Изх. №23-22-1194
26.07. 2016 г.
чл. 3 от ЗДДС, чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-1194/13.06.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
А е юридическо лице, регистрирано по ЗДДС. Във връзка с осъществяване на дейността си университетът извършва освободени и облагаеми доставки като на основание чл. 73 от ЗДДС ползва частичен данъчен кредит.
А е бенефициент/партньор по международни програми, свързани с образование, обучение и научно-изследователска дейност. Целта на програмите е внедряване на добри практики, иновации, сътрудничество в областта на образованието и трансфер на знания. Реализацията им не е свързана с извършване на стопанска дейност, поради което при осъществяване на дейностите по програмите университетът не ползва право на приспадане на данъчен кредит.
Програмите са извън обхвата на Постановление №119/20.05.2014 г. и Постановление №107/10.05.2014 г. на Министерския съвет, които касаят оперативни програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС и Европейския фонд за морско дело и рибарство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за университета за разходите, във връзка с усвояването на средствата по международните програми?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В горната хипотеза лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от закона;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона.
По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по същия закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Безвъзмездно предоставената финансова помощ (субсидии и финансирания) по своето същество не представлява обект на облагане с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, за целите на приспадане на данъчен кредит, за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Според изложената в запитването фактическа обстановка, реализацията на програмата, за която А е получава финансиране не е свързана с извършването на стопанска дейност (независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС) от същия, респективно с извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
От горното следва, че независимо от обстоятелството, че А е регистрирано по ЗДДС лице, за закупените стоки и ползвани услуги, във връзка с изпълнението на програмата няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Извън горното, следвада се отбележи, че ако лицето, предоставящо финансирането се възползва от определена стока или услуга, извършена от университета и паричните средства представляват възнаграждение за тази доставка, както и когато полученото финансиране е пряко обвързано с цената на последваща облагаема доставка, то същото ще участва в данъчната основа по чл. 26 от закона и ще представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 12 или чл. 69, ал. 2 от ЗДДС. В този случай доставката следва да се документира съобразно правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
‘