съд е констатирал,че при подадени от двете страни въззивни жалби предмет на въззивно обжалване е решението на първата инстанция в неговата цялост,при общ материален интерес 150 000 лв.; с решението са отхвърлени и двете,при което, съобразно чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна се следват разноски върху интерес от 100 000 лв. /в който размер решението е било обжалвано от ответника и крайният изход по спора в тази му част е в нейна полза/. Правилно е прието,че са налице предпоставките за присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по реда,предвиден в чл.38 ал.2 ЗА, но неправилно е определен следващият му се размер при приложението на механизма за определянето му по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от същата при материален интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. размерът на възнаграждението за процесуално представителство е 3530 лв. плюс 2% за горницата над 50 000 лв.В случая материалният интерес е 150 000 лв.,при което възнаграждението хипотетично възлиза на 4530 лв. /3530 лв. + 50 000 лв. х 2%/. В полза на ищцата е признат материален интерес 100 000 лв. /до размера на която сума е потвърдено осъдителното решение/. При прилагане на просто тройно правило /100 000 лв. х 4530 лв. : 150 000 лв./ адвокатското възнаграждение,което се полага на нейния процесуален представител е 3020 лв. С решението и определението по чл.248 ГПК въззивният съд е присъдил на адв. М. общо 2420 лв.,което е с 600 лв. по-малко от дължимото на основание чл. 38 ал. 1 т.2 ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. вр. чл.78 ал.1 ГПК. Поради това определението от 05.07.2018г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е отказано молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена,следва да бъде отменено до размер на сумата 600 лв. и вместо постановено друго,с което да бъде допуснато искането за изменение и сумата – присъдена.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2119 от 05.07.2018г. по в.гр.дело №6498/2017г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. Н. М. за изменение на решение №1367/31.05.18г. в частта за разноските с присъждане в нейна полза на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер над сумата 2420 лв. до размер на сумата 3020 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] бул.“Александър Дондуков“№68 да заплати на адвокат Н. А. М. – САК на основание чл. 38 ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.