6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
[населено място], 25.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на втори октомври , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1226/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. П. С. и М. Г. С. против решение № 1157/07.06.2016 г. по гр.д.№ 1565/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което потвърдено решение № 4224/ 17.06.2015 год. по гр.д.№ 5144/2014 год. на Софийски градски съд,в частта му с която са отхвърлени предявените от касаторите против ЗК [фирма] искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Г. Й. П., настъпила в причинна връзка с ПТП от 11.10.2013 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над присъдените 150 000 лева и до претендираните 260 000 лева. Касаторите оспорват правилността на решението,като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, при прилагане критерия за справедливост, за определяне на адекватно на търпимите вреди обезщетение. Считат,че немотивирано е определено обезщетение , значително по-ниско от обичайно присъжданите за този вид неимуществени вреди размери, като липсва и анализ на съобразимите обстоятелства и доказателствата за тях.Акцентират на неотчитането на личността на пострадалия и изключителната близост помежду им, както и обстоятелството, че общо са полагали грижи за онкологично болния си син, респ. брат на починалия. Считат от значение и факта, че трагедията е станала на рождения ден на починалия и на път да представи бъдещата си съпруга на родителите.Позовават се на несъобразяване лимитите на отговорност на застрахователя, съгласно пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ /отм./, действащи към момента на ПТП. Като цяло обезщетението е счетено за определено в разрив със съдебната практика в аналогични случаи и несъответно на събраните доказателства за вида и съдържанието на търпимите болки и страдания.
Ответната страна – ЗК [фирма] – не са депозирали отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Касационните доводи са ограничени до наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при мотивиране на решението,относно определяне на справедливо застрахователно обезщетение, както и до нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД , при прилагане на критерия за справедливост, въведен с нормата. Относими към определяне на застрахователното обезщетение,обаче, са единствено показанията на свидетелите В. С. и Д. Б.. Съдържанието на показанията на двамата свидетели е коментирано във въззивното решение. Същото не включва квалификации относно личността на загиналия и относно съдържанието на емоционалната му връзка с родителите / извън обичайното разбирателство и взаимно подпомагане, вкл. финансово,вкл. по полагане грижи за онкоболен брат /, на които се позовава в касационната жалба процесуалният представител на ищците.Показанията свидетелстват като цяло за много добри взаимоотношения между починалия и родителите му , но без възможност за преценка на конкретни аспекти на връзката родител – дете, от значение за оценката на разтрогването й, като допринесло изключително тежки, по-големи от обичайно съобразимите, действително непреодолими болки и страдания.Относно намаляване размера на присъденото обезщетение, съдът се е позовал изрично на приложимост на лимитите в отговорността на застрахователя, съобразно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ / отм./.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли при определяне на застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с лимитите при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,които отразяват промените в икономическите условия; липсата на каквито и да било съображения относно лимитите, води ли до неправилно приложение на принципа на справедливост; нарушен ли е принципа на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива в аналогични случаи, но при лимит 3-10 пъти по–нисък от процесния ? ; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете; липсата на посочване, анализ и съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии съставлява ли нарушение на принципа на справедливост, в противоречие с ППВС № 4/1968 год. ? ; 3/ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпимите морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите?; 4/ Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост; непосочването и неотчитането на задължителните критерии – възраст на пострадалия и на ищците ,данните за личността на загиналия, обществено положение и реализация, предстоящото създаване на семейство и свързаните с това положителни трепети и очаквания на родителите , води ли до нарушаване принципа на справедливост ? Кои са критериите за определяне съдържанието на връзката – съвместното живеене, постоянните взаимни грижи, постоянната нужда от грижи за онкоболния брат, здравословното състояние на родителите и ангажираността им само със сезонна работа , постоянната им нужда от грижи, помощ и внимание , съставляват ли съществено обстоятелство при определяне на справедливо обезщетение ? Необходимо ли е да се обсъди , че ищците са загубили дете, което е най-тежката загуба,като нарушаваща естествения ред ? ; 5/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото , за да са изпълнени задължителните указания в ППВС № 4/1968 година? 6/ Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени в достатъчна степен задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 год. – не са посочени,отчетени,съобразени,не са съпоставени действително търпимите вреди със задължителните критерии, от значение за размера на обезщетението?Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД , с действително търпимите морални вреди и всички факти, от значение в тази връзка, представлява ли нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението ?; 7/ Нарушен ли е материалния закон, след като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането – неочаквана, несвоевременна смърт, по особено мъчителен и жесток начин и ужаса на преживелите родители, като критерий при определяне на обезщетението ? 8/ Необходимо ли е да се изложат мотиви като се посочат критериите от значение за определяне размера на обезщетението и доказателствата ,свързани с тези критерии, за да стане ясно какви са причините за определяне на много по-ниско от обичайно определяните обезщетения за аналогични случаи и липсата на такива мотиви съставлява ли процесуално нарушение ?; 9 / Нарушен ли е материалния закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя , като критерий за определяне размера на обезщетението ? 10/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви ? 11/ Длъжен ли е въззивният съд повторно да разреши материалноправния спор и свързана ли е дейността му с установяване истинността на фактическите констатации чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма – длъжен ли е да реши спора по същество, като изложи собственото си становище по крайния изход на спора ? Въпросите са обосновавани с цитирана задължителна за въззивния съд и казуална съдебна практика, вкл. с противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. . От въпросите са изключени частите, съдържащи личната, субективна оценка и квалификации на страната.
В самостоятелен параграф от изложението, но в относимост към касационния довод за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, касаторите са формулирали поредица дублиращи се по смисъл с преждепосочените въпроси, относими към съобразяване на лимитите на застрахователна отговорност, като ориентир за социално-икономическата конюнктура в страната,съобразима при определяне на справедлив размер на обезщетението. Същите са обосновани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 83 по т.д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о., реш.№ 66 по т.д.№ 619/2011 год. на ІІ т.о., реш.№ 28 по т.д.№ 1948/2013 год. на ІІ т.о.и реш.№ 104 по т.д.№ 2998 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.
Касаторите не сочат необсъдено от съда, но релевантно към определяне съдържанието на собствената им емоционална връзка с починалия обстоятелство, подкрепено с конкретно доказателство по делото / съобразявайки съдържанието на събраните свидетелски показания/. Същото се отнася и до т в ъ р д е н и т е от пълномощника им проявления на личността на починалия / обществено положение и реализация – извън факта,че е работил,което е обичайно, а не чрезвичайно обстоятелство/ , правещи загубата значително по-тежка. Не кореспондира със съдържанието на въззивното решение твърдението за липса на мотиви, като се съобрази и че съдържанието на мотивите е предпоставено и от обхвата и качеството на доказването, проведено от страната .В този смисъл, въпросите по п.2,3,4,5,6,7,8,10,11 не покриват общия селективен критерий, тъй като не кореспондират с действителното съдържание на осъществените от съда процесуални действия и съдържанието на мотивите, съобразявайки действителния обхват на ангажираните от касаторите доказателства, във връзка с касационните доводи за неправилност на въззивното решение.Дори да се приеме, че въпросите покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,не е обоснован допълнителен селективен критерий, тъй като решението не е в противоречие с цитираната съдебна практика. Не е обосновано и противоречие на въззивното решение със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год., които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии, а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост, с мотивирано изложение на приети за релевантни, при определяне на справедлив размер на обезщетението, конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай,каквото мотивиране въззивното решение съдържа. Касаторите по същество изискват универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, независимо от конкретните по всеки спор обстоятелства.Търсената универсална преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година. Възрастта , както на починалия, така и на претендиращите обезщетение лица, е отречена като самостоятелен критерий при определяне на обезщетението / така реш.№ 178/12.11.2013 год. по т.д.№ 458/ 2012 год. на І т.о. на ВКС, реш.№205 по т.д.№ 218 / 2010 год. на ІІ т.о., реш. по т.д.№ 1919 / 2014 год. на І т.о., реш. по т.д.№ 2056 / 2015 год. на І т.о. на ВКС /, доколкото сами по себе си не определят съдържанието на връзката между починалия и преживелия родственик / в случая съдържанието на връзката родител – дете /. Връзката между починалия и брат му е самостоятелна и различна от тази с родителите. Емоционалната връзка в семейството в случая не е доказана със съдържанието,визирано в касационната жалба, а от друга страна е съобразена от въззивния съд, със съдържанието, установено от свидетелите.Действително, смъртта на дете / макар пълнолетно и социално самостоятелно / за любящия и отговорен родител е непреодолима трагедия, но съдът не е длъжен да презумира квалификацията на родителя, нито субективните проявления на понасянето на тази трагедия извън рамките на обосновано очакваните, нормално търпими, макар действително тежки и непреодолими, болки и страдания.
Доколкото и за намаляване на размера на обезщетението съдът се е позовал на лимитите на застрахователна отговорност по пар. 27 ал.1 ПЗР на КЗ / отм./, първи и девети, както и останалите , н е н у ж н о п о в т а р я щ и с е / впрочем не само относно приложението на застрахователните лимити / в ъ п р о с и, за съобразяване на икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредите, покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Необоснован се явява допълнителния селективен критерий, който не е изведен с противоречие на въззивното с конкретно решение,относимо към правен въпрос, по принципа за приложение на лимитите на застрахователната отговорност, а по фактологичен въпрос за приложението им, съобразно конкретиката на спора. Предвид последното, несъобразима е цитираната съдебна практика ,за присъдими обезщетения в „аналогични случаи”, тъй като понятието „ аналогичен случай „ е несъвместимо при съизмеряването на субективно търпими вреди, както и винаги е резултат от процеса на доказването, който и при пълна идентичност на твърдените и реално осъществили се факти, би могъл да предпостави различни правни резултати.Така, в противовес на посочените от касаторите решения, могат да се посочат напр. реш.№ 5 по гр.д.№ 50292 / 16 г. на І г.о., реш.№ 242 по т.д.№ 3319/ 2015 г. на ІІ т.о. на ВКС / при това за обезщетяване неимуществени вреди от смърт на дете към 2014 год. / , реш.№ 233 по т.д.№ 3586 / 2015 год. на ІІ т.о. ВКС / към 2013 год./ и други. Решаващото, обаче, е индивидуалността на всеки правен спор, от една страна, а от друга – придържането на въззивния съд, при така събраните доказателства, за нормално търпими,а не чрезвичайни неимуществени вреди, към формираната задължителна практика за средни стойности на обезщетяването.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1157/07.06.2016 г. по гр.д.№ 1565/2016 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: