3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 13.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1888/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на
„Булцем” ЕАД, гр. Варна против решение №68 от 10.04.2018г. по т.д. №94/18г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – „ОМВ България” ООД, София, чрез пълномощника си – адв. Г. М. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. М. С. е поставил въпроса – „ Периодични ли са по смисъла на чл.111,б.”в” от ЗЗД плащанията, когато се основават на един и същ рамков договор, предвиждащ доставки по периодични заявки с договорени минимални количества за всеки месец и падеж, определен в дни след фактурирането”. Касаторът е поддържал, че въззивният съд се е отклонил от задължителна за съдилищата практика, обективирана с ТР ОСГТК №3/11г.„ При условията на евентуалност” е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изведено от разбирането му, че цитираното тълкувателно решение определяло общите белези на „периодичните плащания”, а ако били налице колебания, следвало да бъде разгледано конкретното договорно правоотношение. В подкрепа страната е изложила защитната си теза като отговор на поставения от нея въпрос.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него въпрос може да бъде приет за релевантен, въпреки че е поставен в контекста на неговата защитна теза, касаеща конкретния договор и в този смисъл определяща отчасти фактическия му характер. Страната не обосновава,обаче, допълнителен критерий, съобразно посоченото от нея основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираната задължителна практика е изцяло съобразена от съставът на въззивния съд, който за разлика от касатора не е обсъждал само част от елементите визирани от ТР ОСГТК №3/11г., а е съобразявал своето тълкуване на конкретното правоотношение, очертавайки всички установени с диспозитива на тълкувателното решение предпоставки за наличие на периодичност на плащанията по смисъла на чл.111,б.”в” ЗЗД, като ги е съотнесъл към установените по спора факти. Или, именно с оглед това тълкувателно решение, съставът на въззивния съд е извършил преценка, за липса на периодичност по отношение на доставките, направени само след заявка, без да бъдат договорно определени, като падежът на плащането е обвързан не от предварителна договореност между страните, а от издаването на фактура по всяка от доставките, чието количество и време на извършването не е заложено в договора. Или както е съобразил още съдът, плащанията следват само издадените фактури, съобразно заявеното за всяка сделка, а не съобразно договореното с рамковия договор. Ето защо и твърдението на страната за това, че уговорените с този договор минимални месечни количества, определят периодичност на доставките не обосновава извод за противоречие с разглежданата от въззивният съд задължителна практика, а съставлява фрагментарно разбиране на същата, отделяйки само част от визираните в нея присъщи признаци на периодичността, без да бъде съобразено именно това, че само уговорените минимални месечни количества не определят договорка за конкретен падеж на задължение, настъпващо през определени договорени предварително интервали от време / дори и различни/. Т.е налице е съществена разлика с периодичните задължения -липсва уговорена от страните регулярност, за да се приеме, че конкретния рамков договор има периодичен характер. Следователно, съдът изцяло е съобразил цитираната практика и съответно, касаторът не установява предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Този извод се налага поради това, че липсва обосноваване за неяснота и непълнота на приложена от съда правна норма, която да предполага необходимост от тълкуване, както и не е разгледана и неправилно формирана практика на съдилищата. Освен това по поставения въпрос е налице обсъдената по-горе задължителна тълкувателна практика,очертаваща общите признаци на понятието „ периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, приложими към всяко правоотношение. С оглед това, посоченото от страната „ евентуално” основание не е установено от нея.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №68 от 10.04.2018г. по т.д. №94/18г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: