О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
[населено място] 19.04.2017т.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№365/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № VI-2571/22.12.16г. по ч.гр.д.№ 1905/2016 г. на Окръжен съд Бургас,с което е потвърдено определение № 180/08.11.16 г. на съдията по вписванията при РС Несебър, с което е отказано вписване на удостоверение изх.№20160630101343/30.06.16г. и удостоверение изх.№20160630101441/30.06.16 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон Б.” по партидата на имота и по партидата на длъжника към 71 броя ипотеки.
Претендира се отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по съображения,че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 4, б. ”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД,изключвайки хипотеза на чл. 263и ал.6 във вр. с чл. 263в ал.1 и чл. 263г ал.1 ТЗ. Позовава се на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС , според чиито постановки за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава, както и на определения на ВКС,с които се приема, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека и включени в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор подлежи на вписване в имотния регистър.Доколкото представените от частния жалбоподател удостоверения удостоверяват именно прехвърляне на такива вземания,същият счита,че те следва да бъдат вписани.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирано да обжалва лице,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, едновременно в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като значими за изхода на делото, са поставени въпросите: 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4 б.”и” ПВ /понастоящем б.”л”/? и 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да се прилага чл. 171 от ЗЗД?.
Наличието на сочения от частния жалбоподател допълнителен критерий за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е обосновано с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС,обективирана в определение № 523/06.07.15 г. по ч.т. д. №2428/14 г. на ВКС І т.о., определение № 84/20.01.14 г. по ч.т.д. № 3123/13 г. на ВКС І т.о., определение №170/25.03.15г. по ч.т.д.№3746/14г. на ВКС ІІ т.о. и решение № 131/26.03.12 г. по гр. д. № 720/11 г. на ВКС І г. о. За доказване на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК са представени влезлите в сила поради необжалваемостта им определение № 200/02.11.16 г. по ч. гр. д. № 357/16 г. на Окръжен съд – Видин, определение № 792/08.12.16 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд – Кърджали и определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд – Враца.
С атакуваното определение въззивният Бургаски окръжен съд е потвърдил определението на съдията по вписванията, с което е последният е отказал да уважи подадената от частния жалбоподател молба за вписване на две удостоверения за промяна на кредитора по партида на имот и по партида на длъжник по договорна ипотека , въпреки че не е споделил съображенията му,че след като договорът за прехвърляне на предприятието вече е вписан в СлВп,няма основание за вписване на удостоверенията.Решаващият състав е съобразил разпоредбите на чл.4 ПВ /в която неизчерпателно са посочени подлежащите на вписване актове/ и чл.5 ПВ /в която определени актове изрично са изключени от подлежащите такива на вписване/,както и спецификата на договора за продажба на търговско предприятие.Приел е,че доколкото за прехвърлянето на търговско предприятие законът е предвидил форма като тази по чл.171 ЗЗД /писмена с нотариална заверка на подписите/,то договорът за прехвърлянето му представлява и частен случай на акт,подлежащ на вписване по смисъла на посочената разпоредба,ако с договора за били прехвърлени и вземания,обезпечени с вписани ипотеки.Посочил е,че в този случай по отношение на прехвърлените вземания следва да намерят приложение правилата на чл.17 от ПВ относно съдържанието на молбата за вписване,а същото се извърши по правилата на чл.12 ал.2 ПВ.Въззивният съд е приел, че представените с молбата удостоверения на АВ , удостоверяващи вписано в ТР прехвърляне на търговското предприятие на „А. банка – клон България” по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието [фирма] сами по себе си не подлежат на вписване, доколкото не представляват актове по смисъла на чл.17 ПВ вр. чл.171 ЗЗД.Отказал е да приложи по аналогия разрешенията , дадени в ТР №7/12г. по тълк.д.№7/12г. на ОСГТК на ВКС за допускане на вписване на удостоверение по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ,доколкото дадените с тълкувателното решение разрешения се отнасят до различни хипотези , а от друга страна е налице изрична законова регламентация в ПВ досежно правилата за вписване на актове по чл.171 ЗЗД, което прави прилагането по аналогия на разпоредби,относими към други правоотношения, недопустимо.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на така постановеното определение не следва да бъде допуснато.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, е осъществено само по отношение на първия и третия от въпросите в изложението, доколкото разрешаването им от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания. Вторият въпрос е неотносим,доколкото съдът е приел, че разпоредбите на чл. 263и ал. 6 във вр. с чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ не могат да се приложат по аналогия към конкретния случай,поради което не осъществява общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Не са налице сочените от жалбоподателя допълнителни критерии за допустимост на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Цитираните в изложението определения на ВКС не представляват задължителна съдебна практика,доколкото с тях не се допуска касационно обжалване и следователно не се дава разрешение на материално-правни или процесуално правни въпроси,съобразно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС. Решение № 131/26.03.12 г. по гр. д. № 720/11 г. на ВКС, І г. о. в задължителната му част касае въпроси, неотносими към тези, разрешени в настоящото дело.
Не може да бъде обусловено наличието и на противоречива практика на съдилищата /обосновавана със сочените и представените към изложението определения на ОС Видин, ОС Кърджали и ОС Враца/,тъй като към настоящия момент тази практика е уеднаквена с постановеното по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК определение № 122/14.03.17 г. по ч.т.д.№ 163/17 г. на ВКС І т. о.,с което по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване, е формирана задължителна съдебна практика. По тези въпроси с определението е прието,че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4 б.”л” от ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от А. за вписване на основание чл.16 ал.1 ТЗ в ТР на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Доколкото настоящият състав на ВКС споделя даденото в тази задължителна практика разрешение и изводите в обжалваното определение са в съответствие с нея,следва да се приеме,че не са налице основания атакуваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VI-2571/22.12.16г. по ч.гр.д.№ 1905/2016 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.