Определение №118 от 5.3.2019 по ч.пр. дело №3179/3179 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 05.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д.№ 3179/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Енко Пластикс“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 3862/10.12.2018 г. по т.д. № 4379/2017 г. на Апелативен съд София.
Ответникът по частната жалба- „Акумпласт“ АД, [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Ж., е депозирала становище, с което оспорва допустимостта и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е оставил без уважение подадената от жалбоподателя молба вх. № 21809/06.12.2018 г. за допускане на обезпечение на предявен иск чрез следните обезпечителни мерки: да се наложи запор върху изчерпателно посочени движими вещи; да се назначи за пазач — лице от охраната на дружеството ответник „Акумпласт“ АД, [населено място], който да носи персонална отговорност за неизпълнение на предписанието, в следствие което жалбоподателят има опасност да претърпи значителни вреди; да се запечатат производствените помещения на „Акумпласт“ АД, [населено място], до извършване на опис; да се допусне посещение на ЧСИ/ДСИ от региона /избран по преценка на молителя след издаване на обезпечителната заповед/, който да направи съответния опис и да установи вида и количеството на подлежащите на запор вещи, намиращи се в производствените помещения на „Акумпласт“ АД. За да постанови този резултат, решаващият въззивен състав е констатирал, че предпоставките за допускане на обезпечението – допустимост и вероятна основателност на иска, са налице, но е счел, че исканите обезпечителни мерки са прекомерни, с оглед характера на търсената защита.
Върховният касационен съд, след като се запозна с всички данни по делото, намира жалбата за основателна.
Безпротиворечиво, ВКС в практиката си приема, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл. 389 и сл. ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда, както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща / в този смисъл напр. – решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 93/2012 г. на ІV г.о.; определение № 229 от 22.03.2012 г. по ч.гр.д. № 5/2012 г. на ІV г.о.; определение № 516 от 30.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3999/2013 г. на ІV г.о. /.По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда /да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право/, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица. / в този смисъл напр. определение № 26 от 25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 198/2016 г. на І г.о.; определение № 516 от 30.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3999/2013 г. на ІV г.о., определение № 176 от 25.03.2015 г. то ч.т.д. № 801/2016 г. на І т.о./
В настоящият случай, с молба вх. на САС № 21809/06.12.2018 г. жалбоподателят е поискал обезпечение на иск с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 4 вр. с т.1 и т.2 ЗПрД- за установяване и преустановяване на нарушение на правото му върху дизайн и изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. Въззивният съд лаконично е отбелязал, че е установена вероятната допустимост и основателност на исковете, но мерките били несъответни на обезпечителната нужда. Този извод не е мотивиран, като съставът не е направил разграничение между поискана обезпечителна мярка по смисъла на чл.397 ГПК и искане за реализирането й, чрез изпълнение на обезпечителната заповед, каквото разграничение всъщност е направил настоящият жалбоподател със сезиращата въззивният съд молба по чл.389,ал.1 ГПК. Той изрично е посочил, че иска запор върху двете шприцмашини /които служат за производство на спорните промишлени дизайни/ индивидуализирани като марка N., модели V. 700, V 550 C. SE и V. C., петте вида матрици / шприцформи/ описани спрямо касите, както следва – 1/Каса Е1/4 600/400/125/4, съответстваща на таблицата – каса №4 тревистозелена и на дизайн №6 от множествената заявка с рег.№ 6852, каса Е2 /3 600/400/200, съответстваща на заявена по делото каса 2 черна плитка и на дизайн № 5 от множествената заявка с рег. № 6852, 2/Каса C. B., каса-хляб 600/400/380 съответстваща на заявената каса 5, черна дълбока и на дизайн № 6 от множествена заявка с рег. №6723, 3/ Каса C. 550/350/240, съответстваща на каса 1 синя и на дизайн № 2 от множествена заявка с рег.№6852 и 4/ Каса C. Е2 /2 600/400/200, съответстваща на каса 3 масленозелена и на дизайн №10 от множествена заявка с рег.№ 4/23. Т.е. обезпечителната мярка, която е поискана е запор върху така подробно описаните вещи, въведени като такива по каталога на „А.” и с определеното им съответствие със заявеното по делото и установено като относимо към дизайните, предмет на спора. Т.е. въззивният съд е дължал произнасяне по така заявеното като искана мярка, като е следвало да изложи съображения, след като е приел допустимост и евентуална основателност на исковете дали така поисканото съответства на обезпечителната нужда. Самият молител е уточнил, че иска определената от него като такава по чл.397,ал.1, т.2 ГПК мярка – запор, да бъде наложена чрез назначаване на пазач, запечатване на помещение и опис на ЧСИ/ ДСИ. Т.е. това искане не е за допълнителни обезпечителни мерки,както неправилно е възприето от съда, а е уточнение към начина на изпълнение на поисканата мярка, респективно на обезпечителната заповед- не съставляват мерки, а са били свързани и от страната с фактическото налагане на запора, което не е предмет на заповедта по чл.389,ал.1 ГПК, а на нейното изпълнение. Следователно, съдът е следвало да изложи мотиви защо счита, че запорът върху вещите, предмет на исковете съставлява неподходяща мярка.
Настоящият състав намира за правилно изложеното разбиране за допустимост и евентуална основателност на предявените искове и в частност осъдителния иск по чл. 57,ал.1 т.4 ЗПрД, който следва като правна последица от уважаване на иска по чл.57,ал.1, т.1 от същия закон. В тази връзка правно несъстоятелно е поддържаното от ответната страна, че поради липса на обстоятелствена част иска по чл.57,ал.1, т.4 ЗПрД е недопустим, тъй като има само петитум в исковата молба. Този извод следва от подробно изложеното в същата за нарушаване правата върху защитен промишлен дизайн, установяването, на което има за правна последица уважаване на иска, чието обезпечение се иска и чието изпълнение на едно евентуално позитивно решение би било затруднено без обезпечаване на изпълнението му. Евентуалната основателност на иска / също немотивирана от съда/ следва от съвкупната преценка на събраните доказателства по отношение на нарушаване правото на промишлен дизайн. По делото са изслушани експертни заключения, свидетелски показания, представени са писмени доказателства – документи на Патентното ведомство, както и решение на същото – т.е. доказателства установяващи изключителните права на ищеца върху конкретните промишлени дизайни, определящи вещите, за които се иска запор. Или същият се легитимира като титуляр на права, чиято защита следва да бъде реализирана по предприетия съдебен ред. От изложеното се извежда и евентуалната основателност на исковете.
Съобразявайки характера на търсената защита, настоящият състав намира, че така поисканата обезпечителна мярка е подходяща. Правните последици от наложен като обезпечение запор върху движими вещи /„запор върху пет броя шприцформи“ и „запор върху всички произведени в нарушение на правото на дизайн каси“/ се извеждат от нормата на чл. 401 ГПК, препращаща към разпоредбите на чл. 451 ГПК. Съгласно посочените законови текстове от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да я изменя, поврежда или унищожава. В тази връзка чрез тази обезпечителна мярка се защитава осъществяване на правата по бъдещо положително за ищеца решение по така предявеният от него иск по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД, което е главна предпоставка за допускане на обезпечение съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК. Запорът обезпечава принадлежността на запорираното имуществото към патримониума на длъжника, поради което същият е оправдан в случаите, когато евентуално разпореждане и съответстващото му разпространяване и предаване на вещите на трети лица, би довело до намаляване на възможността за удовлетворяване на кредитора. Т.е. в случая тази мярка би улеснила изземване на продуктите по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПрД, и би предотвратила тяхното разпространение и съответно затрудняване изпълнението на решението.
Установеното наличие на предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за уважаване на молбата по чл. 389 ГПК. Следва да се отбележи още, че начина на реализиране на обезпечителната мярка е въпрос на изпълнението на заповедта, като същото не може да включва затваряне на производствени помещения и ограничаване производствената дейност на ответника по спора, тъй като не съставлява изпълнително действие, произтичащо от наложения запор.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 3862/10.12.2018 г. по т.д. № 4379/2017 г. на Апелативен съд София и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА на основание чл.289,ал.1 ГПК обезпечение на предявеният от „Енко пластикс” ЕООД против „Акумпласт” АД,гр. Добрич иск с правно основание чл.чл.57, ал.1, т.4 вр. чл. 57,ал.1, т.1 ГПК- за установяване и преустановяване на нарушение на правото му върху дизайн и изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване, като НАЛАГА запор върху върху двете шприцмашини /които служат за производство на спорните промишлени дизайни/ индивидуализирани като марка N., модели V. 700, V 550 C. SE и V. C., петте вида матрици / шприцформи/ описани спрямо касите, както следва – 1/Каса Е1/4 600/400/125/4, съответстваща на таблицата – каса №4 тревистозелена и на дизайн №6 от множествената заявка с рег.№ 6852, каса Е2 /3 600/400/200, съответстваща на заявена по делото каса 2 черна плитка и на дизайн № 5 от множествената заявка с рег. № 6852, 2/Каса C. B., каса-хляб 600/400/380 съответстваща на заявената каса 5, черна дълбока и на дизайн № 6 от множествена заявка с рег. №6723, 3/ Каса C. 550/350/240, съответстваща на каса 1 синя и на дизайн № 2 от множествена заявка с рег.№6852 и 4/ Каса C. Е2 /2 600/400/200, съответстваща на каса 3 масленозелена и на дизайн №10 от множествена заявка с рег.№ 4/23.
Да се издаде обезпечителна заповед .
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top