5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
[населено място] ,26,05,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на четиринадесети март,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2320/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. против решение №145/28.04.2015 год. по т.д.№ 19/2015 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 243/03.02.2014 год. по т.д.№ 131/2013 год. на Окръжен съд – Кърджали.С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора, в обективно и пасивно субективно съединение срещу [фирма] и К. Д. , искове с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ, за осъждането им да заплатят на ищеца сумата от 30 000 лева, както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за обезщетение за забава върху главницата, в размер на 9 287,43 лева. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение – като постановено в нарушение на чл.270 ГПК, в евентуалност – правилността му, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – чл.99 ЗЗД и чл.534 ал.1 ТЗ. Касаторът твърди, че решаващият мотив на въззивния съд коментира възражение,което ответниците не са заявили в производството, в преклузивния за това срок, а именно – че ищецът и за да би се легитимирал като носител на вземане по менителничния ефект, следва и доколкото не е поемател по записа на заповед, да се легитимира с джиро,каквото няма.Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.269 предл. второ ГПК , тъй като довод,свързан с това възражение няма в собствената му въззивна жалба,а насрещна такава не е подадена, поради което положението му не може да бъде влошавано. Позовава се на противоречие на постановеното решение с друго влязло в сила между същите страни решение,по което,именно въз основа на договора за цесия, сключен от приносителя на ефекта с настоящия касатор, в качеството му на цесионер, с който е прехвърлено вземането по записа на заповед, е обоснована активната легитимация на М. С. П. – решение № 223 по гр.д.№ 44 / 2012 год. на Окръжен съд – Кърджали. Недопустимост се твърди и предвид обстоятелството, че основанията на които е отхвърлен иска са напълно различни от сочените от ответниците основания и това , според страната, съставлявало произнасяне плюс петитум. Решението се твърди и необосновано, тъй като изводите не кореспондират с установените ,правно значими факти по спора.
Ответните страни – [фирма] и К. Д. – не са депозирали отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът се легитимира като цесионер по договор за цесия, с която поемателят Д. Д., по запис на заповед , с издател К. Д. и авалист [фирма] , е прехвърлил вземането си по записа на заповед, след снабдяването си със заповед за незабавно изпълнение за същото, по реда на чл.417 ГПК. Предявените от цедента и цесионера, при съвместна активна процесуална легитимация, искове по чл.422 ГПК са съответно прекратени по отношение на цедента, с оглед междувременното разпореждане с вземането,в полза на М. П. и отхвърлени спрямо последния, поради изтекла погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ. Решенията са влезли в сила в хода на настоящото производство,заведено по искове на цесионера М. П., с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ,срещу издателя и авалиста, обективно съединени с искове по чл.86 ал.1 ЗЗД, за обезщетяване забавата в издължаването на главницата.Ответниците са се бранили с възражението за нищожен договор за цесия, поради неуговорена в същия цена на цесията, въпреки изрично визирана в същия възмездност, както и като привиден.Изрично е противопоставено възражение, че ищецът не е приносител на менителничния ефект и няма право на иск на основание чл. 534 ал.1 ТЗ, черпейки правата си от договора за цесия. Ответникът [фирма] е оспорил пасивната си легитимация , поради използван в записа на заповед термин „авалиране „ , който не е законов, а това не позволявало да се тълкува еднозначно волята на „авалиста„. Противопоставено е и възражение за погасителна давност.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е мотивирал нищожност на договора за цесия, който очевидно е приел относим към установяване материалноправната легитимация на ищеца. Въззивният съд е приел,че възражението за нищожност на договора за цесия, е неотносимо към основанието на иска и потвърдил отхвърлителното решение,поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца,като „приносител” на записа на заповед,съгласно легалното определение на чл.471 ТЗ – поемател или лице, на което записът на заповед е прехвърлен чрез джиро.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение и формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е въззивният съд да остави в сила първоинстанционно решение по съображения, които не се съдържат във въззивната жалба , когато не е задължен да приложи императивна правна норма или не следи служебно за интересите на някоя от страните ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с т.1 и т.4 от ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС; 2 / По какъв начин заявителят в едно заповедно производство,след издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа запис на заповед, може да прехвърли вземането си – с договор за цесия или с джиро върху менителничния ефект ? и 3/ Допустим ли е иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ , предявен от цесионер, придобил вземането по договор за цесия с поемателя по записа на заповед, след издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в негова полза ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като разрешени в противоречие с т.10б от ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите е нелогичен, тъй като ограниченият въззив и нарушението на чл.269 пр.второ ГПК предпоставят правен интерес за въззиваемия да се позове на същото, доколкото въпреки наведените от въззивника доводи, съдът се е произнесъл и по допълнителни такива, обусловили благоприятен за въззивника правен резултат. От друга страна, правилото на чл.269 пр. второ ГПК не съставлява забрана за съда да разгледа спора съобразно всички възражения и доводи на въззиваемия, който и с оглед правния резултат в първа инстанция няма правен интерес от обжалването, вкл. право на насрещна жалба, доколкото касаторът се позовава на неподаването на такава от ответниците. Напротив, задължение за съда е да се произнесе по спора,преценявайки правилността на решението в обхвата на доводите на въззивника,но съобразно всички възражения на ответниците.Логиката на касатора игнорира напълно защитата на ответниците във въззивна инстанция. Доколкото въпросът е предпоставен от тезата на касатора, че съдът е обосновал решаващият си извод по възражение, каквото ответниците не са навели в процеса , последното не кореспондира със съдържанието на защитата им.Както в отговора, така и в отговора на допълнителната искова молба, изрично е оспорена материалноправната легитимация на ищеца, като приносител на записа на заповед.Следователно,въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият от въпросите също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като съдът не е давал отговор на такъв въпрос, нито е обусловил решаващите си изводи от преценка за действителността на договора за цесия.Въпросът напълно се отклонява от предмета на спора, според който приносителят на менителничния ефект – цедента – е изгубил вземането си като погасено по давност към момента на подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, след което и след издаването на изпълнителния лист е прехвърлил на цесионера на практика погасеното си вземане.Касае се за прехвърляне на вземане основано на менителничния ефект, докато предмет на иска по чл. 534 ал.1 ТЗ е претенция основана на неоснователното обогатяване, а не на абстрактната сделка. При това соченото по допълнителния селективен критерий ТР № 4/2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е напълно неотносимо към формулирания въпрос, а хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е изключена,поради наличието на задължителна съдебна практика относно способите за прехвърляне на вземания по менителнични ефекти / реш.№ 218 по т.д.№ 1008/2011 год. на ІІ т.о., реш.№ 120 по т.д.№ 473/2012 год. на І т.о. на ВКС /. Според същата, прехвърлянето е допустимо и чрез договор за цесия, освен чрез джиро, но прехвърляне на вземането по ценната книга, а не прехвърляне на правото на иск за неоснователно обогатяване при прескрибиране или преюдициране на ефекта за приносителя му. Затова и отговор на така формулирания въпрос е напълно чужд на решаващите мотиви на въззивното решение.
Третият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е счел, че активно легитимиран да предяви иска по чл.534 ал.1 ТЗ е единствено приносителят на ефекта – поемател или държател, легитимиращ се от поредността на джирата – джиратар, и е отрекъл това право на цесионер, придобил вземането по записа на заповед от поемателя на менителничния ефект. Соченото ТР № 4/ 2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС не дава отговор на този въпрос, поради което и не обосновава допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , а хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е изключена, поради наличието на задължителна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено / реш.№ 320 по т.д.№ 161/2009 год. на ІІ т.о., реш.№ 42 по т.д.№ 453 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС – конкретно касаещи предпоставките за предявяване на иска и активната материалноправна легитимация по същия,наред с други решения, обсъждащи проблема в каузалната си част – реш.№ 90 по т.д.№ 431/2011 год. на ІІ т.о. , решение по т.д. № 13/2010 год. на І т.о. ВКС и др./.
Съдът във всяко положение на делото следи за материалноправната легитимация на страните,поради което произнасяне по иска при съобразяване липсата на последната не съставлява отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса , респ. произнасяне по друг иск или плюс петитум, както твърди касаторът. Забраната за влошаване положението на жалбоподателя / чл.271 ал.1 пр. второ ГПК / няма отношение към допустимостта, а към правилността на решението / отговор на този правен въпрос в реш.№ 82 по т.д.№ 848/2012 год. на І т.о. на ВКС / и не е налице в настоящия спор. Неправилното възприемане на смисъла и приложението на чл.269 предл.второ ГПК от касатора, обусловило и този довод, е обсъдено по-горе.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/28.04.2015 год. по т.д.№ 19/2015 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :