5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
[населено място], 09.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2328/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. М.,Е. Д. М., [фирма] и [фирма] против решение №810/07.04.2017г. по т.д.№6001/16г. на Софийски апелативен съд,с което след частична отмяна /в обжалваната му част/ на решение №5364/19.10.16г. по т.д.№40/16г. на Окръжен съд Благоевград е признато за установено на основание чл.422 ГПК,че К. М.,осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма [фирма],Е. М. и [фирма] дължат солидарно на [фирма] суми в размер на 340 123,40 лв. главница и 100 056,53 лв. лихви,произтичащи от договор за кредит от 28.12.2004г. и анекси към него.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение,на основание на които е поискана неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на установителните искове с присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил касационната жалба по съображения за липса на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на наведените в нея доводи по същество.Претендира разноски.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да промени резултата по делото,постановен с решението на първата инстанция,въззивният съд е приел,че между страните по спора е бил сключен на 28.12.2004г. договор за банков кредит,по силата на който на ответниците,задължили се солидарно е бил предоставен кредит в размер на 400 000 лв. с краен срок на погасяване 20.12.11г.; с последващи десет анекса към договора,същият е изменян по взаимно съгласие между страните, включително и по отношение на крайния срок за погасяването му; с последния анекс №10,сключен на 21.08.13г.,след като е уточнен от страните в абсолютна сума непогасеният размер на главницата, е уговорено в периода до 21.07.2014г. да бъдат погасявани ежемесечно само дължимите лихви,а на 21.08.2014г. да бъде извършено наведнъж плащане на целия размер на главницата,като тази дата е определена като краен срок на издължаване както на главницата,така и на лихвите по кредита.Възраженията на ответниците относно срока на договора,основани на предходно сключения анекс №9,в който той е определен като изтичащ на 19.12.2019г.,съдът е намерил за неотносими към правилното решаване на спора,доколкото в рамките на законодателно предоставената им свобода с последния анекс №10 страните са определили друг срок за окончателно издължаване на кредита.Като неоснователни са преценени възраженията,че с оглед преустановените към 23.10.2012г. плащания от страна на ответниците банката е следвало да обяви кредита за предсрочно изискуем и като не е сторила това не би могла да претендира плащане на основание настъпила изискуемост на вземанията й в по-късен момент.Посочил е,че с подаденото на 27.11.14г. от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК банката се е позовала на настъпила изискуемост на цялото задължение с оглед изтеклия окончателен срок за погасяването на кредита,предвиден в т.7 от анекс №10/21.08.2013г.,като нито в заявлението,нито в исковата молба по чл.422 ГПК банката не е излагала фактически твърдения за упражнено от нея право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Съдът е зачел формираната с ТР №4/14г.на ОСГТК и решения по чл.290 ГПК задължителна съдебна практика на ВКС,приемаща,че отнемането на преимуществото на срока по договора за кредит е субективно преобразуващо право,установено в полза на кредитора,като на последния е предоставена преценката дали да го упражни и кога и това не би могло да му бъде наложено от насрещната страна по сделката,на която не е дадено да черпи права от собственото си неправомерно поведение /каквато е забавата за плащане/. Дължимите размери на главница и лихви по кредитното правоотношение САС е намерил за установени със заключението на съдебно-счетоводната експертиза,като изчисленията на лихвите са били направени от вещото лице в съответствие с двустранно уговорения между страните техен размер /а не въз основа на извършена едностранна промяна от страна на банката на лихвения процент/,поради което и направеното от ответниците възражение за неравноправност на клаузата на чл.3 от договора за кредит,предвиждаща такава възможност за банката,е счетена от съда за лишено от правно значение за правилното решаване на спора. В допълнение съдът е посочил и,че кредитополучателите,предвид определената в договора негова цел /за довършителни строителни работи за оборудване и обзавеждане на семеен хотел/, не отговарят на дефиницията на §13 от ДР на ЗЗП,за да биха се ползвали от предвидената в този закон закрила на потребителите.Доводите за нередовност на извлечението от сметка,представено в заповедното производство от заявителя, въззивният съд е отказал да обсъди по съображения за тяхната неотносимост към изхода по иска по чл.422 ГПК,доколкото тази преценка е възложена от законодателя в задължение само на заповедния съд.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поискал решението да бъде допуснато до касационно обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК. Преповторени са оплакванията от касационната жалба за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд,невъзприемащи по същество тезата му,че договорът за кредит,сключен между касаторите и банката, бил прекратен още през 2013г. с допуснатото от тях просрочие на три последователни вноски по него и , че при този факт кредиторът не е отправил до никого от тях уведомление ,с което да направи кредита предсрочно изискуем,съгласно задължителните постановки на т.18 от ТР №4/18.06.14г. по тълк.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС.С последното,в допълнение и с цитирани от тях решения на ВКС по чл.290 ГПК, касаторите обосновават и доводи за наличие на предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение крайния извод на САС за съществуване на вземането на банката в заявения от нея размер. Отказът на въззивния съд да разгледа по същество доводите на касаторите за нередовност на представеното в заповедното производство извлечение от сметка, е посочен като направен в противоречие със същото тълкувателно решение и две определения по ч.т.д.№12/11г. и по ч.т.д.№11/12г. на първо т.о. на ВКС.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. В представеното от касаторите изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран нито един от въпрос,който да отговаря на посочените характеристики. Изложени са общи оплаквания за неправилност на изводите на съда,която е предмет на преценка едва във фазата по допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма нито задължение,нито правомощие да извлича такъв въпрос от съдържанието на изложението , като функциите й в това отношение са ограничени до евентуалната граматическа и смислова конкретизация на формулирани от страната,обжалвала въззивното решение,един или повече относими към решаващите мотиви на съда въпроси. Липсата на въпрос обуславя констатация за необоснованост на общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за отказ да бъде допуснат и разгледан по същество от касационната инстанция повдигнатият и продължен с касационната жалба спор.
Наред с горното , в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите не са обосновали приложимост и на нито един от формално посочените допълнителни селективни критерии по т.т.1,2 и 3 на чл.280 ал.1 ГПК. Цитираната задължителна съдебна практика не създава предпоставки за формиране на различни от направените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора,доколкото разглежда хипотези,в които не стои въпросът за настъпила изискуемост на цялото задължение по договори за кредит поради изтичането на крайния срок за издължаване,какъвто е настоящият случай. Неприложима е и практиката, установена преди възприетата с т.8 на ТР №4/14г. на ОСГТК на ВКС необжалваемост на въззивните актове,постановени в заповедното производство, с цитираните по-горе определения.Същите са постановени в частни производства по чл.274 ал.3 ГПК по реда на инстанционния контрол на постановени разпореждания за отказ за издаване на заповеди за незабавно изпълнение въз основа на документи по чл.417 ГПК,а не в производства по установяване на вземания по исков ред,предвиден с нормата на чл.422 ГПК,поради което и не съдържат задължителни за прилагане от въззивния съд разрешения. Допълнителните предпоставки за допустимост на касационното обжалване на конкретното въззивно решение , предвидени в чл.280 ал.1 т.т.2 и 3 ГПК , само са цитирани , но не са обосновани, съобразно постановките на т.3 и т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касаторите достъп до касационен контрол на атакуваното решение на САС.
Данни за направени от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция няма,поради което такива не се присъждат с настоящото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №810/07.04.2017г. по т.д.№6001/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.