Определение №108 от 12.4.2016 по търг. дело №2616/2616 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 108

С.. 12,04,2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. д. № 2616/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 312/11.06.2015 г. по в. гр. д. 199/2015 на Окръжен съд – Смолян. Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли за неговата отмяна.
Ответникът по касация, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване въззивното решение и същото е съобразено както с процесуалния, така и с материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Върховния касационен съд, състав на I т. о., след като обсъди данните по делото намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска [община] да бъде осъдена да заплати на [фирма] суми в общ размер на 12 300 лева, представляващи абонаментни такси по сключен договор за изграждане, доставка, инсталация, поддръжка и абонаментно обслужване на системи за видеонаблюдение, както и суми в размер на 9 653,45 лева, представляващи неустойка за забавено плащане на абонаментните такси.
При тези фактически данни и като съобрази, че касационната жалба е подадена на 16.07.2015 г. и цената на всеки от предявените искове е под визирания в закона минимум, предвиден за допускане до касационно обжалване, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в редакцията й след изменението с бр. 50 на ДВ от 03.07.2015 г. (в сила от 07.07.2015 г.), според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева – за търговски дела, настоящият състав намира, че е налице процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от Върховния касационен съд, Търговска колегия.
С оглед изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и при прекратяване на производството. Представен е договор за правна защита и съдействие, съгласно който уговореното възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 900 лева е платено в брой. Съгласно т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. На основание гореизложеното на ответника по касация, [фирма], следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] против решение № 312/11.06.2015 г. по в. гр. д. 199/2015 на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА [община], на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за касационното производство в размер на 900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщенията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top