5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453/07.11.2018 г.
гр.София
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2229/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.
С определение № 255/18.06.2018 г. по в.ч.т.д. № 304/18 г. Апелативен съд Пловдив е обезсилил като недопустимо определение № 210/14.02.2018 г. по т.д. № 243/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е допълнено в частта за разноските определение № 628/01.06.2017 г. по същото дело,като „Инженерингова компания Сити газ“ ЕООД е осъдено да заплати на Г.А.М. Хийт спол с.р.о. (G.A.M. Heat spol s.r.o.), Чешка република, сумата от 8 937 лв., представляващи разноски по делото и е прекратил производството по подадената от Г.А.М. Хийт спол с.р.о. (G.A.M. Heat spol s.r.o.) молба по чл. 248 ГПК.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба, подадена от Г.А.М. Хийт спол с.р.о. (G.A.M. Heat spol s.r.o.). Оплакванията на частния касатор са за неправилност на направените от въззивния съд изводи за недопустимост на производството по чл. 248 ГПК и за прекратяване на същото. Претендира се допускане до касационен контрол, отмяна на определението на въззивния съд и потвърждаване на определението на първоинстанционния съд.
Ответникът по частната касационна жалба „Инженерингова компания Сити газ“ ЕООД е възразил срещу наличието на основания за допускането й до контрол по същество и срещу нейната основателност.Поддържа,че обжалваното определение е правилно. Претендира разноски за това производство в размер на платено адвокатско възнаграждение.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си по този ред ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд Пловдив е разгледал хронологията на цялото производство от завеждането на исковата молба до прекратяването му поради неподсъдност на спора пред български съд с влизането в сила на определение № 310/21.07.2017 г. по в.ч.т.д. № 399/2017 г. на ПАС след недопуснато касационно обжалване.Констатирал е,че след постановяване на определение № 310/21.07.2017 г. Г.А.М. Хийт спол с.р.о. (G. A. M. Heat spol s.r.o.) е депозирало пред Окръжен съд Стара Загора молба с вх. № 10141/14.08.2017 г. с искане за присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реално направени такива.След постановяване на определение № 18/11.01.2018 г. по т.д. № 2942/2017 г. на ВКС, с което определение № 310/21.07.2017 г. не е допуснато до касационно обжалване, Г.А.М. Хийт спол с.р.о. (G. A. M. Heat spol s.r.o.) е депозирало пред Окръжен съд Стара Загора втора молба с вх. № 1005/22.01.2018 г., също съдържаща искане по чл.248 ГПК за присъждане на разноски с оглед прекратяването на делото. На същата дата – 22.01.2018 г. окръжният съд е разпоредил връчване на препис от двете молби на насрещната страна за отговор,а след постъпване на такъв е постановил атакуваното пред въззивната инстанция определение № 210/14.02.2018 г. Въз основа на тези данни ПАС е приел, че молбата вх. № 1005/22.01.2018 г., на Г.А.М. Хийт спол с.р.о. (G. A. M. Heat spol s.r.o.) по чл.248 ГПК е предявена извън преклузивния едноседмичен срок, както с оглед срока за обжалване на определение № 310/21.07.2017 г. на ПАС, така и с оглед срока за обжалване на допълненото определение № 628/01.06.2017 г. на Старозагорски окръжен съд, поради което произнасянето на окръжния съд се явява недопустимо. Допълнително е посочил,че ако се приеме, че първоинстанционното определение е постановено по молба вх. № 10141/14.08.2017 г., която е депозирана пред окръжния съд в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, то тази молба е следвало да бъде адресирана до въззивния съд, който съд е постановил акта, от който произтичат правните последици по чл. 78 ал. 4 от ГПК и който съд е бил компетентен да се произнесе по искането за допълване в частта за разноските. На това основание е приел,че първоинстанционният съд се е произнесъл по молба, която не е бил компетентен да разгледа. На следващо място въззивният съд е аргументирал крайния си извод с това,че с обжалваното определение окръжният съд е допълнил с произнасяне за разноски отменен съдебен акт,с който е оставено без уважение възражение за липса на международна компетентност (от който не произтичат последиците по чл.78 ал.4 ГПК). По тези съображения въззивният съд е намерил произнасянето на първоинстанционния съд за недопустимо.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор е поставил въпросите: 1. Кой съд – първоинстанционният или въззивният, е компетентен да се произнесе по своевременно релевирано искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство в случай на прекратено от въззивния съд производство поради международна неподсъдност на спора? 2. Към кой момент се преклудира искането за присъждане на разноски в случай на прекратено от въззивния съд производство поради международна неподсъдност на спора? 3. Допустимо ли е след прекратяване на съдебното производство с определение, в случай при който изобщо не е проведено открито съдебно заседание, страната, без да е направила искане за присъждане на разноски, да поиска присъждането им чрез молба за произнасяне на определение за допълване на прекратително определение в частта за разноските? 4. Допустимо ли е приемане на списък за разноските и доказателства за тяхното извършване след постановяване на прекратително определение по делото? 5. Следва ли да се присъдят разноски пред „некомпетентен съд, който не може да разгледа делото поради родова неподсъдност или неподведомственост“? 6. В случай на своевременно релевирано искане пред първоинстанционния съд за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство в случай на прекратено от въззивния съд производство поради международна неподсъдност на спора, следва ли първоинстанционният съд служебно да изпрати искането на въззивния съд, който е прекратил производството? 7. В случай че по своевременно релевирано искане пред първоинстанционния съд за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство се е произнесъл некомпетентен съд и неговото определение е било обезсилено, а производството прекратено, следва ли по същото своевременно релевирано искане за присъждане на разноски да се произнесе компетентният съд?
По първите пет въпроса се твърди наличие на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.Като практика на ВКС, от която, според касатора, въззивният съд се е отклонил при разрешаването им,са цитирани и представени Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС и Определение № 745/19.11.2015 г. по ч.гр.д. № 5032/2015 г. на четвърто г.о. на ВКС. Останалите два въпроса са поставени като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Тези изисквания, обуславящи наличието на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира за неосъществени по отношение на всички поставени въпроси с изключение на първия и втория.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е обосновал процесуалната недопустимост на първоинстанционното определение на три основания – първо – че молбата по чл. 248 ГПК е подадена след преклузивния срок, предвиден в цитираната норма; второ – че компетентен да се произнесе по молбата не е бил Окръжен съд Стара Загора, а Апелативен съд Пловдив предвид факта, че този съд е постановил определението, с което е прекратено исковото производство и трето – че с първоинстанционното определение е допълнен в частта за разноските съдебен акт, който не е подлежал на допълване и към момента на допълването,вече е бил отменен. Поставените от касатора въпроси 3 и 4 са неотносими, тъй като не са от значение за изхода на спора по конкретното дело, а са свързани с допустимостта на претенцията за разноски и представянето на списък с разноски след постановяване на прекратително определение. Въпроси 5, 6 и 7 имат чисто теоретичен характер и също са неотносими, тъй като не са пряко свързани с предмета,по който е произнасянето на въззивния съд и поради това не са намерили разрешение в постановеното от него определение по обуславящ начин.
Въпроси 1 и 2 удовлетворяват общото основание за селектиране на касационни жалби, но допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК не са налице. На първо място, не е налице твърдяното от касатора противоречие с цитираната практика на ВКС. С приложеното към частната касационна жалба определение № 745/19.11.2015 г. по ч.гр.д. № 5032/2015 г. на четвърто г.о. са разгледани въпроси, свързани с принципната допустимост на молба за допълване на прекратително определение в частта за разноските, предявена от ответника, когато не е проведено открито съдебно заседание. В случая ПАС не е отрекъл допустимостта на молбата за допълване на определението в частта за разноските на основание, което да се явява противно на възприетото в посоченото определение разрешение. Недопустимостта е изведена от неспазване на преклузивните срокове, липса на компетентност и липса на валиден съдебен акт, подлежащ на допълване. Не се констатира и противоречие с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ОСГТК, тъй като с нито един от разгледаните в тълкувателното решение 24 въпроса не е дадено разрешение,което да съответства на предмета на частното дело и с което да влиза в противоречие решаващ извод на въззивния съд. Липсват основания за приложимост и на допълнителната предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Подобна обосновка,подкрепяща искането за допускане на обжалването пред Върховния касационен съд в сочената хипотеза, липсва. Относимите към случая процесуално-правни разпоредби (каквито и не се сочат изрично от частния касатор,като нуждаещи се от тълкуване по причините и с целите,посочени в тълкувателното решение) са ясни и непротиворечиви и са приложени точно от съда,съобразно техния смисъл.
Ответникът по частната касационна жалба е поискал присъждане на разноски , но тъй като няма данни за извършени такива,произнасяне по искането не се дължи.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 255/18.06.2018г. по в.ч.т.д. № 304/18г. Апелативен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.