ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
[населено място], 23.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1271/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. А. Г. и „ Кооперативен пазар” ООД, [населено място] против определение № 554 от 12.12.2017г. по т.д. № 704/17г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „Бългериън дивелопмънт 07”ООД, [населено място], чрез пълномощника си – Зл. О. е на становище, че частната жалба е допустима, но е неоснователна, а и не са налице предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд, е потвърдил определение № 1084 от 19.09.2017 г. по т.д. № 177/2017 г.на Старозагорски окръжен съд, с което е била оставена без разглеждане въззивната жалба на „Кооперативен пазар” ООД, [населено място], подадена чрез съдружника -Т. А. без представителна власт да представлява дружеството. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за правилна преценката на първостепенния съд да остави без разглеждане подадената от Т. Г. въззивна жалба, тъй като от извършената от първостепенния съд справка, както и от извършената служебно от въззивният съд такава е било установено, че „ Кооперативен пазар” ООД има вписан управител и това е С. К.. Направен е извод, че това е и лицето което има представителна власт спрямо дружество и само то може да го представлява пред съда. Доколкото Т. Г. е само съдружник в това дружество и не е вписана като управител в ТР към момента на подаване на въззивната жалба, то и тя не може да извършва процесуални действия от името на дружеството.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Частният касатор Г. е инкорпорирала изложението си в частната касационна жалба, като е поддържала основание, обозначено от нея като 280,ал.1 ГПК. Посочено е, че обжалваното определение противоречи на Конституцията, актове на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека. Това разбиране пространно е развито като са сочени конкретни решения на КС, чието съдържание относимо към защитата право на собственост и правото на защита на правата въобще е разглеждано подробно. Посочено е още противоречие с изброени съдебни актове на ВКС, с което касаторът е заявил, че било прието по приложение разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, че решенията на ОСС по отношение освобождаване на управителя и избор на нов имали незабавно действие за съдружниците. Поддържано е още и основанието по чл.280, ал.2 ГПК като е сочен довод за недопустимост на акта, изведен от това, че първоинстанционният съд „ се произнесъл недопустимо като въззивен съд вместо да процедира жалбата”. Заявено е, че определението било и очевидно неправилно като отново са повторени доводите за противоречие с конкретни текстове на конституцията на РБ и практика на ЕСПЧ, Други доводи не са развити.
Частният касатор Г. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Същата по основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не е поставила правен въпрос, който съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на правен въпрос е достатъчна за да се приеме, че не е налице соченото основание, без да се обсъждат допълнителните доводи- арг. т.1 ТРОСГТК № 1 /09г. Извън това изложението, свързано с поддържан допълнителен критерий е изцяло неотносимо към основанията за допускане на касационно обжалване. Както бе посочено по-горе въззивният съд е потвърдил акта на първостепенния, който в качеството му на администриращ въззивната жалба съд, възложено му от императива на чл.259,ал.1 ГПК и чл.262 ГПК е оставил без разглеждане жалбата на Г., поради това, че същата не може да представлява дружество „ Кооперативен пазар” ООД, тъй като не е вписана в Търговския регистър като негов управител. С оглед тези решаващи мотиви, ирелевантни са сочените решения на Конституционния съд на РБ, които не разрешават въпроси, свързани с представителството пред съд на ООД и възможността на съдружник да извършва процесуални действия от името на дружеството. Още по-малко тези въпроси са разглеждани и в сочената пространно практика на ЕСПЧ, които освен останалото са ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не се обосновава довод и за противоречие с цитираните многобройни актове на ВКС, тъй като съдът изобщо не е разглеждал действието на избора на нов управител между съдружниците.
Не обосновава недопустимост на акта, разбирането на частният касатор Г., че първостепенния съд се е произнесъл като въззивен съд и „не е процедирал жалбата”. Доводите са правно несъстоятелни, с оглед на вече посоченият процесуален ред- чл.259 и сл. ГПК, възлагащ на съдът постановил решението, неговото администриране при обжалването му. Следователно, постановеното определение е допустим съдебен акт.
Касаторът е поддържал като селективен критерий основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, частният касатор пространно е извел от обстоятелства, сочени като негови възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд, т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа очертаване на противоречие намерено от касатора с нарушаване достъпа му до съд, каето както вече бе отбелязано не е и налице и с актове на ЕСПЧ, чиято релевантност към соченото основание не е и посочена от страната.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на СГС. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени като заплатени разноски в размер на 600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 554 от 12.12.2017г. по т.д. № 704/17г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. А. Г. да заплати на „Бългериън дивелопмънт 07”ООД, [населено място],направените по делото разноски в размер на 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: