6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
[населено място], 19.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
девети октомври, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1368 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. против решение № 446/28.02.2017 г. по гр.д.№ 4912/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6282/25.07.2014 г. по гр.д.№ 12 676/2014 г. на Софийски градски съд .С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора, против ЗАД [фирма], иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./,за изплащане на застрахователно обезщетение по сключен между страните застрахователен договор от 01.11.2013 год., по застраховка „пълно каско„,предвид настъпил на 03.11.2013г. застрахователен риск – кражба на застрахования автомобил. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване с всички доказателства по делото и непроизнасяне по всички доводи и възражения на страните, както и поради противоречие с материалния закон и необоснованост, досежно извода на съда за несключен застрахователен договор, поради незаплатена застрахователна премия.Страната счита, че сключеният валидно застрахователен договор – двустранно подписана застрахователна полица от 01.11..2013 год. – сам по себе си съставлява начало на писмено доказателство,по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК, допускащо събиране на свидетелски показания относно факта и датата на заплащане на застрахователната премия, които въззивният съд е счел недопустими, на основание чл.164 ал.1 т.4 ГПК.Според касатора, съдът е следвало да отчете липсата му на вина за по-късното / след датата на застрахователното събитие/ отчитане към застрахователя на плащането на застрахователната премия, от страна на застрахователния посредник, наличието на изявления на застрахователя,чието съдържание има смисъла на признание за действащ към датата на застрахователното събитие договор, каквото се счита уведомително писмо изх.№ 100-5968/06.11.2013 год. на Изпълнителния директор на застрахователното дружество, както и самият факт на образувана преписка по щетата.
Ответната страна – ЗАД [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид формулирането на неотносими към решаващите изводи на съда въпроси .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли иска, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния, че представените по делото доказателства не установяват заплатена застрахователна премия към 01.11.2013 год., поради което, и доколкото плащането й е условие за влизане в сила на застрахователния договор / чл.187 ал.1 КЗ отм./,не се установява действащ такъв, с който страните да са били обвързани към момента на настъпването на застрахователния риск.Застрахователната полица от името на застрахователя е сключена чрез представител на негов застрахователен посредник – на 01.11.2013 г., но отчетена към застрахователя, вкл. преведена застрахователна премия – на 04.11.2013 год.,след настъпване на застрахователното събитие „кражба„- на 03.11.2013 г.. За начислената застрахователна премия е съставена сметка, също с дата 01.11.2013 г., но без посочен начин на плащане, нито самата тя удостоверяваща плащане към момента на съставянето й, като съдът е приел недопустими, на основание чл.164 ал.1 т.4 ГПК, свидетелските показания за установяване на плащането. Видно от мотивите в цялост, въззивният съд е отрекъл не само установено на 01.11.2013 год. плащане на застрахователната премия, но и плащането й от застрахования изобщо, намирайки го доказуемо само с писмен документ, съгласно чл.164 ал.1 т.4 ГПК.Такъв писмен документ, съставен между застрахован и застрахователен представител / брокер, по делото не се съдържа.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение, по договор за застраховка по риск „каско„,при уговорена, еднократно платима в деня на сключване на застрахователната полица премия,в случай на неспазено от страна на представителя на застрахователя отбелязване, за начина на плащане , в издадената от него сметка и приемане на изпълнение по договора от страна на застрахователя? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 115 по т.д.№ 348/2012 год. на І т.о. и реш.№ 50 по т.д.№ 95/2011 год. на ІІ т.о.; 2/ Допустимо ли е събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, идентични на удостоверените, като основание за плащане, посочени в платежен документ – издадена и подписана от представител на застрахователя сметка за начислена застрахователна премия , платима еднократно при сключване на застрахователния договор, за погасяване на поетото с договора за застраховка парично задължение ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, предвид противоречие с реш.№ 192 по т.д.№ 542/2012 год. на І т.о. на ВКС; 3/ Когато в застрахователния договор е отбелязано, че сумата по застрахователната премия е платима еднократно, при сключване на застрахователния договор,в тази си част полицата има ли характер на разписка и удостоверява ли извършено плащане ?;4/ Плащането на застрахователната премия, извършено чрез застрахователен брокер или агент, счита ли се платено на застрахователя ?; 5/ Когато застрахователната полица е сключена от оторизиран застрахователен представител/брокер , с отбелязване, че застрахователната премия е платима еднократно,при сключване на договора, обстоятелството дали полицата е отчетена от брокера в застрахователното дружество и дали е своевременно осчетоводена, рефлектира ли върху правата на застрахования ?; 6/ След като застрахователният представител/брокер е бил овластен от застрахователя да получава от негово име плащания по застрахователни премии,с извършеното в деня на сключване на застрахователния договор еднократно плащане на застрахователна премия на брокера,счита ли се,че застрахованият е изпълнил основното си задължение ? – въпроси 4 – 6 вкл. са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното с казуална съдебна практика : реш.№ 1204 по гр.д.№ 31/2014 год. , реш.№ 628 по гр.д.№ 3397 / 2013 год. и решение № 2210 по гр.д.№ 2724/ 2013 год. – всички на Софийски апелативен съд ; 7/ Договорена, като еднократно платима, в деня на сключване на застрахователна полица за застраховка „каско„, застрахователна премия, както и самото предаване на полицата на застрахования може ли да се приеме като доказателство за осъществено от последния плащане на премията, ако в издадената от застрахователя сметка за получена застрахователна премия не е отбелязан начина на плащането й ?; 8/ Липсата на изразено в застрахователната полица по застраховка „каско„ съгласие на страните за разсрочване на застрахователната премия, както и самото предаване на полицата на застрахования може ли да се приемат като доказателства за плащане на застрахователната премия?;9/Задължението за плащане на застрахователна премия по застраховка „каско„ първо ли е по време , т.е. застрахованият ли следва да престира първи, като условие за сключване на договора ?;10/ Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение,по договор за застраховка по риска „каско”, при наличие на подписана застрахователна полица и дължима премия,платена еднократно,ако в сметката, за получена в брой застрахователна премия, застрахователят е пропуснал да отбележи начина на плащане ?;11/Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение ,по договор за застраховка по риск „каско„ ,при неспазване начина на отбелязване на заплатената застрахователна премия и приемане на изпълнение по договора от страна на застрахователя,с образуване на преписка по щета по заявление на застрахования? ; 12/Наличието на валиден договор за застраховка, установен със застрахователна полица, верността на която е удостоверена с подпис и печат на застрахователя, съставлява ли начало на писмено доказателство и допустими ли са свидетелски показания, свързани със сключването на застрахователния договор и плащане на застрахователната премия ? – въпроси 7-12 вкл. са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,с формално посочване на разпоредбата и квалифицирането им като „важни„ за материята на „ доказването в гражданския процес„.
Решаващият,при това единствен извод на въззивния съд е, че събраните по делото доказателства не доказват плащане на застрахователната премия от застрахования, както на датата 01.11.2013 год. / датата на застрахователната полица и която ищецът твърди, като дата на плащането на премията /, преди настъпването на застрахователното събитие – на 03.11.2013 год.,така и заплащането на застрахователна премия от застрахования изобщо.Доказването на плащането е отречено, вкл. поради недопустимост за установяване със свидетелски показания, на основание чл.164 ал.1 т.4 ГПК. Въззивният съд не е обосновал решаващ извод нито от липсата на посочен в сметката за начислена застрахователна премия начин на плащане, нито отричайки обвързването на застрахователя от застрахователно правоотношение, при сключена чрез представител / брокер застрахователна полица, нито отричайки възникването на застрахователно правоотношение изобщо, предвид късното отчитане на получена чрез брокер застрахователна премия. Сметката за начисляване на застрахователната премия не съдържа удостоверяване на плащане, което не би било налице и при посочен начин на плащане , доколкото същият не е равнозначен на удостоверяване самото плащане , по така посочения начин и към датата на съставянето на сметката.С това си съдържание сметката по никакъв начин не може да съставлява разписка за плащане,нито такава съставлява самата застрахователна полица, в която липсва удостоверяване за плащане, поради което и разсъждения в такъв аспект,вкл. за полицата като „начало на писмено доказателство„, по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК, съответно мотиви за отричане характер на разписка на застрахователната полица или на сметката за начислена застрахователна премия, въззивният съд не е излагал. Релевантен за изхода на спора е процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.164 ал.1 т.4 ГПК. Към същото е относим единствено втория формулиран въпрос, но същият е отнесен към установяването на основанието на извършено плащане – самото плащане установимо от съдържанието на писмен документ – чрез свидетелски показания. Дори да би се приел за релевантен, с конкретизирането му относно отговор за допустимост на свидетелски показания, спрямо датата на извършено плащане на застрахователна премия / доколкото изходящ от застрахователя документ съдържа негово изявление за получена застрахователна премия, макар от посредник, и доколкото не е оспорена от застрахователя действителността на сключения с този посредник застрахователен договор изобщо, а само сключването му преди настъпване на застрахователния риск,което обяснява и първоначалното образуване на преписката по щета/, въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с посоченото решение по чл.290 ГПК. В същото,даденият отговор изхожда от наличието на разписка за плащане, но непълна относно всички възможни реквизити, като дата и място на плащането.Допусти мостта на свидетелските показания, за установяване на размера на платената сума и основанието, е приета само при условията на чл.165 ал.2 ГПК – начало на писмено доказателство и само при наличие на разписка за плащане,установяваща основание и размер на заплатеното,свидетелски показания са приети за допустими относно мястото и времето на плащането.В конкретния случай,обаче, съставен между застрахования и посредника / брокер документ, установяващ плащането от застрахования, няма. Не е бил поставян пред съда / поради което и липсват решаващи мотиви / въпрос за допустимост на свидетелските показания, на основание чл.165 ал.2 ГПК. Ползването на самия договор,чието сключване се претендира за установяване със свидетелски показания, като „ начало на писмено доказателство „ / въпрос 12 /, по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК, е логично изключено от съдържанието и смисъла на самата разпоредба, а и по приложението й е налице задължителна съдебна практика.
Останалите формулирани от касатора въпроси са неотносими към решаващия извод,вкл. към разбирането на въззивния съд относно приложимостта на чл.164 ал.1 т.4 ГПК, поради което не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, а последното изключва необходимостта от коментар на допълнителните селективни критерии. Впрочем, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, формалното позоваване на разпоредбата не съставлява обосноваване, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Някои от въпросите съдържат по начало предпоставка, неотговаряща на установената фактическа обстановка, което ги прави ирелевантни : така въпрос 6 включва предпоставката „установено плащане в деня на сключване на застрахователния договор” , а въпрос 10 – съдържание на сметката за начисляване на застрахователна премия, установяващо получаването й в брой.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 446/ 28.02.2017 г. по гр.д.№ 4912/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :