4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 16,05,2016 година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2786/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Г. М. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. Й.Д. против решение №1067 от 25.05.2015 г. по гр.д. № 932/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- З. компания „ О. – К. Б.”, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. К. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът М., чрез пълномощника си – адв. Д. е поддържала, че обжалваното решение е неправилно „ поради нарушение на материалния закон, както и на процесуалните правила, като били налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК”, а именно „ че е постановено в нарушение на материалния закон”. Поддържано е също така, че решението било постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, във вр. чл.51 ЗЗД. Поставени са въпросите: „Имуществените вреди, представляващи разходи за лечение, които са платени от застрахователя приспадат ли се от размера на обезщетението за неимуществени вреди или то се определя по справедливост и се дължи отделно и в пълен размер”, „ Допустимо ли е двукратно намаляване на размера на обезщетението поради прието от съда съпричиняване – веднъж при определяне на справедливия размер и втори път с прилагане на процента съпричиняване”, „ Невъзможността за формиране свободна воля за извършени/ неизвършване на определено действие, основание ли е за изключване съпричиняването на вредоносния резултат” и „ Физическата и/ или психическата принуда оказвана върху едно лице за извършени/ неизвършване на определено действие, основание ли е за изключване съпричиняването на вредоносния резултат.”Касаторът лаконично е заявил, че по тези въпроси не била налице задължителна практика и е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така установената със задължителна практика дефинитивност поставените въпроси не отговарят на условията, установяващи общо основание, тъй като са хипотетични и несвързани с мотивите на въззивният съд, обусловили обжалвания резултат. Така например – първият поставен въпрос не е разглеждан от въззивния състав, който не е обвързал определения размер на обезщетението за неимуществени вреди със заплатеното от застрахователя по разходите за лечение.Вторият въпрос е общ и хипотетичен, като също няма връзка с решаващите мотиви на състава. Третият и четвъртия въпрос, които имат сходно съдържание третират факти, неустановени по делото –а именно – упражнена принуда- физическа и психическа, като отново страната не е изложила доводи за свързаността на поставените от нея въпроси с решаващите изводи на състава, а ги е съобразявала единствено с твърденията й за това, че тя работила при лоши условия на труд, като не е имала избор да започне друга работа. Или така формулираните въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че страната не само не е установила общо основание, но не е развила каквито и да било доводи и по допълнителния критерий. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че по въпроса нямало съдебна практика, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване.
Кратките доводи, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК са без правно значение в производството по чл.288 ГПК, тъй като те не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1067 от 25.05.2015 г. по гр.д. № 932/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: