3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
[населено място] ,05,10,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на трeти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1588 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 260 / 20.05.2016 год. по ч.т.д.№ 339 / 2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане на Пловдивски окръжен съд № 1984 / 29.03.2016 год. по т.д.№ 360 / 2014 год., за връщане подадената от [фирма] въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, предвид неотстраняване указана на страната нередовност на същата, в предоставения от съда преклузивен срок,изтекъл , вкл. с оглед продължаването му с поредица определения по чл.63 ал.1 ГПК, на 29.03.2016 год.. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,като намира неправилен довода,че постановеното определение за продължаване срока за отстраняване на недостатъка на въззивната жалба , на основание чл.63 ГПК, предхождащо последваща / от 28.03.2016 год. / четвърта по ред молба на същото основание, не е следвало да му се съобщи изрично. Намира неправилно и мотивирането на отказа с броя на молбите, основани на чл.63 ГПК, предвид липса на визирано от законодателя ограничение в същия.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Няма спор и е установим недостатък на въззивната жалба – липсващо доказателство за платена държавна такса по обжалването. Не се оспорва и надлежно уведомяване на жалбоподателя за недостатъка на въззивната жалба. Съдът трикратно е уважил молби на същия, основани на чл.63 ал.1 ГПК – по последната уважена молба, с предоставен краен срок за отстраняване недостатъка – 29.03.2016 год. / съобразно чл.60 ал.5 ГПК и с оглед датата на разпореждането на съда – 15.03.2016 год. / . Препис от разпореждането на съда от 15.03.2016 год. не е изпращан на [фирма]. Фигуриращото под разпореждането удостоверително за уведомяването волеизявление е с неустановимо авторство. В рамките на предоставения с разпореждането последен срок за отстраняване на недостатъка ,страната е подала четвъртата си, немотивирана с конкретни обстоятелства за наличие на уважителна причина за продължаване на срока , молба от 28.03.20.16 год., оставена без уважение с тук атакуваното определение от 29.03.2016 година.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира въпроси,прецизирани от настоящия състав, както следва : 1/ При продължаване на срок на основание чл.63 ал.1 ГПК , следва ли страната, поискала продължаването, да бъде уведомена изрично за постановеното по искането й разпореждане, ако молбата й е уважена частично? и 2/Представлява ли несъобщаването на допуснатото удължаване на процесуалния срок съществено процесуално нарушение ? Въпросите са посочени като обосновавани в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, но не се цитира и прилага задължителна за въззивния съд / по т.1 / или казуална / т.2 / съдебна практика, даваща противоречиви отговори на така поставените въпроси, нито са изложени съображения относно нуждата от отговор на същите, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателят не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване. Вторият от въпросите на практика дублира първия, но позовавайки се на квалификацията на порока на процедирането на съда, твърдян от страната, като именно наличието на такъв порок е същественият,формулиран като първи ,въпрос. Макар въпросът да се явява релевантен, доколкото разпореждането за връщане на въззивната жалба е съобразено с изтекъл, съобразно постановеното по реда на чл.63 ал.1 ГПК определение,срок,без последното да е било изрично съобщено на страната, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, предвид непосочена от страната, противоречаща на възприетото от съда, задължителна или казуална съдебна практика. Хипотезата на т.3 е изключена, предвид наличието на трайна, непротиворечива и задължителна за въззивния съд съдебна практика,с която произнасянето му е напълно съобразено.Същата изключва задължение на съда да уведоми изрично страната за постановеното по реда на чл.63 ГПК определение / като в прерогативите на съда и с оглед заявените обстоятелства, обуславящи уважителна причина, е да определи срока на продължението, без да е обвързан с искането на страната относно същия / .Единственото условие е съдът да се е произнесъл по молбата по чл. 63 ал.1 ГПК в рамките на първоначално определения / в случая – на предходно определения / срок, какъвто е настоящия случай / предходно предоставения срок изтича на 29.03.2016 год., от която дата е и разпореждане № 1984 по т.д.№ 360 / 2014 год. на Пловдивски окръжен съд.В посочения смисъл са опр. № 147 по ч.гр.д.№ 84 / 2010 год. на ІІІ г.о., опр.№ 385 по ч.гр.д.№ 374 / 2010 год. на ІІ г.о., опр.№ 79 по ч.гр.д.№ 24 / 2010 год. на ІV г.о., опр. № 193 по ч.гр.д.№ 103 / 2011 год. на ІІІ г.о.,опр.№ 408 по ч.т.д.№ 339 / 2011 год. на ІІ т.о. ,опр. 266 по ч.т.д.№ 255 / 2011 год. на І т.о. на ВКС и др..
Наличието на непротиворечива, задължителна за произнеслия се съд съдебна практика,с която определението му е съобразено, изключва поначало приложимостта на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Отделно от това, формалното позоваване на разпоредбата не удовлетворява изискването за обосноваване на този допълнителен селективен критерий,съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.При това , неуведомяването за предходно уважената молба по чл.63 ал.1 ГПК е принципно относимо към изпълнение задължението на страната за отстраняване на нередовността на въззивната жалба в рамките на предоставеното продължение , но е напълно неотносимо обстоятелство спрямо неуважаване на последващата й молба на същото основание / впрочем сама по себе си инцидираща знание за предходното определение по чл. 63 ал.1 ГПК /, която при това е напълно немотивирана, съгласно изискванията на чл. 63 ал.1 ГПК.Съдът не е имал предпоставките и възможността да коментира конкретни обстоятелства , обуславящи за молителя поредно продължаване на срока, което е напълно достатъчно за оставянето й без уважение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260 / 20.05.2016 год. по ч.т.д.№ 339 / 2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :