4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 11.10.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 981/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Уинд Енерджи 2007” ЕООД, [населено място] против решение №2054 от 25.09.2017г. по т.д. 5733/2016г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подадено от адв. Д. О., касаторът е поставил въпросите: 1/” Налице ли е процесуално нарушение в случаите, в които препраща към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК, а въззивния съд с мотивите си да допълва решението на първоинстанционния съд”.2 /”При иск, в който се търси сума по неправомерно усвоена банкова гаранция с оглед на служебното начало прогласено в ГПК, длъжен ли е съдът да изследва произхода и наличието на парични средства на наредителя, откъде е получил гаранционната сума и в случай, че не се докажат налични средства, следва ли да се уважи иска за връщане на сумата която не е доказал, че е налична в патримониума му”, 3/Налице ли е частно правоприемство при прехвърляне на банковата гаранция с акта на отделяне на търговското дружество”, 4/ „ Налице ли е законна или договорна суброгация при усвояване на банковата гаранция от лице не посочено като бенефициер в банковата гаранция”, 5/”При отделяне на търговско дружество, може ли да се прехвърли банкова гаранция от търговското дружество – бенефициер и с какъв акт може да се прехвърли банковата гаранция”. Касаторът е поддържал, че тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Страната е възпроизвела разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на т.2 на текста / в отменената редакция,приложима към касационната жалба, с оглед датата на подаването й/, като е заявил, че посочва съдебни решения / изброени от него общо/, които счита за решени по различен начин от въззивното- предмет на обжалване.Постъпила е и молба- изложение от адв. Ст. В., поставил два въпроса аналогични на последните три въпроса, поставени и от другият процесуален представител на касатора, като е развил своето разбиране по тези въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Сочил е и противоречие с две решения на ВКС, по първият въпрос- „ Самостоятелна сделка ли е банковата гаранция и следва ли тя при отделяне на част от търговското дружество да бъде индивидуализирана и описана в решението за отделяне”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос не е релевантен, не само поради това, че е неясен, но и поради това, че не кореспондира с конкретно оплакване, нито в касационната жалба на страната, нито в изложението й.. Въззивният съд от друга страна, в решаващите си мотиви си не е препращал към акта на първостепенния по реда на чл.272 ГПК, което обосновава извод и за фактическо несъответствие на въпроса с мотивите на решението. Вторият въпрос също не удовлетворява изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е неотносим към решаващите изводи на състава, поради това, че обстоятелството дали конкретната сума дадена по банковата гаранция е била принадлежна към патримониума на ищеца, респективно какъв е нейният произход, не определя основателността на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. Формулираните три последни въпроса имат сходно съдържание. От същите, обаче, също не може да бъде изведен релевантен въпрос, тъй като са общи и не са съобразени с конкретните факти по спора, определящи спецификата на конкретния случай, които следва да бъдат съобразени при поставяне на правния въпрос, за да са относими към пасивната материалноправна легитимация на ответника, респективно към постановеният правен резултат, а именно – в случая е установено, че процесния договор, съобразно решение на „Български енергиен холдинг” ЕАД / БЕХ ЕАД/ по протокол от 71/13 / приложен към исковата молба/ е включен в Приложение ІD . С оглед посоченият акт на БЕХ ЕАД, както и решението на ДКЕВР се налага извод, че в случая е налице преструктуриране на енергийната система на РБ, чрез разделяне на мрежите от производството и доставка на електроенергия, което Република България като страна членка на ЕС следва да осъществи, с оглед Директива 2009/72/ЕО на ЕП и Съвета от 13.07.2009г.При това отделяне, с оглед неговата цел е осъществено пълно правоприемство по отношение на договорите сключени в област – пренос на електрическа енергия, която като структура изцяло се поема от ЕСО ЕАД. Или така формулираните от касатора въпроси, с оглед тази фактическа обстановка са ирелевантни за допускане на решението до касационно обжалване.
Отделно, страната не е изложила и доводи, обосноваващи допълнителен критерий, с оглед поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,което изисква касаторът да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Следователно, общото възпроизвеждане на текста на нормата е без правно значение за мотивиране на допълнителния критерий.
Страната е сочила и съдебни актове, след като е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Общо е посочено, че решението било в противоречие с т.3 на ТР ОСГТК №1/09г., както и с изброени решения на ВКС, и съдилищата- на ПОС и СГС. Страната не е поставила конкретен правен въпрос, във връзка с тези свои твърдения, т.е. не е установила общо основание, което е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване по тях. Извън това не е съобразено, че решенията на СГС и ПОС не е установено да формират съдебна практика, тъй като не е доказано влизането им в сила, същото е относимо и кщъм приложеното определение по чл.288 ГПК. Липсата на правен въпрос както и на допълнителни пояснения от страната не може да изясни отношението на останалите съдебни актове към спора, тъй като те са постановени по различни от разгледаните с обжалваното решение правни въпроси,а страната не е посочила и в какво според нея се изразява противоречието. Тълкувателното решение е третирано в съдебният акт, като въззивният съд се е позовал именно на него. В тази връзка, отново липсва яснота за наличие на противоречие, тъй като касаторът не е въвел никакви други оплаквания по така общо заявеното.
Не са релевантни и поставените въпроси в изложението на адв. Ст. В., аналогични на поставените в първото изложение последни три въпроса, касаещи материалноправната пасивна легитимация на ответника. Този извод се налага поради това, че те също не са съобразени със спецификата на конкретния случай, изяснена във връзка с вече разгледаното изложение, поради което и така формулирани въпросите не могат да рефлектират върху правния резултат по спора.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, поисканото от него юристконсултско възнаграждение в размер на 350лв., с оглед чл.25, ал.2 Наредба за заплащането на правната помощ.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2054 от 25.09.2017г. по т.д. 5733/2016г. на Софийски апелативен съд..
ОСЪЖДА „Уинд Енерджи 2007” ЕООД, [населено място] да заплати на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: