5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316
[населено място] 29.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2182/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №175/06.06.2016г. по в.т.д.№239/16г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №670/16.12.15г. по т.д.№523/14г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството срещу [фирма] и [фирма] искове за връщане на платената им от него без основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа за обект средно напрежение съответно – от [фирма] по издадени 6 фактури за периода 30.11.13г. – 30.04.14г. за обща сума 11 195,48 лв. и от [фирма] по издадени 38 фактури за периода 20.04.12г. – 31.10.13г. за обща сума 35 133,48 лв., ведно със законната лихва.Оспорва се и частта от решението,касаеща присъдените в тежест на касатора разноски за въззивната инстанция.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на изводите на апелативния съд,обусловили крайния резултат по делото, поради несъобразяването им с материалния закон.
Ответниците [фирма] и [фирма] възразяват срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорват по същество изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди частично постигнатия с първоинстанционното решение отрицателен за ищеца резултат, П. е приел,че по отношение на платената от ищеца на ответниците цена за достъп до електроразпределителната мрежа е налице основание за нейната дължимост. При обосноваване на този краен извод,съдът е приел за безспорно,че обектите на ищеца са свързани с подстанция „Филипово“, представляваща електрическа уредба по смисъла на §1 т.19 от ДР на ЗЕ,осъществяваща връзка между преносната и разпределителната мрежи и трансформираща енергията с високо напрежение в такава средно напрежение. Намерил е за ирелевантен въпроса относно притежанието на правото на собственост върху подстанцията,доколкото това не е определящо за характера на съответната мрежа /преносна или разпределителна/ и доколкото чл.117 ал.8 ЗЕ допуска възможността собствениците на електрически уредби и съоръжения да предоставят ползването им на операторите на съответните мрежи за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Взел е предвид заключението на вещото лице,според което в случая съоръженията,към които е извършено присъединяване на мрежата средно напрежение на ищеца, е част от разпределителната мрежа и те се обслужват от оператора на разпределителното дружество. Допълнително в подкрепа на това заключение ,позовавайки се на определението за електроразпределителна мрежа,дадено в §1 т.22 от ДР на ЗЕ, е изложил и свои съждения,че ако от разпределителното съоръжение на процесната подстанция се дава начало на съвкупност от електропроводи и електрически уредби за извършване на дейност по разпределение на електроенергия към повече от един клиент, това съоръжение представлява част от разпределителната мрежа на оператора. Възприемайки констатациите на вещото лице,че подстанцията захранва не само обектите на ищеца,а и на други потребители,съдът е направил извода,че изходът 20 кV на същата е част от разпределителната мрежа на ответника и щом ищецът е присъединен към нея,то услугата е извършена и се дължи цена за осигурения му достъп до мрежата.Като допълнителен аргумент за дължимост на валидно основание на платените от ищеца суми съдът се е позовал и на разпоредбите на действащите през периода 17.08.10г. – 26.07.13г. и от 26.07.13 до момента Правила за търговия с електрическа енергия,приети от ДКЕВР.
В обосновката на искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следния материално-правен въпрос от значение за изхода на делото: Налице ли е или не основание за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа от лице,присъединено пряко към шина в подстанция,която е собственост на [фирма] и принадлежи към електропреносната система и когато кабелите,които свързват обекта на лицето с подстанцията не захранват други клиенти на Е.? Допускането на касационно обжалване се обосновава с приложението и на трите хипотези по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. По първата хипотеза се сочи определение №133/18.02.13г. по т.д.№522/12г. по описа на ВКС,първо т.о.,с което не е допуснато касационно обжалване на решение №105/12.03.12г. по в.т.д.№678/11г. на Апелативен съд Пловдив,като се твърди,че с последното след отмяна на първоинстанционното решение , е уважен предявен иск за неоснователно обогатяване от начислени и платени такси за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа при аналогична фактическа обстановка. Наличието на втория допълнителен критерий – за наличие на противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос, се обосновава със същото, посочено като влязло в сила решение на П. – №105/12.03.12г. по т.д.№678/11г. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е посочена като осъществена с формалното твърдение за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са обосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Касационното обжалване на въззивното решение се допуска, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,когато с него е разрешен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото при наличие на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1,2 или 3 от същия член. Съгласно указанията,дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода на делото е този правен въпрос,който е бил включен в предмета на спора от страните и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело.Нямат характер на правни въпросите,които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства,тъй като това не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Формулираният от касатора въпрос не обосновава приложимост на общия критерий за правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не кореспондира с решаващи изводи на въззивния съд. За да намери претенцията на ищеца за връщане на платени суми за такса достъп по разпределителната мрежа за неоснователна,въззивният съд се е позовал на заключението на вещото лице,установяващо,че съоръженията,към които са присъединени обектите на ищеца имат принадлежност към разпределителната мрежа,поради което и е възприел като ирелевантен за характера на мрежата /преносна или разпределителна/ въпросът за правото на собственост върху самата подстанция,в които се намират тези съоръжения. Твърдението,съдържащо се във въпроса – че кабелите ,които свързват обекта на потребителя с подстанцията не захранват други клиенти на Е. не е възприето като установен факт,от който да е направен извод,обусловил крайния изход.
Независимо от липсата на въпрос,който покрива общия критерий за допустимост,установен с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК и , което , съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,е самостоятелно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол, съставът на ВКС , ТК , първо отделение не констатира наличие и на който и да е от посочените от касатора допълнителни такива. Свързваното с предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК определение на ВКС по т.д.№522/12г. на първо т.о. не попада сред актовете, представляващи задължителна съдебна практика /в т.см. и т.2 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,поради което не може да обуслови констатация за противоречие на решението на П. с такава практика. Хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК предпоставя казуална идентичност между решенията на различните съдилища. Доколкото влязлото в сила решение №105/12.03.12г. по в.т.д.№678/11г. на П. е постановено при друга фактическа обстановка /ползване от електроразпределителното дружество на собствени на ищеца трансформаторни подстанции за снабдяване с електроенергия и на други потребители/ и в него не е разрешаван въпрос,такъв,какъвто е формулиран от касатора по настоящото дело,това решение не би могло да обуслови приложение на предпоставката на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Що се касае до приложението на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК само е цитирал същата,без да обоснове приложимостта й, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – без да е изложил съображения за необходимост от създаване на практика за попълване на празноти в закона,отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25а ал.3 НЗПП в полза на ответника по касационната жалба [фирма] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №175/06.06.2016г. по в.т.д.№239/16г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.