4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 27.02.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1856/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №919 от 20.04.2017г. по т.д. 4182/2016г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса – „ Какво е предназначението на банковата гаранция по смисъла на чл.29, ал.1 и 2 във вр. пар. 6,ал.2, т.1 от ПЗР на ЗЕВИ”.По този въпрос е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е твърдял противоречивото му разрешаване, с оглед разрешенията, дадени по същия въпрос с решение по т.д. 4412/15г. на СГС. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът: „Какъв е характерът на отговорността за неизграждане на планиран и одобрен енергиен обект по чл.29 ЗЕВИ”. Страната е развила доводи за неправилност на изводите на съда и лаконично е посочила, че по този въпрос няма практика на ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос е релевантен, като със същият е въведен общ критерий по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий по първия въпрос основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание, предполага развити доводи във връзка с наличие на влезли в сила решения на съдилищата, с които при фактически идентитет на разглежданите случаи са обосновани противоречиви правни изводи. Или установяването на основанието изисква приложено от касатора друго влязло в сила решение, по което поставеният въпрос, при идентична фактическа обстановка, е разрешен противоречиво- арг. т.3 ТР ОСГТК №1 /09г. По това основание, страната е развила разбирането си за наличие на такова противоречие, но не е изпълнила задължението си да приложи решението на СГС, на което се позовава. Не са ангажирани доказателства от касатора, чието е задължението, за влизане на това решение в сила, което единствено предполага формиране на съдебна практика. Нещо повече, противната страна в своя отговор на подадената касационна жалба/ във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК/ е заявила, че същото решение е било отменено от САС по реда на инстанционния контрол и към настоящият момент производството е висящо по касационна жалба. Т.е. касаторът не установява наличие на практика на съдилищата, която да противоречи на приетото от въззивният състав по основателността на претенцията. Следователно, по първия поставен въпрос, не се установява наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият поставен въпрос, съобразно поясненията към него, не е изведен от решаващите изводи на състава. Съдът е интерпретирал текстово чл.29 ЗЕВИ единствено, с оглед разграничаване на производителите,във връзка с авансовото плащане на цената за присъединяване към мрежата, в зависимост от това дали те сами изграждат съоръженията за присъединяване или същите се изграждат от собственика на мрежата. Въззивният съд,обаче, е извел своят решаващ извод, с оглед приложението на пар.6,ал.2, т.1 ПЗР ЗЕВИ, както и от самият договор, сключен между страните. Обосновал е, че с чл.10.2.9 от договора е уговорено [фирма] да има право да усвои банковата гаранция, ако до 31.11.2013г. производителят по своя вина не въведе в експлоатация съоръженията за присъединяване, а с чл.12.3 е предвидено, че при едностранно прекратяване на договора от страна на производителя, ако обекта няма да се изгражда, „Н.” има право да усвои в негова полза на основание пар.6 ПЗР ЗЕВИ банковата гаранция по т.13.9. Освен това, съдът е мотивирал своето решение за неоснователност на иска и с оглед чл.22 ЗЕВИ,разглеждайки задълженията за планиране на възможностите за присъединяване към електропреносната мрежа, обсъдил е същността на банковата гаранция, за да направи решаващия си извод, че правоотношенията, които се развиват между кандидата за изграждане на енергиен обект и собственика на електрическа преносна мрежа се подчиняват на строга законова регламентация и са свързани със защита на национална цел – насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия от възобновявеми източници и поради това и законът санкционира неизграждането на обектите за присъединяване. Съдът,както бе посочено, е приел, че договореното от страните в процесния договор за присъединяване към електропреносната мрежа, следва в голямата си част законодателната рамка, като в случая съобразим следвало да бъде главно факта, че ищецът не е изградил съоръженията, каквото задължение е поел, по причини, за които той отговаря. Или предвид тези мотиви въпросът, така формулиран от касатора, не е релевантен. Отделно, страната не е изложила и доводи, обосноваващи допълнителен критерий, с оглед поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,което изисква касаторът да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Следователно общо посоченото, че по въпроса липсва съдебна практика е без правно значение за мотивиране на допълнителния критерий, след като не е обосноваван довод за непълнота или неяснота на правната норма, обуславящ извод за необходимост от тълкуване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, поисканото от него юристконсултско възнаграждение в размер на 450лв., с оглед чл.25, ал.2 Наредба за заплащането на правната помощ.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №919 от 20.04.2017г. по т.д. 4182/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: