7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
[населено място], 02.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2727/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. А. против решение №56/20.06.2017г. по т.д.№119/17г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №10/13.02.2017г. по т.д.№287/2016г. на Окръжен съд Бургас,с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решението на ОСС на [фирма],проведено на 18.07.2016г. за изключването му като съдружник.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на атакуваното решение.
Ответникът [фирма] е оспорил наличието на обосновани предпоставки за допускане на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба доводи срещу законосъобразността на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е отхвърлен като неоснователeн предявеният от А. иск срещу законосъобразността на решението на ОСС за изключването му като съдружник в дружеството [фирма], Бургаски апелативен съд е приел за осъществени изискванията за законосъобразно свикване на ОСС,за отправяне в подходящ срок до съдружника на предупреждение за изключването му,в което се съдържат индивидуализирани в осем точки твърдени от дружеството нарушения като сочещи на негово поведение в разрез със задълженията му за оказване съдействие при осъществяване дейността на дружеството и действия против неговите интереси.Посочено е,че в предупреждението ясно е формулирано указание в петдневен срок от получаването му съдружникът да представи конкретно посочени документи,да даде писмени обяснения за действията си и да извърши конкретни действия по оказване на съдействие за обратно прехвърляне на мобилни номера на името на дружеството и за промяна адреса на управлението му.С оглед тези констатации съдът е намерил за неоснователни направените от въззивника възражения за липса на описание на нарушенията и на искане за преустановяването им в предупреждението. Като неоснователен е преценен и доводът,че съдружникът е санкциониран за действия,които е извършил в качеството му на управител на дружеството.В този смисъл е разграничена отговорността на единия и на другия,като е посочено,че в хипотеза като настоящата,когато бившият управител е и съдружник не съществува пречка за иницииране на процедура по изключването му като такъв след преценка от Общото събрание дали действията му попадат в някоя от хипотезите на чл.126 ал.3 ТЗ,а въпросът дали ще бъде търсена обезвреда за причинените имуществени вреди на дружеството е предмет на отделно решение,което не може да дерогира правото на събранието да изключи съдружника. По направеното оспорване по същество на вменените на съдружника нарушения съдът е съобразил,че следва да прецени наличието на обективно осъществили се факти,покриващи предвидените в закона основания за изключване,при това – при анализ за адекватност на нарушенията с предприемането на най-тежката санкционна мярка спрямо съдружника, както и,че доказателствената тежест да установи наличието на тези предпоставки е на ответника /дружеството/. В тази връзка БАС е констатирал от многобройните приети по делото, като неоспорени, писмени доказателства,че на адреса на ищеца /регистриран като седалище на дружеството и непроменен и след приключване на управленските му функции през 2014г./ са били изпращани през 2015г. и 2016г.,респ. връчвани или залепвани уведомления за съобщения с адресат дружеството във връзка с водени от трети лица срещу него съдебни дела и изпълнителни производства,които ищецът не е доказал да е предавал на законния представител на дружеството /при твърдение на последното като страна в настоящото производство за отрицателния факт,че такова предаване не е извършвано/.От така установения факт съдът е направил извод,че това бездействие на ищеца е оказало неблагоприятно въздействие върху правната сфера на дружеството,тъй като осуетява възможността то да организира своевременно адекватна защита по делата,поради което това поведение,послужило и като основание за предприемането на действията по изключване, следва да бъде квалифицирано като такова,насочено против интересите на дружеството /чл.126 ал.3 т.3 ТЗ/. Посочено е,че множеството такива случаи говори за системност на нарушенията, а последователният отказ /в няколко проведени преди това общи събрания /включително и на последното от 18.07.16г./ на ищеца да съдейства,като гласува за промяна седалището на дружеството /при необходимо единодушие за вземането на това решение/,без да излага аргументи защо е против, демонстрира явното желание на съдружника да противостои на дружеството при осъществяването на дейността му.Във връзка с оплакването на въззивника-ищец,че като съдружник не би могла да му се вмени отговорност за това,че в качеството му на управител не е предприел съответни действия по осчетоводяване на задължения на дружеството,възникнали преди приемането на останалите съдружници,съдът е приел за релевантно извършването на преценка дали това поведение е рефлектирало неблагоприятно върху интересите на дружеството.Приел е,че липсата на такова осчетоводяване следва да се кредитира като укриване от останалите съдружници на действителното финансово състояние на дружеството и създаване на възможност за компрометиране на търговската му дейност. Посочил е,че дадените пред първата инстанция показания на свидетелите Ч. и Ч.,че новият управител е знаел за задълженията, са неубедителни и по същество не променят факта,че липсва осчетоводяване,което е нормалният и правомерен способ финансовите задължения на юридическото лице да се удостоверят пред новопостъпващите съдружници. На оплакването,че недаването на писмени обяснения пред управителя,който е бил наясно с исканата информация за каузата,във връзка с която е бил издаден запис на заповед от името на дружеството /с подпис на ищеца като управител/, не може да бъде нарушение, съдът е отговорил,че действащият с необходимата грижа към дружествените работи съдружник би следвало да предостави известна му значима за дружеството информация,когато такава му е поискана от управителя,което важи в още по-голяма степен тогава,когато тя касае създадени парични задължения с директен ефект върху платежоспособността на дружеството и тази информация е съществена с оглед евентуални възражения срещу дължимостта на сумата по записа на заповед.Отказът да бъде дадена такава информация при тези обстоятелства е квалифициран от съда като действие против интересите на дружеството. Така обсъденото поведение на съдружника,което според съда е с траен характер и с достатъчна степен на тежест обосновава и адекватност на предприетата от ОСС мярка за изключване на съдружника,решението за което, като краен извод, е намерено от съда за законосъобразно.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по правния въпрос „При предявен иск по чл.74 ТЗ кой носи тежест на доказване на основанието,съответно на фактическото поведение,квалифицирано като нарушение,довело до изключване на съдружник?“ в отклонение от възприетото по този въпрос с решение №26/02.04.09г. по т.д.№533/08г. на второ т.о. на ВКС.Твърди се наличие на противоречие със задължителната практика на ВКС и по въпросите „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на целия събран по делото доказателствен материал,да направи свои решаващи фактически и правни изводи, след като обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност,както и всички възражения и доводи на страните?; Длъжен ли е съдът да постанови съдебния си акт въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?; Длъжен ли е съдът да изложи мотиви,в случай,че приеме някое доказателство за недостоверно?; Изпълнил ли е съдът задължението си за оценка и съвкупна преценка на всички доказателства, при непълно и цялостно позоваване и разглеждане в акта на доказателствата?; Длъжен ли е съдът,позовавайки се на показанията на свидетел и заключение на вещо лице,да ги разгледа в тяхната цялост и взаимовръзка?; Може ли да се счете,че с простото препращане /посочване/ в съдебния акт към показанията на свидетел съдът е изпълнил задължението си да обсъди и анализира разглежданите показания?; Длъжен ли е съдът,при анализиране показанията на свидетел,да извърши оценката, анализирайки отношението между тези показания и останалите доказателства по делото?“. Като релевантна към посочените въпроси се сочи практиката,обективирана в решенията по чл.290 ГПК по гр.д.№241/11г. на първо г.о., гр.д.№130/11г. на първо г.о., гр.д.№1660/09г. на първо г.о., т.д.№2366/13г. на второ т.о.,по гр.д.№510/11г. на второ г.о., гр.д.№4744/08г. на първо г.о., гр.д.№5166/08г. на четвърто г.о., т.д.№811/12г. на второ т.о., гр.д.№4265/14г. на четвърто г.о., гр.д.№4297/14г. на четвърто г.о., гр.д.№503/12г. на първо г.о., гр.д.№1275/10г. на второ г.о., гр.д.№4216/08г. на четвърто г.о., т.д.№1656/13г. на второ т.о., гр.д.№759/10г. на второ г.о., гр.д.№1058/10г. на първо г.о., гр.д.№1056/10г. на второ г.о., гр.д.№980/11г. на второ г.о., т.д.№805/11г. на второ т.о. Като решен от въззивния съд също в противоречие с разрешението,дадено в решение №56/08.09.10г. по т.д.№472/09г. на второ т.о.,касаторът счита и въпросът „Дали действия,извършени от съдружник в качеството му на управител,могат да бъдат квалифицирани като основания за изключването му?“. Последният, формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос „Дали начинът,по който съдружник гласува в ОСС въобще може да бъде квалифициран като нарушение,водещо до изключване?“ е обвързан с хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК,чиято приложимост се твърди да е налице,тъй като такъв въпрос не е бил разглеждан от ВКС, разглеждането му би създало практика и би ограничило възможността на съдружника да се търси отговорност за начина му на гласуване в общото събрание.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.Първият от въпросите не е обуславящ,тъй като при произнасянето си с въззивното решение БАС не е възложил в тежест на ищеца доказването на обстоятелства,свързани с основанията за изключване.В мотивите на решението изрично е посочено,че доказателствената тежест да установи наличието на обективно осъществили се факти,покриващи предвидените в закона основания за изключване,се носи от дружеството-ответник.В тази връзка съдът е коментирал ангажираните от последния многобройни писмени доказателства за връчени на адреса на ищеца съдебни книжа и съобщения,адресирани до дружеството,което към този момент е било с вписано на този адрес седалище.Доколкото ответникът е твърдял отрицателния факт,че тези съобщения не са му били връчени, възлагането в тежест на ищеца да докаже обратното на това твърдение не влиза в противоречие с теорията и съдебната практика относно принципите за доказване в процеса,а констатацията за липса на съответни доказателства в този смисъл,ангажирани от въззивника, е въпрос на преценка на събрания по делото доказателствен материал и касае правилността на направените въз основа на него изводи.
Следващите седем въпроса,поставени в изложението на касатора, са от процесуално-правен характер и са обвързани с оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения , свързани с недостатъчно обсъждане и преценка на доказателствата. Въпросите са формулирани общо,без да е обоснована евентуална обуславяща връзка за крайния изход на спора,който би бил различен от постигнатия с решението на въззивния съд. БАС е съобразил всички относими според него допустимо ангажирани и приобщени към материалите по делото доказателствени средства,въз основа на които и е направил правните си изводи,включително е посочил и защо не кредитира показанията на свидетелите Ч. и Ч..Необсъждането на тези , дадени от свидетеля Дервиш от своя страна не би могло да се счете като процесуално нарушение,отстраняването на което да би довело до различен от постановения правен резултат,предвид неотносимостта им към факти, пряко свързани с предмета на доказване по спора. С оглед на това и не се констатира въззивното решение да е постановено в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС.
Последните два въпроса също не могат да обосноват приложимост както на общия,така и на сочените в две различни хипотези /на т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК/ допълнителни такива. В решението на въззивния съд липсва направено заключение,че неизпълнението на задължението на ищеца в качеството му на управител на дружеството да поиска осчетоводяване на негови задължения към трети лица следва да бъде вменено като отговорност на същия,но в качеството му на съдружник. След разграничаване на двата вида отговорност и изричното посочване,че приложимостта на процедурата по изключване на съдружника не изисква резултатност от съответните действия /в смисъл на понесена от дружеството имуществена вреда,за репарирането на която би могла да се търси имуществената отговорност на управителя/ бездействието на А. да направи задълженията на дружеството ясно установими и известни спрямо останалите съдружници е разгледано в аспект на укриване на факти за състоянието на дружеството,които са му били известни,с което е създадена възможност за компрометиране на търговската му дейност.Последното е отчетено не като действие на лице в качество на управител на дружеството,а на физическото лице-съдружник,на което са били известни и укрити съществени за състоянието на дружеството факти,квалифицирани като действие против интересите на дружеството. Така формираната правна воля на съда не влиза в противоречие и с разрешенията,възприети в решение №56/08.09.10г. по т.д.№472/09Г. на второ т.о.Няма самостоятелен характер на решаващ мотивът на въззивния съд в частта от решението,в която е приел,че последователният отказ на ищеца да съдейства за промяна на адреса на управление на дружеството,след като вече е престанал да бъде негов управител,гласувайки на общи събрания против такова решение,без да излага конкретни аргументи,демонстрира явното желание на съдружника да противостои на дружеството за нормалното протичане на дейността му.Поради това и последният въпрос,формулиран по начин,който изопачава смисъла,вложен в това съждение на въззивния съд,няма характеристиките на обуславящ в духа на чл.280 ал.1 ГПК. Не е обоснован и допълнителният критерий по т.3 на същия член – липсва посочена правна норма,нуждаеща се от тълкуване по причините и с целите,посочени в постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 1200 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №56/20.06.2017г. по т.д.№119/17г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. С. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] ул… ..“№.. сумата 1200 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.