5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
[населено място] 01.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2273/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Щ. против решение №1598/22.07.2016г. по в.т.д.№2171/16г. на Софийски апелативен съд , с което , след отмяна на решение №423/29.02.16г. по т.д.№3609/2015г. на Софийски градски съд, е признато за установено по предявения от [фирма] срещу касатора иск по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО,че Д. К. Щ. е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация на търговска марка „ТЕХНО МИКС/ TEHNO MIX“ – словна , регистрирана в ПВ на РБ на 14.04.14г. под рег.№88157.
В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да уважи предявения от ищеца иск, в атакуваното от касатора решение САС се е позовал на трайна практика на ВКС относно смисъла на понятието „недобросъвестност“,възприемаща го като знание за факта,че друг правен субект е носител на правото върху идентична или сходна на заявената за регистрация търговска марка или,че се иска регистриране на общоизвестна на територията на РБългария марка.Посочил е,че за да се приеме наличие на такава недобросъвестност по смисъла на разпоредбата на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО, е необходимо да бъде установено от обективна страна наличие на сходство или идентичност на марките и/или стоките и услугите,а от субективна – наличие на знание у заявителя,че друго лице използва идентична или сходна марка/знак за обозначаване на предлагани от него стоки или услуги,чрез които се е наложило на пазара,но въпреки това съзнателно е предприел действия по заявяването й, нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел извличане на лична облага. Приел е,че преценката за наличие на недобросъвестност се извършва с оглед конкретните обстоятелства към момента на подаването на заявката, като, за разлика от първоинстанционния съд, който е приел,че фактите,осъществили се след тази дата са ирелевантни, САС не е изключил относимостта на същите,доколкото същите биха могли да свидетелстват за намеренията на подалия заявката /използване на репутацията на марката с цел конкуренция,предявяване на искове за обезщетение за ползването й, получаване на лицензионно възнаграждение, препятстване достъпа до пазара и др./. Въз основа на подробно анализираните и преценени в съвкупността им доказателства съдът е приел за установени фактите,че ищецът е имал регистрирана на 04.01.2005г. търговска марка „ТЕХНО МИКС“ за стоки и услуги в класове 9,11 и 35 по МКСУ,която е предоставена за ползване чрез изключителна лицензия /договор от 20.01.2005г./ на дружеството [фирма], преименувано по-късно на „Т. БГ“; че двете дружества са използвали в дейността си /търговия на едро и дребно с битови електроуреди,дребна и едра черна и бяла техника/ марката непрекъснато до изтичането на срока за закрила -26.11.2012г.,а и след това,въпреки,че поради пропуск регистрацията не е била подновена; използването се е осъществявало чрез обозначаване с марката на веригата магазини за техника „Т.“ в София и П.,както и чрез осъществявана интензивна реклама на търговската им дейност с поставянето на този знак върху фасадите на търговските обекти,върху превозни средства,върху облеклата на работниците и служителите им,върху разпространявани рекламни листовки, в печатни издания, електронни и други медии, интернет.В резултат на това използване съдът е приел,че в периода преди регистрацията на марката на ответника – 2013г. знакът Т. и вариантите му са се превърнали в утвърдена марка на българския пазар,една от водещите в търговията с битова техника,добре известна на потребителите и търговците. Наличието на обективния елемент – идентичност или висока степен на сходство между марките и стоките и услугите,за които са били регистрирани /първоначално от ищеца,а впоследствие от ответника/, съдът е приел за установено от изслушаната в производството пред първата инстанция съдебно-маркова експертиза.Въз основа на установеното със свидетелските показания и релевантните писмени доказателства,че ответникът често е посещавал офисите и търговските обекти на ищеца,лично и като съдружник и управител на дружеството [фирма],заедно с лицето Б. Д.; че през 2009г. е прехвърлил на това лице дружествените си дялове от капитала на посоченото дружество, а след регистрацията на марката е сключил с последното предварителен договор за продажбата й срещу 300 000 лв.; че през 2014г. е завел срещу ищеца искове по чл.76 ЗМГО,претендирайки обезщетение в размер на 10 000 лв. /частично от 400 000 лв./ , САС е заключил,че е доказана недобросъвестността на заявителя – ответник при регистрацията на процесната търговска марка с оглед допускане на възможно извличане на изгода чрез използването на репутацията на наложената на пазара марка на ищеца и заявяване на парични претенции към ползващите я търговски дружества.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по /цит./„съществени с оглед изхода на спора въпроси за тълкуване на съдържанието на понятието „недобросъвестност“ по смисъла на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и по-специално за установяване субективния фактор,изразяващ се в знание за използването ; за приложимите критерии в търговското право при преценка дали дадено действие е недобросъвестно; за доказателствената тежест за доказване факта на знание у заявителя,че заявеният знак е използван от друго лице и допустимите доказателствени средства; за съдържанието на понятието „информиран потребител“; за практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и на съдебните институции на Общността,където недобросъвестността се е утвърдила като понятие,противоположно на понятието „добросъвестност“ и се изразява в нечестна практика,изключваща всяко почтено намерение“. Посочено е,че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетото в решения на ВКС /постановени при действието на отменения ГПК/ – по т.д.№920/06г., по т.д.№219/07г. и по т.д.№225/04г., както и в решение на СГС ТО VI -14 по гр.д.№1239/11г., решение №1246/19.06.13г. по т.д.№1805/14г. на САС и решение №1043/07.07.2014г. по т.д.№2058/10 г. на СГС – основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В края на изложението в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 /формално посочена/ касаторът е поставил въпроса Може ли ищецът- лицензодател [фирма] и лицензополучателят [фирма] въобще да бъдат идентифицирани като действителни притежатели на нерегистриран знак или осъщественото от тях ползване е било единствено в качеството им на лицензодател и лицензополучател ,съгласно договор за предоставяне на изключителна лицензия за марка с рег.№50108 Т.?
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са налице законоустановените предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното от касатора въззивно решение.
Съгласно задължителните указания в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение.В представеното от Щуков изложение такъв въпрос не е формулиран,а само са посочени общо теми,част от които са засегнати в атакуваното от него решение на САС /без тази за практиката на OHIM/. С оглед принципите на състезателното начало и равнопоставеност между страните ВКС няма нито правото,нито задължение да извежда правния въпрос от изложението, а може единствено да го конкретизира и уточни или перифразира,без да променя вложения в него от касатора смисъл.Непосочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Наред с това не се установява допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.Твърдението за противоречие на изводите на САС с незадължителна съдебна практика,обективирана в посочените решения на ВКС не се потвърждава с оглед непредставянето на съдебните решения по посочените търговски дела,а и поради липсата на по-конкретни данни същите не могат да бъдат издирени служебно в информационните масиви на съда или в системите на „А.“ и „С.“. Останалите цитирани и представени от касатора решения на СГС и САС няма данни да са влезли в сила,поради което и съгласно т.3 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС не биха могли да обосноват наличието на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Поставеният в раздел III от изложението въпрос не осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,тъй като е формулиран с оглед конкретните обстоятелства по делото и поради това е от фактологичен характер и касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд.Въпросът не е свързан с решаващите му изводи и поради това не може да обуслови допускане на касационното обжалване при наличие на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК.Не е обоснован и допълнителният критерий на т.3 на същия член и алинея,който само е цитиран,без да са изложени съображения за необходимост от създаване на практика за попълване на празноти в закона,отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми,промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия,съгласно указанията в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже достъп до касационен контрол на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.,за извършването на които са представени съответните доказателства.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1598/ 22.07.2016г. по в.т.д.№2171/16г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. К. Щ. с ЕГН[ЕИК] и с адрес [населено място] [улица]ет.6 ап.16 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 960 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.