ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
[населено място], 16.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 908/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба – вх. № 8085/18.07.2017 г. – от [фирма], [населено място], с искане за допълване на определение № 430 от 12.07.2017 г.,постановено по настоящото дело, с присъждане, в полза на молителя, понесените в производството разноски – 23 639,74 лева – адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство, правна защита и съдействие пред касационната инстанция,в производството по допускане на касационно обжалване на решение № 32 от 09.01.2017 г. по т.д. № 5241/2016 г. на Апелативен съд – София. Възнаграждението е удостоверено като заплатено с издадена за вземането фактура, като е представен платежен документ – в оригинал, за плащане на сумата от 23 639,74 лв. на Адвокатско дружество „С. и С.“ в съответствие с представената фактура.
Ответникът – [фирма], оспорва молбата, като заявява, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на адвокатско възнаграждение. Според дружеството, към момента на постановяване на определението на съда, което не е влязло в сила и е надлежно обжалвано, по делото не са били представени списък на разноските и придружаващите последния документи за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение установи, че молбата е депозирана в срока по чл.248, ал. 1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна, обуславяща правен интерес.
Молбата следва да бъде уважена, предвид наличието на предпоставки за допълване на основание чл. 248 ГПК на определение № 430 от 12.07.2017 г. по ч.т.д.№ 908/2017 г., което е влязло в сила на 12.07.2017 г. поради своята необжалваемост. В определението си съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено – с отговора на касационната жалба – искане за разноски от ответната страна – [фирма], [населено място], като предвид хипотезата на „допълване“ на съдебния акт, възражението на ответната страна за липса на списък с разноски е изначално неотносимо. Представянето на списък има значение при преценката за допустимост на изменение на постановения акт в частта за разноските / чл.80, предл. второ ГПК /. Възражението би било несъстоятелно и в тази хипотеза, тъй като се касае за претендирано единствено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за реалното му заплащане от [фирма], [населено място].
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], на основание чл. 81 вр. с чл.78, ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 23 639, 74 лв. /двадесет и три хиляди шестстотин тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция, по ч.т.д. № 908/2017 г. на I т.о. ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: