О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
[населено място], 03.12.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1773/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №786/03.04.2018г. по т.д.№6125/17г. на Софийски апелативен съд,с което след частична отмяна на решение № 1329/05.07.17г. по т.д.№4229/12г. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените в обективно съединяване от касатора срещу „Строително предприемачески холдинг“ЕООД искове с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 5 308,38 лв. , представляваща неплатена част от прехвърлено вземане за възнаграждение по договор от 11.12.2008г. и допълнително споразумение от 23.06.2009г.,сключени между „Дабъл трак“ООД и „Строително предприемачески холдинг“ЕООД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 97,26 лв.,а в останалата му част,с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените им размери, решението е потвърдено.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради допуснати нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материални законови разпоредби и необоснованост.
Ответникът по жалбата „Строително предприемачески холдинг“ЕООД поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния акт,а по същество – за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и доводи за неговата неправилност.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира следното:
Предмет на делото са предявени от едноличния търговец срещу търговското дружество искове,с които се търси неплатено от последното в полза на „Дабъл трак“ООД – изпълнител по договор за услуги със собствена строителна механизация и споразумение към него част от възнаграждение, за което последният издал данъчна фактура №10000000004/ 01.12.2009г. и дебитно известие №[ЕГН]/10.02.2011г. Активната си легитимация ищецът е обосновал с твърдения за сключен на 05.03.2012г. между него и „Дабъл трак“ ООД договор за цесия,с който вземането в претендирания от него размер от 44 206,33 лв. му е прехвърлено. Ответникът се е противопоставил на така предявените срещу него искове с доводи за недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет, основани на твърдения за липса на възникнало в полза на „Дабъл трак“ООД вземане. Твърдяната недействителност е основана на правопогасяващо възражение за плащане на задължението по фактурата и за липса на сочените в чл.115 ал.1 ЗДДС основания за издаване на дебитното известие.
Първата инстанция,след обстоен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства и заключения на вещи лица, е приел,че изпълнителят по договора за изработка „Дабъл трак“ООД е изпълнил възложени му от ответника работи,които са били приети от последния, с факта на осчетоводяването на фактурата,в която работите са индивидуализирани по вид,количество,единични и обща цена; по същата е извършено частично плащане,като неплатена е останала сума в размер на 5 308,38 лв.; с издаденото по-късно от изпълнителя – цедент дебитно известие са начислени допълнителни цени за така извършените и приети като видове и количества работи,но поради факта,че ответникът – възложител не е осчетоводил същото, е заключено,че липсва постигнато съгласие между страните за изменение на цените на вече приетите работи.Поради това съдът е приел,че в полза на ищеца по делото с последващо сключения договор за цесия е прехвърлена само неплатената част от вземането по фактурата,която и е присъдил,ведно със законната лихва и обезщетение за забавата до датата на исковата молба.
Сезиран с въззивни жалби от двете страни, Софийски апелативен съд е приел за установени наличието на валидно правоотношение между ответника и „Дабъл трак“ООД,възникнало по силата на сключения между тях договор за извършване на услуги със собствена строителна механизация и допълнително споразумение към него; изпълнението на описаните във фактура №10000000004/ 01.12.2009г. услуги по вид,количество и цени и приемането им от ответника,чрез осчетоводяването им от последния и ползването на данъчен кредит; наличието на неплатен остатък от задължението по тази фактура в размера,установен чрез експертиза в първата инстанция. Недължимостта на тази част от вземането е обоснована от въззивната инстанция с липсата на съгласие между ищеца и частния му праводател /цедента/ именно то да бъде прехвърлено. Този извод съдът е подкрепил с аргумент,извлечен както от текста на договора за цесия,според който предмет на цесията е единствено вземането , обективирано в дебитното известие,с което за същите услуги са били начислени допълнително суми като цена,а не вземане,представляващо остатък от цената по фактурата,така и от текста на уведомителното писмо до цедирания длъжник, съдържащо изрично изявление,че в полза на ищеца е прехвърлено вземане от 44 206,33 лв., съгласно дебитното известие към фактурата. Поради това въззивната жалба на ответника „Строително предприемачески холдинг“ЕООД е уважена,като частта от вземането,призната от първоинстанционния съд за дължима, е отречена.За да остави без уважение въззивната жалба на ищеца [фирма] , апелативният съд е намерил за недоказано /пълно и главно от ищеца/,че след издаването на фактурата и нейното двустранно осчетоводяване страните са постигнали съгласие за изменение на размера на определените в нея цени на услугите.Посочил е,че издаването и осчетоводяването от изпълнителя на дебитното известие за корекция на цените на услугите са едностранни актове,недоказващи приемането на тази корекция от насрещната страна,респ. обвързването й с друга по размер цена.Като неоснователно е счетено възражението на този въззивник,че дебитното известие е издадено за отстраняване на допусната техническа грешка относно единичната цена на фактурираните услуги,доколкото страната /ищецът/ не е доказала с първични счетоводни документи /установяващи основанието за начисляване/, че се дължи по-висока от фактурираната цена.
Искането за допускане на така постановеното въззивно решение до касационен контрол [фирма] обосновава в изложението си по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК с твърдение,че Софийски апелативен съд се е произнесъл в него по значимия за изхода на делото въпрос „Законосъобразно ли е едностранното анулиране на дебитно известие с протокол по чл.116 ал.4 ЗДДС от получателя,респ. поражда ли анулирането действие,когато е извършено от получателя без надлежното съгласие на издателя на дебитното известие?“.В допълнение касаторът се позовава на наличието на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като твърди,че произнасянето по въпроса от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалба и в изложението към нея е направено оплакване за абсолютна неправилност на изводите на въззивния съд,с което е счетено,че е налице предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за допускане на решението му до касационен контрол.
Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда общ и допълнителни критерии за допустимост,които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. Общата предпоставка се счита осъществена,когато в изложението касаторът е формулирал конкретен правен въпрос, който, според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е от значение за изхода на делото.Последното означава,че този въпрос е бил въведен от страните в предмета на спора и по него е налице произнасяне на съда, обусловило крайния му извод по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания. Наличието на общото основание е необходимо,но недостатъчно условие и предполага, с цел успешно провеждане и приключване на селективната фаза от касационното производство, наличие на обоснован,съобразно разясненията в тълкувателното решение, допълнителен критерий в някоя от хипотезите,посочени в т.т.1-3 на чл.281 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира за неосъществени изискуемите от закона предпоставки за достъп до касационен контрол на постановеното от Софийски апелативен съд решение. Поставеният въпрос не може да се приеме за обуславящ,доколкото не е бил въведен в предмета на спора, нито е разрешен от въззивния съд по решаващ за изхода му начин. Същият е основан на твърдение /за наличие на едностранно анулиране на дебитното известие от страна на ответника/,което е наведено едва пред настоящата инстанция,извън предвидените в ГПК преклузивни срокове. Не се обосновава и приложимост на допълнителния селективен критерий,сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Последната е цитирана само формално,без да се сочи необходимост от тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите,посочени в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на въззивния акт при сочените критерии по чл.280 ал.1 вр. т.3 ГПК не подлежи на уважаване.
Основание за отказ е налице и поради липса на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК,на което в допълнение се е позовал касаторът. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, решението следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка, съответно обосноваваща приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК /ДВ бр.86/17г./ предпоставка за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Аргументите на касатора в тази насока не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касатора достъп до касационен контрол на атакуваното решение на Софийски апелативен съд.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1500 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №786/03.04.2018г. по т.д.№6125/17г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на „Строително предприемчески холдинг“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] разноски за производството пред ВКС в размер на 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.