4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 08.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1614/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. И. К. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. П. З. против решение №497 от 02.03.2017 г. по гр.д. №5069/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- ЗК [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – юрк Б. В. е развила доводи за неоснователност на жалбата, както и за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К. е възпроизвела текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. По жалбата си в частта, с която са били отхвърлени исковете й до пълният им предявен размер страната е посочила, че въпросът свързан с това „кои са критериите, които следва да съблюдава съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди бил разрешен от въззивният съд в противоречие с ППВС №4/68, а също така и в осъвременената практика на ВКС било налице противоречиво решаване на въпроса за значението на минималните застрахователни суми като критерий за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД”. Страната е обобщила „ технически въпросите ”, като същите са формулирани – „ Следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчитат всички поражения върху физическата цялост на пострадалия, както и настъпилата след времето на увреждането инфлация. Възрастта на увреденото лице, на която е настъпило трайното отражение на уврежданията върху здравословното състояние на ищцата, са ли фактори които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението.” И 2 / „ Представляват ли „ нормативно определените лимити на гражданската отговорност на застрахователите за неимуществени вреди, самостоятелни критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.” По първият въпрос страната е развила оплакване за неправилност на акта, с оглед това, че съдът изброил обективните обстоятелства, но не обсъдил, според касатора К., значението на тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.Направено е и оплакване, че съдът не взел предвид и бъдещите вреди, с оглед прогнозата на страданието и не бил разгледал като критерий за обезщетението „ инфлацията” , като вместо това „ взел икономическата конюнктура”. Възпроизведени са части от съдебни актове на ВКС, отразяващи като решаващ мотив, че съдът бил длъжен да вземе предвид и да прецени всички обективни обстоятелства в тяхната съвкупност. Лаконично е посочено, че такава оценъчна дейност не била осъществена от въззивният съд. По вторият въпрос страната е изброила конкретно решения на ВКС, третиращи застрахователните лимити, с които еднозначно е прието, че лимитите на застрахователна отговорност нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, но следва да бъдат взети предвид, за да бъдат отчетени реалните икономически условия. Като противоречиво, според касатора на тези изводи е посочено решение №4/15г. на ВКС, ІІ т.о.,с което е прието, че при отчитане на законовите предпоставки за ангажиране пряката отговорност на застрахователя, застрахователната сума по нея следва да се има предвид като критерий за приложението на чл.52 ЗЗД.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият формулиран въпрос не е релевантен, тъй като съдържа оплакване на страната за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърдението в основното съдържание на въпроса, съдът е обсъдил установените факти по спора досежно увреждането и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението и в тази връзка изцяло се е съобразил с ППВС №.4/68г. Освен това, отчитайки годината на произшествието и обвързвайки я с конкретните икономически условия в страната, съдът се е съобразил косвено, както с инфлацията така и със съществуващите в този период застрахователни лимити като критерий съобразим при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка и вторият поставен въпрос не е релевантен. Още повече, че същият е поставен като въпрос разрешаван противоречиво от ВКС, а не като такъв, решен от въззивният съд в отклонение от задължителна за него практика. Извън това, такова противоречие в цитираните решения на ВКС не е налице, тъй като по решение №4/15г. на ВКС, ІІ то, видно от цитираната от касатора част е обсъждана застрахователната сума по конкретната застраховка „гражданска отговорност”, като освен това дали застрахователните лимити към определен момент ще се определят като „критерий” или „допълнителен критерий” не е съществено, с оглед това, че те и в двата случая са съобразими по отношение на определяне на конкретното обезщетение и при формиране на неговия размер. В тази връзка, макар и ирелевантно се налага извод за липса на противоречива практика в този смисъл, а както бе споменато и въззивното решение е изцяло в съответствие с тази практика. От изложението на касатора, извън оплакванията му, се извежда и общ въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД,по който също не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика общо изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №497 от 02.03.2017 г. по гр.д. №5069/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: