5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 26.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2178/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. С. Д., А. В. А., Н. В. А., А. В. Д. и Н. С. Д. против решение № 1353 от 14.06.2017 г. по гр.д. № 2770/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – С „Н б на б а з”, [населено място] чрез пълномощника си – адв. Р. Г. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество жалбата е обсъдена като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите,чрез пълномощниците си, са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса – „Имат ли задължение пътуващите в пътно превозно средство с животинска тяга лица, различни от водача, да следят дали водачът е спазил разпоредбите на чл.71 ЗДвП? Следва ли по отношение на лицето, което е било пътник в ППС с животинска тяга, да бъде приложена разпоредбата на чл.51,ал.2ЗЗД?”Поддържано е, че този въпрос е решен в противоречие с приетото по него с решение №93/12 на ВКС, ІІ т.о. и решение №45/09 на ВКС, ІІ т.о.части от мотивите, на които са възпроизведени. Поставен е въпросът – „Следва ли да се приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник, возещ се при водач на каруца употребил алкохол без същият да е извършил нарушение на ЗДвП, което да се намира в причинна връзка с механизма на ПТП и употребата на алкохол”. Страната е поддържала по този въпрос основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като общо е посочил, че създадената поради неточно тълкуване съдебна практика води до нарушаване на залегналия в чл.5 ГПК принцип. Изложени са и оплаквания за неправилност на приетото от въззивният съд в тази насока. Поставен е въпросът – „ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки”.Страната общо е поддържала противоречие с указанията, дадени с ППВС 4/68г. и с изброени решения на ВКС. Поставен е въпросът – „ Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”. Страната е поддържала противоречие с практика на ВКС разгледано е и ППВС № 4/68г. с оглед въведените от него критерии както и са сочени в тази връзка и решения на ВКС.поставени са и въпросите „ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?” като е сочено противоречие с решения на ВКС. И „ За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск.” Сочено е противоречие с решение на ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторите, чрез пълномощниците си – адв. Е. П. и М. Я. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка от първият, вторият и шестият поставени въпроси може да бъде изведен релевантен, свързан с приетото от въвззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат. По тях страната, обаче не обосновава допълнителен критерий. Този извод се налага поради това, че сочената практика е ирелевантна, тъй като въпросът относно съпричиняването на вредоносния резултат в хипотеза на употреба на алкохол от водача, респективно относно действията на пострадалия, които съставляват поемане на предвидим и очакван риск е разрешен със задължителна тълкувателна практика на ВКС – ТРОСТК № 1/14г., с т.7, на което изрично е прието, че макар и пострадалия да не е допринесъл за конкретното настъпване на произшествието, ако той с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,т.е. ако поведението му е рисково, това е основание за приемане наличие на съпричиняване. Също така е посочено, че поемането на предвидим и очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Това рисково поведение, съдът следва да преценява във всеки конкретен случай С оглед така приетото и изцяло в съответствие с него, въззивният съд е извършил обстойна преценка на данните по делото във връзка с възраженията на застрахователя, като е разгледал неговите твърдения за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат в контекста на собственото му поведение. Така е стигнал до извода, че пътувайки в необозначена ППС с животинска тяга / в противоречие със задължението по чл.71, ЗДвП/ в тъмната част на денонощието и с оглед заключението на вещото лице, което е посочило, че ако е била със светлоотразители каруцата е щяла да бъде видима и съответно удара и могъл да бъде избегнат, са налице рискови действия на пострадалия,които съставляват поемане на предвидим и очакван риск. В тази връзка и с оглед изрично указаното в цитираната тълкувателна практика, че всеки отделен случай следва да бъде преценяван съобразно събраните по делото доказателства, то и посоченото решение постановено преди цитираната задължителна практика е ирелевантно за установяване на допълнителен критерий. Нямат такава релевантност и останалите изброени съдебни актове, тъй като разгледаното по-горе възражение, самостоятелно не обосновава извода за съпричиняване в приетия размер, с оглед приетото за основателност и на другото възражение на ответника- че качвайки се след употреба на алкохол, в значителни количества, съобразно токсикологичната експертиза и от четиримата пътуващи / не е било установено кой е бил водач на каруцата/е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД / така изрично т.7 на ТРОСТК №1/14г./ Или с оглед изложеното по първите два въпроса и последния, страната не обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед посочената по-горе дефинитивност на правния въпрос,третият и четвъртия въпрос, които са по приложението на чл.52 ЗЗД съдържат в себе си твърдения на касатора, изведени от оплакването му за неправилност на съдебното решение, доколкото в тяхното съдържание са налице обстоятелства, които не съответстват на установеното – решението е с изложени обстойни мотиви, съобразени с всички доказани факти в проводството и при съобразяване на всички критерии залегнали в ППВС №4/68г. т.е. при съобразяване с указанията в задължителната съдебна практика- изрично стр.122 на дело 2770/16 на САС. Или обоснован е извода относно общият размер на обезщетението във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, като са взети предвид относимите към този размер факти установени по спора. При тези фактически данни, въпросите не установяват наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Но дори и да се приеме, че е налице релевантен правен въпрос свързан с приложението на чл.52 ЗЗД страната по него не обосновава допълнителен критерий. Касаторите не са развили доводи по поддържаното от тях основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са цитирали практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които в случая въззивният съд е разгледал. Или не е обосновано конкретно противоречие със сочената практика. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД, както бе отбелязано също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или общото твърдение за отклоняване от тази практика, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване.. Поради това и така поддържаното от касаторите противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Петият поставен въпрос е пояснен с това, че съдът не обсъдил възрастта на загиналия, влошеното емоционално състояние на ищците, както и съдебната практика по сходни дела. Така формулиран и пояснен въпросът не е релевантен, тъй като не съответства на установените по спора факти. Както вече бе изяснено съдът е обсъдил във връзка с определяне на стойностния адекват на вредата, именно емоционалното състояние на ищците, връзката им с пострадалия, възрастта на загиналия с оглед събраните по делото доказателства, като е съобразил всички установени факти. За решаващите мотиви на съда ирелевантна е изброената във въззивната жалба практика, тъй като тя е неотносима към конкретните факти по случая.
С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна следва да бъде присъдени, направените, поискани и установени разноски в размер на 9600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1353 от 14.06.2017 г. по гр.д. № 2770/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. С. Д., А. В. А., Н. В. А., А. В. Д. и Н. С. Д. да заплатят на С „Н б на б а з”, [населено място], направените разноски пред настоящата инстанция в размер от по 9600лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: