О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№245
София 01.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 880/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Е. Б. и И. Ц. В. против определение № 147 от 14.01.2016 г. по ч. гр. дело № 104/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 26.10.2015 г. по т. д. № 103/2015 г. на Монтански окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от [фирма] искове по чл. 422 ГПК. Съдът е установил, че поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на Б. на 22.04.2015 г., от която дата е започнал да тече двуседмичният срок за възражение. Поради липса на постъпило възражение в законовия срок по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, съдът е приел, че същата е влязла в сила. Прието е още, че оттегляне на възражението на жалбоподателката В. след предявяване на иска, но преди получаването на препис от исковата молба, има за последица единствено стабилизиране на издадената заповед за незабавно изпълнение, но не прави оттеглянето на възражението недействително.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, частните касатори лаконично са посочили, че обжалваното определение е в противоречие с ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС от 18.06.2014 г., решение от 11.08.2015 г. по гр. д. № 132/2014 г. на Монтански окръжен съд, решение от 25.11.2014 г. по гр. д. № 889/2013 г. на Варненски районен съд и решение от 23.04.2015 г. по т. д. № 26/2015 г. на Монтански окръжен съд. В заключение също така лаконично са заявили, че е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Страната е поддържала лаконично разбиране, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чрез изброяване на съдебни актове, без да бъдат изложени каквито и да било доводи, свързани с допуснато отклонение от задължителна за съдилищата практика, при липса дори на посочен обединителен критерий,с оглед различните правни въпроси третирани от изброените съдебни актове, по който следва да се разгледа твърдяното противоречие. Цитираните и приложени от касаторите, решения на Монтански окръжен съд,за които не е установено влизането им в сила, изобщо не съставляват практика по смисъла на т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г., а и дори да беше установено влизането им в сила, те нямат относимост към соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като освен това същите разглеждат съвършено различни от обжалваното определение хипотези. Цитираното решение на ВКС, както и ТР ОСГТК № 4/13г. са актове относими към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но само като актове включени в обхвата му. Не се установява каквото и да било противоречие с приетото от въззивния съд,обаче, дори и да се приеме, че страната / което тя не е заявила, нито поддържала/, сочи като правен въпрос, този разгледан от касационният състав, респ. от ОСГТК, тъй като тези въпроси са неотносими към предмета на настоящия процесуалноправен спор. При липса на правен въпрос, при неотносимост на изводите в тази практика към разглеждания случай и при липса на каквото и да било обосноваване от страна на касаторите на такова противоречие не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 147 от 14.01.2016 г. по ч. гр. дело № 104/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: