О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
[населено място] , 13.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2817/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ против решение №1510/18.06.2018г. по в.т.д.№1722/18г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №197/29.01.2018г. по т.д.№7429/16г. на Софийски градски съд в частта му,с която са отхвърлени предявените на основание чл.694 ал.1 от ТЗ от дружеството срещу „Праймедия“ЕООД и „ТВ Седем“ЕАД/н/ отрицателни установителни искове за признаване за установено несъществуването на вземане на „Праймедия“ЕООД срещу несъстоятелния длъжник „ТВ Седем“ЕАД в размер на 2 393 539,31 лв. главница по договори за заем, сключени на 20.04.2015г., 15.05.2015г., 19.05.2015г., 30.06.2015г., 01.08.2015г., 01.09.2015г. и 01.10.2015г., както и 86 975,97 лв. възнаградителна лихва по тях за периода след 10.05.2016г., които вземания са включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ТВ Седем“ЕАД/н/ с определение от 05.10.2016г. по т.д.№4260/14г. на СГС.
В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивния акт,поради противоречие с материалния закон.Претендира се отмяната му и уважаване на исковете.
Ответникът „Праймедия“ЕООД счита ,че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение,а по същество – твърди неоснователност на изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Ответникът „ТВ Седем“ЕАД /н/ и синдикът на дружеството Р. М. не са се ангажирали със становище в касационното производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
С исковата молба „Корпоративна търговска банка“АД , в качеството й на кредитор на „ТВ Седем“ЕАД/н/, е оспорила вземанията на „Праймедия“ ЕАД към несъстоятелното дружество,предявени в производството по несъстоятелност в общ размер 2 480 533,49 лв. и включени в списъка на приетите вземания с определението на съда по чл.692 ал.4 ТЗ в размери 2 393 557,52 лв. главница и 86 975,97 лв. възнаградителна лихва. Оспорването е основано на доводи за липса на реално предаване на сумите по 7-те договори за заем, тъй като с представените банкови извлечения от сметките на „Праймедия“ЕООД не се доказва със сумите да са заверени сметките на получателите им и преводите да са направени във връзка с договорите.
С постановеното първоинстанционно решение исковете са отхвърлени като неоснователени /първият частично- до размер на сумата 2 393 539,31 лв./. За да мотивира такъв краен извод, първоинстанционният съд е приел за установено от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,че суми в общ размер 1 137 000 лв. са били наредени от кредитора- заемодател след сключването на договорите по сметка на заемателя – несъстоятелното дружество и всички те са били осчетоводени при последното, като са били използвани за заплащане на заплати на служители за м.м.април и май 2015г. и за погасяване на кредит; суми в общ размер 1 256 539,32 лв. ответникът „Праймедия“ЕООД е наредил по сметки на 25 търговски дружества и 219 физически лица – контрагенти по трудови и граждански договори.Липсата на конкретни данни за заверяване на сметките на тези лица съдът е отчел като необосноваваща извод за липса на реално предаване на заемните средства, съобразявайки установеното от вещото лице,че наредените преводи са били изпълнени от обслужващата заемодателя банка, както и,че сред документите на последната няма такива,установяващи оттегляне на нарежданията или за възстановяване на средствата по сметката на наредителя. Като е взел предвид и, че с договорите за заем изрично е предвидено предоставянето на заемните средства да се извършва по посочени от заемателя банкови сметки и,че няма доказателства за други правоотношения между двамата ответника, освен тези по седемте договора за заем, което да сочи на друго основание за преводите, съдът е намерил,че са налице задължения на дружеството в несъстоятелност за връщане на заемодателя на така заетите суми в определения с решението размер, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
За да приеме жалбата на ищеца- въззивник срещу така постановеното решение на СГС за неоснователна, въззивният съд е споделил изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил към направените от него правни изводи на основание разпоредбата на чл.272 ГПК. Допълнително е посочил,че от ведомостите за м.м.април и май 2015г. и списък за изплатени възнаграждения на лица,наети по извънтрудови правоотношения за периода април – септември 2015г. се установяват поименно лицата, получатели на преведените от първия ответник на втория суми по договорите за парични заеми , което , според съда, налага извод за реалност на сделката. В подкрепа на такъв извод е тълкувано и установеното в хода на процеса обстоятелство за липса на сторнировъчни операции след нареждането на суми в полза на кредитори на „ТВ Седем“ЕАД, изключващо извод, че сумите не са постъпили по техните сметки,а са били върнати обратно на наредителя.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ за изхода на делото въпрос „Следва ли да се приеме за доказано вземането на заемодател по договор за паричен заем, по който заемната сума е договорено да бъде наредена по банкови сметки на трети лица,но по делото не са събрани доказателства със заеманите суми да са заверени сметките на третите лица, а единствено се установяват наредени преводи от заемодателя към сметките на третите лица при липса на данни за извършени сторнировъчни операции?“ Допускането на касационното обжалване се търси в допълнителната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,която се обосновава с необходимост от формирането на съдебна практика за точното приложение на закона и за развитието на правото при регулирането на обществените отношения в производството по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не осъществява това изискване въпрос,който касае правилността на въззивното решение, свързан е с възприетата от него фактическа обстановка или обсъждането на доказателствата, какъвто е поставеният от касатора въпрос. Доколкото доказването на определен факт със съответните доказателствени средства е въпрос на конкретна преценка по всяко дело, въпросът, който не държи сметка на заключенията,направени въз основа на останалите събрани по делото доказателства,не предполага еднозначен, общоприложим във всяка хипотеза на доказвано едно и също твърдение отговор. Същият няма характер на въпрос по прилагането на закона и поради това не обосновава приложимост на общия критерий за допустимост на касационното обжалване на въззивния съдебен акт.
Наред с това не се разкриват основания за прилагане и на сочената от касатора допълнителна предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Обосноваването й е схематично и несъобразено с критериите,въведени с т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото в него, точното прилагане на закона по вложения от законодателя смисъл във визирания селективен критерий цели отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото е предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Необходимост от произнасяне на касационната инстанция по посочените причини и цели касаторът не обосновава, поради което селективната фаза не следва да се счете успешно преодоляна от него.
Не е налице и твърдяната в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение. За да е такова, същото следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага да извършва преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и да издирва съответствието й с приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка е присъща само за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване. Наличието на това основание за провеждането на селекцията би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, позоваването на касатора на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК не може да обуслови положителен за него изход на производството по селектиране на жалбата. В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно. Аргументите на касатора в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд,състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1510/18.06.2018г. по в.т.д.№1722/18г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД/н/ с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Граф Игнатиев“№10 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 30 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.