3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
[населено място] 22.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на втори февруари,през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 160 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д. И. Г. против разпореждане от 06.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 4 800/ 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на същата страна против определение № 3589/27.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 4 800/2016 год. на същия съд. С последното е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 17.08.2016 год. по гр.д.№ 11359/2015 год., за връщане на касационната жалба на Д. Г. против постановеното по делото въззивно решение, като недопустима, на основание чл.286 ал.1 т.3 вр. с чл.280 ал.2 ГПК, предвид цената на исковете.Жалбоподателят оспорва допустимостта на постановеното разпореждане, като счита, че компетентен да се произнесе по правилността на определението,с правно основание чл.286 ал.2 ГПК, е Върховен касационен съд.Не се касае за констатирана от апелативния съд нередовност на частната жалба срещу собствения му акт, а преценката за необжалваемост на същия на друго основание не е разпоредена от законодателя в правомощията му. В останалата си част частната жалба съдържа доводи относими към преценката за обжалваемост на въззивното решение, на основание чл.274 ал.4 ГПК, която не е предмет на настоящото производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, но недопустим съдебен акт, предвид следното :
Софийски апелативен съд е постановил определение по същество,на основание чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл.286 ал.2 ГПК, потвърждавайки разпореждане на окръжен съд,действащ като въззивна инстанция,за връщане на касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, на основание чл.286 ал.1 т.3 вр. с чл.280 ал.2 ГПК. За да постанови разпореждане за връщане на частната касационна жалба срещу определението му по чл.286 ал.2 ГПК, като недопустима, апелативният съдия се е позовал на приложението на чл.274 ал.2 изр.първо пр.второ ГПК и на окончателност на определението по чл.286 ал.2 ГПК. Частната касационна жалба срещу определението по чл.286 ал.2 ГПК е адресирана до Върховен касационен съд, придружена с изложение по чл.280 ал.1 ГПК и следователно квалифицирана от страната като такава по чл.274 ал.3 т.1 ГПК / доколкото хипотезата на т.2 е изключена от съдържанието на произнасянето и правните му последици / ГПК.
Тук атакуваното определение на Софийски апелативен съд е преграждащо и подлежащо на обжалване по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.Произнасянето по частната жалба предпоставя отговор на въпроса кой е компетентен да се произнесе по окончателността на определение № 3589/27.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 4 800/2016 год. на Софийски апелативен съд, поради евентуално изчерпване инстанционния контрол, на основание чл.274 ал.2 изр.първо пр.второ ГПК – постановилия го съд или по-горната му инстанция, доколкото в тази хипотеза е налице такава – ВКС. С други думи – попадане на обжалването в допустимия за касационно произнасяне предмет по чл.274 ал.3 ГПК,определяйки обхвата му и съобразно изменението на ал.2 – в чия компетентност е – на съда,постановил обжалвания акт или на по-горната му инстанция.
Разпоредбите на ГПК не предвиждат хипотеза,в която съдебният състав, постановил акта, е оправомощен да се произнася по неговата обжалваемост, извън хипотезата на чл.280 ал.2 вр. с чл.286 ал.1 т.3 ГПК.И при преграждащо определение на касационна инстанция, проверката е възложена на друг състав,макар на същия съд – чл.274 ал.2 изр. второ ГПК. Независимо от извода, дали определенията по чл.274 ал.2 изр.първо пр.второ ГПК,постановени от апелативна инстанция, са окончателни или не / за което, към момента, на настоящия състав не е известно наличието на задължителна за въззивния съд съдебна практика, макар да му е известно противоречиво,но не задължително произнасяне на състави на ВКС / , няма законово основание преценката относно тяхната обжалваемост, с оглед изменението на чл.274 ал.2 ГПК, да бъде иззета от постановилия ги съд, нито възможност и предпоставки за прилагане по аналогия процесуалната норма на чл.286 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 06.12.2016 год. по ч.гр.д.№ 4 800/ 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на Д. И. Г. против определение № 3589/27.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 4 800/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за администриране на частна касационна жалба на Д. И. Г. против определение № 3589/27.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 4 800/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :